Митино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Митино
Общи данни
Население 354 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,055 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 2857
Тел. код ?
МПС код Е
ЕКАТТЕ 48458
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Мѝтино е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Митино е разположено в Петричко-Санданската котловина на десния бряг на река Струмешница на 6 км североизточно от град Петрич. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 мм. Почвите са слабооподзолени канелени горски, делувиални и алувиално-ливадни.

Ридът Митино на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Митино е селище с богата древна история. В землището на селото са открити археологически останки от времето на неолита, енеолита, античността и средновековието.

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570, 1649 и 1659-1660 година под името Митиново. Според първият регистър в селото живеят 14 християнски домакинства.[3]

През 19 век Митино е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза на Серския санджак. В местността Анищата (Хановете), край селото е имало голям хан, в който са отсядали търговски кервани от Струмишко и Беломорието за Мелник.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митиново (Mitinovo) е посочено като чисто българско село с 35 домакинства със 125 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Митино:

Митин, чифлик на Вардовци от Петрич. Разположено е до десния бряг на Струмица, до устието ѝ в Струма; от Петрич 1 1/2 час. Къщите му са сградени на бърдо. Ражда се и ориз, понеже почвата е блатиста покрай Струмица. Църква, в която четат български. Къщи 45, българе.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 200 българи християни[7]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селището се състои от 256 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на Митиново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9] Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е опожарено от отстъпващата гръцката армия.[10] След около година жителите му се завръщат и го възстановяват. Временно в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, които през 1932 година се преселват в днешното село Дрангово.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  2. Mitino Buttress. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.639-640
  4. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.577.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  7. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
  10. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  11. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.577.
     Портал „Македония“         Портал „Македония