Струмешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за река Струмешница. За едноименното село вижте Струмешница (село). За град Струмица в Република Македония вижте Струмица.

Струмешница
Strumeshnitsa-river-2.jpg
Изглед от долното течение на Струмешица
Macedonia relief location map.jpg
41.7581° с. ш. 22.4703° и. д.
41.445° с. ш. 23.2794° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Република Македония Р. Македония
Община Радовиш
Община Василево
Община Струмица
Община Ново село
България България
Област Благоевград
Община Петрич
Дължина 114 km
Водосборен басейн 1900 km²
Отток 12,5 m³/s
Начало
Място планината Плачковица
землище на с. Шипковица
Координати 41°45′29.16″ с. ш. 22°28′13.08″ и. д. / 41.7581° с. ш. 22.4703° и. д.
Надм. височина 1346 m
Устие
Място десен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати 41°26′42″ с. ш. 23°16′45.84″ и. д. / 41.445° с. ш. 23.2794° и. д.
Надм. височина 93 m
Струмешница в Общомедия

Струмешница или Струмица (на македонска литературна норма: Струмица) е река в Република Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, община Петрич.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Десен приток на река Струма, дължината ѝ е 114 km, от които в Република Македония 81 km и в България 33 km. Отводнява южните скловнове на планините Плачковица и Огражден, североизточните склонове на планината Смърдеш и северните части на планината Беласица, Радовишкото и Струмишкото поле в Република Македония и югозападната част на Петричко-Санданската котловина.

Река Струмешница извира под името Стара река на 1346 m надморска височина в планината Плачковица, в землището на село Шипковица, община Радовиш, Република Македония. До град Радовиш тече на юг в дълбока долина, след което при града излиза от планината, завива на югоизток и навлиза в Радовишкото поле, а след около 10 km – в Струмишкото поле и постепено завива на изток като запазва тази си посока до устието си. При ГККП Златарево навлиза в българска територия като тече в широка и плитка долина с множество меандри. Минава на около 2 km северно от град Петрич и се влива отдясно в река Струма, на 93 m надморска височина, на 2 km североизточно от село Митино. Почти по цялото си протежение в Струмишкото поле в Република Македония и Петричкото поле в България коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборният басейн на реката е 1900 km2, което представлява 10,98% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния басейн са следните:

  • на югозапад, запад, север и североизток – с водосборния басейн на река Вардар, вливаща се в Егейско море;
  • на север – с водосборните басейни на реките Лебница и Рибник, десни притоци на Струма;
  • на юг – с водосборните басейни на малки десни притоци на река Струма, стичащи се на юг от планината Беласица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

В Република Македония:

  • → Пладнище
  • → Плавия
  • ← Возенска река
  • ← Буковик
  • ← Грабичка река
  • → Турия (най-голям приток)
  • → Азмак
  • → Щука река
  • ← Стара река
  • ← Ломница
  • ← Стара река
  • → Сува река

В България

  • ← Свигьовица
  • ← Ремешница
  • Градешница
  • ← Яворнишка река
  • ← Камешница
  • ← Коларовска река
  • ← Иваник
  • Луда Мара (Петричка река)

Река Струмешница има дъждовно, снежно и подземно подхранване със зимно-пролетно пълноводие (февруари) и лятно-есенно маловодие (август). Среден годишен отток при ГККП Златарево – 10,5 m3/s, при село Митино – 12,5 m3/s и абсолютно максимално водно количество от 290 m3/s.

По течението на реката са разположени общо 12 населини места, от които в Република Македония – 9 населени места, в т.ч. 1 град и 8 села, а в България – 3 села.

Република Македония

България

В Струмешница се въдят лин, кефал, мряна, скобар, щука и други.

По левия (северен) бряг на реката на българска територия, на протежение от 15,3 km от село Първомай до ГККП Златарево преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев – Петрич – ГККП Златарево.

В Радовишкото и Струмишкото полета в Република Македония и в Петричкото поле в България голяма част от водите на реката се използват за напояване през горещите летни месеци.

На десния бряг на реката, на 8 km източно от границата с Република Македония се намира Самуиловата крепост, една от забележителностите, включени в списъка на 100 национални туристически обекта. Тук се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония