Академик
Вижте пояснителната страница за други значения на Академик.
Академик (или действителен член) е научно звание, което означава член на (обща или специализирана) академия на науките, изкуството, литературата. Често в такива научни организации има предшестващо звание, наречено член-кореспондент (или дописен член).
В редица страни те са считани за най-престижните, най-високите научни звания. В някои страни „академик“ е само почетно научно звание.
Разновидности[редактиране | редактиране на кода]
Освен основното значение (на член на академия на науките) в практиката на тези научни организации се срещат още няколко разновидности членове, които обаче нямат същите права:
- чуждестранен член,
- почетен член (honoris),
- заслужил член (emeritus) – в САЩ и др.
Избор на академици[редактиране | редактиране на кода]
Академиците се избират с пожизнен мандат на общо събрание на академията – обикновено измежду нейните член-кореспонденти. Право на глас в нейното общо събрание имат само академиците.
България[редактиране | редактиране на кода]
Научни академии в съвременна България са Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА) – държавни организации със седалище в София.
Българска академия на науките[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН[1] „академичният състав на БАН се състои от членове на БАН, които са:
- академиците (действителните членове),
- член-кореспондентите (дописните членове),
- хабилитираните учени на основна работа в академията (асоциираните членове),
- чуждестранните членове и
- почетните членове на БАН“.
- Избор на академици на БАН
Званието академик се дава на български граждани, обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност в България и в чужбина. Званието академик може да бъде присъдено и на български граждани – изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение.
Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ѝ. Конкурсът за избор на академик (съответно на член-кореспондент) се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4 действителни члена на БАН, на научни звена с право да хабилитират в научната си област, на висши училища със същия приоритет и др.
- Критерии за членство в БАН
Кандидатите представят своите документи, като следва да отговарят на критериите, предвидени за действително членство в БАН:
- значими успехи в научната и научно-приложната си дейност;
- подготовка на кадри – ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност в България и в чужбина;
- научно-организационна и научно-административна дейност – принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи;
- експертна дейност – приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации.
Оценката на критериите се извършва от 2 или 3 рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.
- Действителни членове на БАН
Към ноември 2021 г. академици (действителни членове) на БАН са:
Селскостопанска академия[редактиране | редактиране на кода]
Първоночално не е предвидено учени да бъдат членове на днешната Селскостопанска академия (за разлика от БАН). От август 2018 г. в ССА са въведени научните звания академик (действителен член) и член-кореспондент.[10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Устав на Българската академия на науките, архив на оригинала от 10 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131110052925/http://www.bas.bg/fce/001/0078/files/Ustav-16.05.2011g.pdf, посетен на 2013-11-10
- ↑ а б в г Избрани са нови академици на БАН. Официален сайт на БАН, 26 октомври 2021 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ Съобщение на БАН. Официален сайт на БАН, 8 октомври 2021 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Списък на новоизбраните академици (действителни членове) на БАН. Официален сайт на БАН (стара версия), май 2015 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ а б в г Новоизбрани академици на БАН. Официален сайт на БАН, 25 октомври 2021 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ а б в Новоизбрани академици на БАН. Официален сайт на БАН, 27 октомври 2021
- ↑ а б в г д Проф. Иван Илчев стана член-кореспондент на БАН. Събранието на академиците към БАН избра двама нови член-кореспонденти и с това изборите за нови академици и член-кореспонденти на БАН приключиха, vesti.bg, 24 октомври 2012 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ а б Съобщение на БАН. Официален сайт на БАН, 9 октомври 2021 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ а б в Избор на нови академици на БАН. Официален сайт на БАН, 28 октомври 2021 г. Последен достъп: 16 ноември 2021 г.
- ↑ Устройствен правилник на Селскостопанската академия (чл. 6, ал. 2), ДВ, бр. 151/25.07.2018 – в lex.bg
|
Портал „
Портал „ 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Academician“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |