Капатово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капатово
Общи данни
Население 172 души[1] (15 юни 2020 г.)
21,2 души/km²
Землище 6607 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 2872
Тел. код 074201
МПС код Е
ЕКАТТЕ 36083
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Капатово в Общомедия

Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско - от корена "скапто", откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и прабългари.

По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.[2]

През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско.[3][4]

Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:

Капатово, на Ю от Мелник 2 1/2 часа; път равен покрай Мелничката река. Земледелци; обработват всичките видове жита. Църква „Св. Богородица“; четат гръцки. Къщи около 60 само българе; 3 къщи са чифлик от Михо, Мелничанин.[5]

През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.[9]

След Първата световна война в периода 1918-1925 идват още бежанци и така селото нараства. През 1923-1925 година учител е Борис Милев. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Сярско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес - много от младите емигрират в чужбина - в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Бюст-паметник на поета Кръстьо Хаджииванов

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Капатово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140-141.
  3. Димитров, Владимир „Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко“ – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185-192.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 419.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 160.
     Портал „Македония“         Портал „Македония