Капатово
| Капатово | |
|---|---|
  Капатово  Капатово |
|
| Общи данни | |
| Население | 190 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 6607 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 2872 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 36083 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
| Капатово в Общомедия | |
Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.
История[редактиране | редактиране на кода]
Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско - от корена "скапто", откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и българи.
По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.[1]
През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско.[2][3]
Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:
| „ | Капатово, на Ю от Мелник 2 1/2 часа; път равен покрай Мелничката река. Земледелци; обработват всичките видове жита. Църква „Св. Богородица“; четат гръцки. Къщи около 60 само българе; 3 къщи са чифлик от Михо, Мелничанин.[4] | “ |
През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи християни[5]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.[8]
След Първата световна война в периода 1918-1925 идват още бежанци и така селото нараства. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Серско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес - много от младите емигрират в чужбина - в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Бюст-паметник на поета Кръстьо Хаджииванов
Кметството на село Капатово
Църквата „Животворящ източник“
Паметникът на Кръстьо Хаджииванов
Чешмата с надпис „Да оставиш светла диря...“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Капатово
Златю Димитров, деец на ВМРО- Иван Гоцев (р.1947), български народен певец
- Костадин Динчев (р.1934), български фолклорист, професор
- Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), български поет
- Михаил Капотовалията, деец на ВМОК[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
- ↑ Димитров, Владимир "Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко" – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185-192.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 419.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.850.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.
| ||||||||
Портал „
