Направо към съдържанието

Доктор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за образователна и научна степен в България. За медицинското лице вижте лекар.
Вижте пояснителната страница за други значения на Доктор.

Доктор е дума със значения в областта на науката. Тя няма връзка с нарицателното „доктор“, използвано в ежедневието за магистър-лекарите, магистър-лекар по дентална медицина и магистър-ветеринарен лекар.

Доктор е образователна и научна степен, присъждана от висши училища (университети, висши академии и др.) или научно-изследователски организации, упълномощени да провеждат обучение на докторанти. В европейските страни, САЩ и по света аналогичната степен е доктор по философия. Подготовката на докторантски труд е чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

В България между 1949 г. и 2010 г. се присъжда от научно жури (Висшата атестационна комисия) за защитен докторантски труд, наричан дисертация. През втората половина на XX век по силата на тогава действащия и вече отменен Закон на научните степени и звания, образователната и научна степен „доктор“ се е наричала кандидат на науките до 1995 г. В България са възприети 3 форми на докторантура – редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и чужд език. В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.

В зависимост от научната област по време на докторантурата, докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд. Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита пред научното жури. До месец преди защитата, рецензиите и становищата от членовете на научното жури се публикуват на сайта на научната организация.

Правилното изписване е образователна и научна степен доктор.[1] Съкращение д-р.

Правилната употреба на степента е: ОНС „доктор“ – ВУЗ/Научна организация. Професионално направление: напр. 5.3. Комуникационна и компютърна техника.[2]

Разговорно: Доктор на ВУЗ/Научна организация. Доктор в професионално направление: напр. 5.3. Комуникационна и компютърна техника.

Съкратено научната степен се изписва пред имената на лицето като „д-р“. Няма специално разграничение за работещите в сферата на медицината и здравеопазването. При употреба на съкращение „д-р“ се потвърждава притежание на образователна и научна степен.[1]

Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от научно жури (до 2010 г. от ВАК) за защитена докторска дисертация. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.

Точната употреба на степента е била преди приемане на Болонския процес „доктор на … (направление в мн.ч.) науки“. Съкращението на степента предшества името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).

„Доктор на науките“ е научна степен от ниво 8 на Европейската квалификационна рамка /ЕКР/ и Националната квалификационна рамка (НКР). Нивото е едно и също за ОНС „доктор“ и за НС „доктор на науките“. [3]

Правилното изписване е научна степен „доктор на науките“.[1] Съкращението е д.н.

Правилната употреба е НС „доктор на науките“ – ВУЗ/Научна организация. Професионално направление: напр. 4.3. Биологически науки.[2]

Разговорно: Доктор науките на ВУЗ/Научна организация. Доктор на науките в професионално направление: напр. 4.3. Биологически науки. [4]

Доктор хонорис кауза (или почетен доктор) е почетно научно звание. Присъжда се от висше училище или научна организация за заслуги към развитието на науката, образованието, културата, обществения живот или като жест на добра воля при посещения на видни личности, важни събития като юбилеи и годишнини и други значими поводи.

  1. 1 2 3 Народно събрание. ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ // Чл. 2. ал. 2. Държавен вестник. Посетен на 03.08.2026.
  2. 1 2 Регистър на академичния състав и защитените дисертационни трудове // Официален сайт на НАЦИД. Посетен на 03.08.2026.
  3. ↑ Официален уебсайт на ЕС. Описание на осемте нива по ЕКР // Посетен на 03.08.2026.
  4. ↑ НАЦИД // Посетен на 03.08.2026.