Капатово
| Капатово | |
|---|---|
 | |
  Капатово  Капатово | |
| Общи данни | |
| Население | 157 души[1] (15 септември 2022 г.) 23,8 души/km² |
| Землище | 6607 km² |
| Надм. височина | 233 m |
| Пощ. код | 2872 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 36083 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
| Капатово в Общомедия | |
Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.
История[редактиране | редактиране на кода]
Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско - от корена „скапто“, откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и прабългари.
По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.[2]
През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско.[3][4]
Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:
| „ | Капатово, на Ю от Мелник 2 1/2 часа; път равен покрай Мелничката река. Земледелци; обработват всичките видове жита. Църква „Св. Богородица“; четат гръцки. Къщи около 60 само българе; 3 къщи са чифлик от Михо, Мелничанин.[5] | “ |
През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.[9]
След Първата световна война в периода 1918-1925 идват още бежанци и така селото нараства. През 1923-1925 година учител е Борис Милев. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Сярско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес - много от младите емигрират в чужбина - в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Бюст-паметник на поета Кръстьо Хаджииванов
Кметството на село Капатово
Църквата „Животворящ източник“
Паметникът на Кръстьо Хаджииванов
Чешмата с надпис „Да оставиш светла диря...“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Капатово
Златю Димитров, деец на ВМРО- Иван Гоцев (р.1947), български народен певец
- Костадин Динчев (р.1934), български фолклорист, професор
- Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), български поет
- Михаил Капотовалията, деец на ВМОК[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140-141.
- ↑ Димитров, Владимир „Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко“ – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185-192.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 419.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
| ||||||||
Портал „