Кузман Шапкарев
| Кузман Шапкарев | |
|---|---|
| български книжовник и фолклорист | |
 Фото Лиондас |
|
|
|
|
| Роден |
1 февруари 1834 г.
|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Право | |
| Подпис |
 |
| Кузман Шапкарев в Общомедия | |
Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).
След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:
| „ | такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.[1] | “ |
Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.[3]
През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла.
За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. В учебника Голѣма Бъгарска читанка на нарѣчie По - вразумително за Македонскитѣ Българы[4] - (нарѣдилъ Един Македонецъ) наяви и Македонскo / Горно-Български речник:
| „ | Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie. | “ |
Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.[5]
Умира на 18 март 1909 година в София[6].
Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.[7] Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.[8]
По-значими съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- 1868 – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
- 1868 – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
- 1868 – „Кратко землеописание за малички детца“
- 1868 – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
- 1869 – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
- 1870 – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
- 1874 – „Майчин язик“
- 1884 – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
- 1884 – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
- 1884 – „Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“
- 1885 – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
- 1984 - Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984.
- 2010 – „Кузман Шапкарев. Публицистика“. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“.
„Голяма българска читанка или втората част на българския буквар“, 1868
„Кратка свещена повестница от Вехтия и Новия завет“, 1868
„Материали за животоописанието на Братя Миладинови“, 1884
Сборникът с български народни умотворения на Шапкарев, 1891
Заглавна страница на ръкописа „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- kuzman-shapkarev.org
- Шапкарев, Кузман. Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга. – Сборник на Българското книжовно дружество в София. Т. I, с. 1-54. (1901)
- Шапкарев, Кузман. Български прикаски и верования съ прибавление на неколко Македоновлашки и Албански (СбНУ, кн. VIII, IX)
- Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София, 1984
- Шапкарев, Кузман. „Преобразованията в Македония“, статия публикувана във в-к „Марица“, год. III, бр. 177, Пловдив, 11 април 1880 г.
- Шапкарев, Кузман. „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, Пловдив, 1884 г.
- Шапкарев, Кузман. „Неколко думи върху статиите на г. П. Драганова в Известията на Спб. Слав. Благотв. Общество“, София, 1890 г.
- Шапкарев, Кузман. „Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни.“, София, 1891 г.
- Шапкарев, Кузман. „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи.“ Цариград, 1868 г.
- Шапкарев, Кузман. „Кратко землеописание за малѣчкы дѣтца“, Цариград, 1868 г.
- "Свидетелство за женитба" София, 1907 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
- ↑ Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.
- ↑ http://strumski.com/biblioteka/?id=2024
- ↑ ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834-18.III.1909). // Знам.bg. Посетен на 7 октомври 2014.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709-710.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495–496.
- ↑ Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев. // Галерия арт новини. Посетен на 13 ноември 2015.
Портал „
|
- Български просветни дейци от Македония
- Родени в Охрид
- Български учени от Македония
- Български общественици от Македония
- Български възрожденци
- Български фолклористи от Македония
- Български езиковеди
- Български етнографи
- Български учители
- Директори на Солунската българска мъжка гимназия
- Членове на Солунската българска община
- Български автори на учебници
- Академици на БАН
- Български юристи от Македония
- Български съдии
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
