Беласица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.

Беласица
Сателитна снимка на Беласица. На север планината Огражден, на северозапад Струмишкото, на североизток Петричкото поле, на юг Круша планина, на югозапад Дойранското, а на югоизток Бутковското езеро и Серското поле
Сателитна снимка на Беласица. На север планината Огражден, на северозапад Струмишкото, на североизток Петричкото поле, на юг Круша планина, на югозапад Дойранското, а на югоизток Бутковското езеро и Серското поле
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.33° с. ш. 22.95° и. д.
Общи данни
Местоположение България (България, Гърция, Република Македония)
Част от Осоговско-Беласишка планинска група
Най-висок връх Радомир
Надм. височина 2029,2 m
Беласица в Общомедия

Беласица (изписване преди 1945 г. Бѣласица, на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 км2.

Беласица в историята[редактиране | редактиране на кода]

Известната в древността планина Орбелос се идентифицира според редица академични автори като днешна Беласица.[1][2][3] Според Диодор Сицилийски, през 310 г.пр.н.е. Касандър заселил при Орбел 20 000 автариати. Славянското име Беласица[4] и гръцкото Белес вероятно произлизат от тракийско-пеонския топоним, който означава блестяща планина, от 'белос' - блестящ и 'ор' - планина.[5][6] В по-ново време в Гърция погрешно е наложен античния топоним Керкини, който всъщност е бил използван в древността вероятно за планината Огражден.[7] В Гърция планината Славянка се нарича по същите причини с античното име Орбелос, на новогръцки Орвилос.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Беласица откъм Бутковско езеро

Планината се простира в посока изток-запад, като дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север граничи със Струмишкото и Санданско-Петричкото поле, които я отделят от планината Огражден. На изток с Рупелският пролом на река Струма я отделя от Сенгелска планина, а на запад Костуринската седловина (482 м) и проломът на река Тракийна (десен приток на река Струмешница) в Република Македония — от планините Смърдеш и Плавуш. На юг се спуска стръмно към Серското поле, а седловина Дова тепе (306 м) я отделя от Круша планина.

Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели акумулативни и акумулативно-делувиални пластове, които задържат обилни водни запаси. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029,2 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951,3 м), Пункова скала (1973,9 м), Дебело бърдо (1950,6 м), Лозен (1897,6 м) и Тумба (1880,3 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.

През планината преминават няколко прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 м). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.

Връх Радомир, поглед от североизток
Села в района на Бутковското езеро в Гърция. Нощна снимка от района на връх Конгур, денивелация около 2000 метра.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен хорст. Тя се оформя като планински блок през плиоцена между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река Струма на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед. Изградена е главно от метаморфни скали - амфиболити, различни видове шисти, гранитогнайси, гранити, гнайси и други.

Климат, води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Беласица е планински с по-меки черти в сранение с по-високите и по-северно разположени български планини. Над 1000 м н.в. средноянуарските температури са от -1° до -7°С, а средноюлските от 14° до 20°С , а валежите са в границите 700-1000 мм. Поради орографския ефект валежите в подножието и среднопланинските и склонове надминават 1000 мм. Снежната покривка във високите части се задържа няколко месеца. Преобладаващите ветрове са северозападни, като през пролетта по северното подножие на планината се наблюдава топлият поривист вятър фьон.

С изключение на най-югозападните части на планината, които се оттичат към басейните на река Вардар и Дойранското, останалата ѝ изцяло принадлежи към басейна на река Струма. Реките водещи началото си от планината са къси, стръмни и бурни и се вливат отдясно в река Струмешница и Струма.

За подножието на планината са характерни излужените канелените горски и делувиално-ливадните почви, а във височина кафявите горски и планинско-ливадните почви.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 - български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Сред редките растителни видове тук са френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и други.

Голямото богатство на Беласица са широколистните гори и особено питомният кестен, който вирее изключително на север от главното било до към 900-1000 м. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 км. Те обикновено са смесени с гори от бук. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 м. Дъбът също е разпространен в ниските части. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. Рядко се среща ела и бял бор. В субалпийския пояс на планината растът нискостеблена хвойна и боровинки. Има и множество пасища.

Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни - 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.

Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.

Природен парк Беласица[редактиране | редактиране на кода]

В българската част на планината се намира Природен парк Беласица, обявен на 28 декември 2007 година със заповед на министъра на околната среда и водите. Общата му площ заема 11732.4 хектара. Към защитената територии спада и резерват Конгура, който запазва режима си. Дирекцията на парка се намира в село Коларово.

Паркът е създаден с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени чинарови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В планината няма селища, но в нейните подножия и в трите държави са разположени редица населени места:

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижа „Беласица“
Хижа „Конгур“

През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. В българската част на планината са изградени 3 туристически хижи, втората и третата от които са бивши гранични застави:

Туристическите маршрути в българския участък на планината са маркирани с цветна лентова маркировка. Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е град Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът. Най-удобни изходни пункове на територията на Република Македония са селата Смолари и Банско. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото "Балкани без граници".

Върхове в Беласица[редактиране | редактиране на кода]

Историческият връх Тумба, където се пресичат границите на България, Гърция и Република Македония
Връх Височина
в метри
Радомир 2029
Пункова скала 1974
Конгур 1951
Дебело бърдо 1951
Лозен 1898
Тумба 1880

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Беласица. Туристическа карта М 1:50000, София, 2006.
  • Беласица и Огражден. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013.
  • Благоевъ, Т. А. Бѣласица. София, 1925.
  • Динчев, Евг., Атанасов, П. Високите планини на Република Македония. Пътеводител, София, 1998, стр.214-224.
  • Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.78.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България. София, 1980, стр. 37.
  • Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.133-136.
  • Пенин Р. Природна география на България. София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 194-199.
  • Туристически пътеводител за Беласица – България, Македония, Гърция. София, 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Cambridge Ancient History: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Nicholas Geoffrey, Lemprière Hammond, Cambridge University Press, 1995, ISBN 0521227178, p. 594.
  2. Brill Online Reference Works - Orbelus von Bredow, Iris (Bietigheim-Bissingen).
  3. Писмени и археологически свидетелства за Хераклея Синтика и долината на Средна Струма през античната епоха гл.ас.д-р Георги Митрев
  4. Makedonski jazik, Univerzitet vo Skopje. Katedra za juznoslovenski jazici, Institut za makedonski jazik (Skopje, Macedonia) 1987, str. 24.
  5. Beiträge zur Namenforschung, C. Winter., 1995, S. 241-242.
  6. Trakia, vol. 11, Bŭlgarska akademia na naukite, In aedibus Academiae Litterarum Bulgaricae, 1995, pp. 373-374.
  7. The Odrysian kingdom of Thrace: Orpheus unmasked, Oxford monographs on classical archaeology, Zofia Archibald, Clarendon Press, 1998, p. 109.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.