Рупите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За защитената местност вижте Рупите (защитена местност).

Рупите
Rupite 011.jpg
Общи данни
Население 1061 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9257±0 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 2863
Тел. код 074203
МПС код Е
ЕКАТТЕ 49312
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Рупите
Георги Атанасов
(СДС, ВМРО-БНД)
Рупите в Общомедия

Ру̀пите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград. Селото се намира на 8 km североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година – Мулетарово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина. Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена местността Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 mm.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. доказва, че край село Рупите се е намирал античният град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Дотогава този град е локализиран на юг от Беласица.[1]

Селището се споменава в османски данъчни регистри от XV век, 1570 и 1664 – 1665 година.[2] През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.[3]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи[4]. През 1889 – 1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско.[5] Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично[6].

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещу Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук показват пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни[8].

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун – Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония[9].

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти[10].

При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение[11].

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски[12].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намира местността Рупите, където в последните години от живота си живее смятаната за ясновидка Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Света Петка Българска“ в близост до къщата и гроба на Ванга. Рупите е поодножието на изгасналия вулкан Кожух. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в Рупите на 15 август, Успение Богородично, се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите (на английски: Rupite Glacier) на остров Смит, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рупите
  • Flag of Bulgaria.svg Неделчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[13]
Починали в Рупите
Свързани с Рупите

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Митрев, Георги, Тодор Тараков. CIVITAS HERACLEOOTARUM – новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. // Археология 4. 2002. с. 25 – 32.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 216.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597 – 598
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148 – 149
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
  6. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  8. Кънчов, В. Македония. „Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.
  9. Щерионов, Щ. Джонев Ан. „Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)“ Кюстендил, 2001, стр. 26 – 28
  10. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.186 – 187
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889
  12. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  14. По следите на Вампира
     Портал „Македония“         Портал „Македония