Крум Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крум Дамянов
Роден
31 август 1937 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Любомир Далчев
Направление скулптура
Награди „Иван Лазаров“ (1965 и 1982)
Димитровска награда
Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2009)
Съпруга Уляна Малеева

Проф. Крум Дамянов е български скулптор, автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли на НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 31 август 1937 г. в Ракитово, Пазарджишко.

През 1962 г. завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при проф. Любомир Далчев.[1] От 1969 до 1994 г. последователно е преподавател, доцент, професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 г. е професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.[1][2][3]

По времето на социализма е носител на високи съюзни и държавни отличия – наградата „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура за 1965 и 1982 г. Лауреат е на Димитровска награда.

През 2009 г. е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.[4]

Избран за академик на БАН на 9 май 2015 г.[5]

През май 2016 г. е отличен с орден „Стара планина“ – първа степен.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мемориални ансамбли[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален ансамбъл „Създатели на българската държава“ над Шумен, изглед отвътре
Мемориален ансамбъл „Асеневци“ във Велико Търново, детайл
Мемориален ансамбъл „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора
Монумент „Камбаните“ край София, детайл – Людмила Живкова

Монументи[редактиране | редактиране на кода]

Монументална пластика[редактиране | редактиране на кода]

Кавалетна скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – Париж, Франция
  • 1999 – Маями, САЩ
  • 2001 – София
  • 2002 – Париж, Франция
  • 2002 – Море сюр Лоан, Франция
  • 2002 – Брюксел, Белгия (в рамките на „Европалия“)

Скулптурни симпозиуми[редактиране | редактиране на кода]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

След откриването на пластиката на Орфей на метростанция „Летище София“ журналистката Любослава Русева вижда в проекта на Крум Дамянов представяне на България символично като подземно царство.[7] Камен Петров в „Уебкафе“ нарича скулптурата Робокоп, Терминатор и кръстоска между Тенекиения човек и отмъстителен Десептикон. Според него да поставиш статуя на Орфей на летището е символен жест, сравним с построяването на паметници на Александър Велики в Скопие.[8]

При съобщенията в медиите за номинирането на Крум Дамянов за орден „Стара планина“ през май 2016 г. в интервю за вестник „168 часа“ арх. Благой Атанасов оспорва авторството на монумента „Знаме на мира („Камбаните“)“.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мария Ландова, „Завръщане на блудната памет. Скулпторът Крум Дамянов за своя учител“, в. „Капитал“, 27 юли 2002 г.
  2. Мариана Първанова, „Крум Дамянов извая титаните на България“. Интервю, в. „Монитор“, 22 ноември 2014 г.
  3. Весела Христова-Радоева, „ПУЛСАЦИИ... Разговор с Крум Дамянов“ (от 17.12.2014), в. „Култура“, бр. 3 (2795), 23 януари 2015 г.
  4. ((bg))  Скулпторът проф. Крум Дамянов получи днес държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. // Министерство на културата, 17.11.2009. Посетен на 16.02.2016.
  5. „Списък на новоизбраните академици (действителни членове) на БАН“, сайт на БАН, 12 май 2015.
  6. „Звезден миг за големи творци “, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
  7. ((bg)) Любослава Русева. Критически бележки по фигурата на Орфей. // reduta.bg, 4.04.2015. Посетен на 29.05.2016. Позволете ми да припомня: освен най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят, в древността той нашумял с това, че не успял да изведе любимата си Евридика от подземното царство. Така някак излиза, че представяме родината си като мрачна дупка, от която всеки иска да се измъкне. А фактът, че не всеки успява, задълбочава тягостното впечатление за безизходица...
  8. ((bg)) Камен Петров. Това е Трансформърс. // webcafe.bg, 3.04.2015. Посетен на 29.05.2016. Това е все едно FYROM да извежда произхода си от Александър дъ грейт. Смешно е.
  9. ((bg)) Светослав Пинтев. Арх. Благой Атанасов: Ние създадохме „Камбаните“, а сега наградата взема роднина на Живков. // 168 часа, 21.05.2016. Посетен на 29.05.2016. Моето лично мнение е, че той не е част от авторския колектив. Роднинските му връзки с Тодор Живков и Людмила Живкова, както и предприемаческата му дейност в случая са единственото основание за това авторство. Истинските автори са: арх. Благой Атанасов, арх. Георги Гечев, скулптура Михаил Бенчев, инж Антон Малеев.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]