Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Фото Лиондас
Роден	1 февруари 1834 г. Охрид, Османска империя
Починал	18 март 1909 г. София, Царство България
Научна дейност
Област	Етнография
Право
Подпис
Кузман Шапкарев в Общомедия

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Биография

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:

„

такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.

“

Кузман Шапкарев

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия. Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.

Умира на 18 март 1909 година в София.

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев. Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.

По-значими съчинения

Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен

• 1868 – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
• 1868 – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
• 1868 – „Кратко землеописание за малички детца“
• 1868 – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
• 1869 – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
• 1870 – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
• 1874 – „Майчин язик“
• 1884 – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
• 1884 – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
• 1884 – „Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“
• 1885 – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
• 2010 – „Кузман Шапкарев. Публицистика“. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“.

• 

  „Голяма българска читанка или втората част на българския буквар“, 1868

• 

  „Кратка свещена повестница от Вехтия и Новия завет“, 1868

• 

  „Материали за животоописанието на Братя Миладинови“, 1884

• 

  Сборникът с български народни умотворения на Шапкарев, 1891

• 

  Заглавна страница на ръкописа „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“

Външни препратки

• http://kuzman-shapkarev.org/
• Шапкарев, Кузман. Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга. – Сборник на Българското книжовно дружество в София. Т. I, с. 1-54. (1901)
• Шапкарев, Кузман. Български прикаски и верования съ прибавление на неколко Македоновлашки и Албански (СбНУ, кн. VIII, IX)
• Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София, 1984
• Шапкарев, Кузман. „Преобразованията в Македония“, статия публикувана във в-к „Марица“, год. III, бр. 177, Пловдив, 11 април 1880 г.
• Шапкарев, Кузман. „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, Пловдив, 1884 г.
• Шапкарев, Кузман. „Неколко думи върху статиите на г. П. Драганова в Известията на Спб. Слав. Благотв. Общество“, София, 1890 г.
• Шапкарев, Кузман. „Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни.“, София, 1891 г.
• Шапкарев, Кузман. „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи.“ Цариград, 1868 г.
• Шапкарев, Кузман. „Кратко землеописание за малѣчкы дѣтца“, Цариград, 1868 г.
• "Свидетелство за женитба" София, 1907 г.