Направо към съдържанието

Георги Стрезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Стрезов
български юрист
Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.) и майка им
Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.[1]) и майка им
Роден
Починал
5 октомври 1938 г. (73 г.)
Учил вЖеневски университет
Политика
Депутат
V ВНС   
Семейство
БащаЯнаки Стрезов
Георги Стрезов в Общомедия

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Между 1887 – 1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“[3], а същата година е делегат от Станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4] Делегат е е на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година от Самоковското македонско дружество.[5]

Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.[6][7][8] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.[9]

На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Охридското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[10]

През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912 – 1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[11] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева[3].

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Янакиев Стрезов
(1793 – 1856)
 
Арса Т. Рогузарова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янаки Стрезов
(1818 – 1903)
 
Василики Христодулева Снегарова
 
Мария Шапкарева
(1813 – 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 – ?)
 
Елисавета Арнаудова
 
Димитър Арнаудов
 
Анастас Стрезов
 
Ефросина Илиева
 
Антия Битракова
 
Михаил Димитров Битраков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Стрезов
(1864 – 1938)
 
Фания Баласчева
(1881 – ?)
 
Евтим Димитров Баласчев
 
Наум Стрезов
 
Хрисанта Терзиянова
 
Евтим Терзиянов
 
Мария Грунчева
 
Никола Грунчев
 
Димитър Стрезов
(1879 – 1936)
 
Невена Иванова
(1887 – 1951)
 
Екатерина
Татарчева
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
 
 
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  3. 1 2 Илюстрация Илинден, бр.103, стр.5 – 7
  4. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  5. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135.
  6. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.
  7. ↑ Попстоилов, Антон. Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, в сп. „Училищен преглед“, кн. 3, ноември 1913, стр. 199 – 206.
  8. ↑ Стрезов, Георги. Спомени от ученишкия ми живот в Солунската българска гимназия (1880 – 1886) // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 44 – 51.
  9. ↑ Централен държавен архив, ф. 173К, оп. 2, а.е. 528, л. 38, 40.
  10. ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
  11. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Стрезов&oldid=12705487“.