Санданско-Петричка котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поглед към Санданско-Петричката котловина от Беласица. Долу — Петрич. Насреща — Северен Пирин от връх Пирин до Каменишкото странично било. В полите на планината се вижда Сандански
Река Струма, преминаваща през угасналия вулкан Кожух

Санданско-Петричката котловина е котловина в най-югозападната част на Република България и съвсем малка част на територията на Република Гърция по поречието на река Струма и десния ѝ приток Струмешница.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е разположена е между планините Пирин (на изток), Малешевска и Огражден (на запад и северозапад), Беласица (на югозапад), Сенгелска и Славянка (на югоизток). Средната ѝ надморска височина е около 200 метра, а площта — около 550 км2. Максималната ѝ дължина е 42 км, а ширината ѝ достига до 13 км. Условно се разделя на две полета — Санданско (по-голямо, с посока север-юг) и Петричко (по-малко, с посока запад-изток) като между тях е разположен младият, в геоложки смисъл, угаснал вулкан Кожух. Най-стърчащите части на Кожух се издигат на близо 200 м над речното корито на река Струма. На север чрез Кресненското дефиле се свързва със Симитлийската котловина, а на юг чрез Рупелския пролом — с обширното Серско поле в Гърция. На запад е широко отворена към Струмишкото поле в Република Македония.

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми, минерални извори[редактиране | редактиране на кода]

Формирането на котловината започва в началото на терциера чрез грабеновидно пропадане. През плиоцена се образува обширен сладководен басейн, който през кватернера се оттича. Котловината е силно разчленена и нахълмена от многобройни долини и от угасналият вулкан Кожух. В южната ѝ част е образуван малкият, но изразителен Марикостински пролом между Митин рид и Бански рид. Обширната ѝ заливна тераса в рамките на котловината на места е заблатена[2]. Двете главни долини в котловината на Струма и Струмешница са с широки алувиални дъна. В северната ѝ част, в полите на Малешевска планина, край село Палат има находища на флуорит. По околните разседи, по които котловината е потънала бликат множество минерални извори — при Сандански, Левуново, Марикостиново, местността Рупите в угасналия вулкан Кожух, Петрич.

Климат и води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е с преходносредиземноморски климат и се явява едно от най-топлите места в България. Тук са най-високите средногодишни температури за страната — в Сандански 13,9°C, в Петрич 13,6°С; средна януарска температура Сандански 2,4°С, Петрич 1,6°C; средна юлска температура Сандански 24,6°С, Петрич 25,1°С. Годишната сума на валежите е 534 mm в Сандански и 670 mm в Петрич, като максимумът им е през зимата и районът се явява най-сухият за цялата страна[3]. Снежната покривка се задържа само няколко дни.

Санданско-петричкото поле се отводнява от река Струма и нейните множество притоци извиращи от съседните планини — леви: Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река, Пиринска Бистрица и др.; десни: Цапаревска река, Лебница, Струмешница и др.

Покрай речните корита почвите са предимно алувиални и делувиални, а по хълмистата ѝ част и периферията — канелени ливадни горски почви.

Стопанство, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В котловината се разполагат зеленчукови градини, както и насаждения от праскови, киви, смокини и маслини. Добре развити са някои отрасли в земеделието, с които районът се специализира в рамките на страната: лозарство, тютюнопроизводство, овощарство. По поречието на Струма се срещат влаголюбиви растения като елша, топола, върба и чинар, а животинският свят е представен от средиземноморските видове отровния паяк, воден плъх, блатна костенурка, усойница, пепелянка, смок и други. Санданско-Петричката котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към АфрикаВиа Аристотелис (Задбалканския път) .

В наносните конуси на дъното на котловината са формирани значителни количества грунтови води. На базата на множеството минерални извори се развива балнеолечебното дело, както и производството на оранжерийни зеленчуци.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Поради благоприятните климатични и почвени условия котловината е гъсто заселена. В нея са разположени 3 града и 53 села.

В България:

В Гърция:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През котловината преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

Успоредно на първокласен път № 1 преминава и трасето на жп линията от София за Солун и отклонението от гара Генерал Тодоров до Петрич.

Районът е почти напълно усвоен, тъй като туризмът и земеделието са добре развити и му придават добра икономическа стабилност.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 426-427.
  2. Цитирано по: География за 10 клас; Автори: доц. Румен Пенин, Мариана Султанова, доц. д-р Веселин Бояджиев, гл. ас. д-р Тони Трайков; Издателство Булвест 2000. Урок: Рило-Родопска област. София, 1997, стр. 65.
  3. Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на р. Струма, посетен на 22 август 2007 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония