Кузман Шапкарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Фото Лиондас
Роден
Починал
18 март 1909 г. (75 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Право
Кузман Шапкарев в Общомедия

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856–1859), Охрид (1859–1860), Прилеп (1861–1865, 1872–1873), Кукуш (1865–1872, 1881–1882), Битоля (1873–1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителкото място в Солун, защото:

„ такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.[1] “
Кузман Шапкарев

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.[3]

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.[4]

Умира на 18 март 1909 година в София[5].

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.[6] Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.[7]

По-значими съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен
  • 1868 – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
  • 1868 – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
  • 1868 – „Кратко землеописание за малички детца“
  • 1868 – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
  • 1869 – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
  • 1870 – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
  • 1874 – „Майчин язик“
  • 1884 – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
  • 1884 – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
  • 1884 – „Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“
  • 1885 – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
  • 2010 – „Кузман Шапкарев. Публицистика“. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“.

  • „Голяма българска читанка или втората част на българския буквар“, 1868

  • „Кратка свещена повестница от Вехтия и Новия завет“, 1868

  • „Материали за животоописанието на Братя Миладинови“, 1884

  • Сборникът с български народни умотворения на Шапкарев, 1891

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
  2. ↑ Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48
  3. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.
  4. ↑ ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834-18.III.1909). // Знам.bg. Посетен на 2014-10-07.
  5. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709-710.
  6. ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495–496.
  7. ↑ Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев. // Галерия арт новини. Посетен на 2015-11-13.
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кузман_Шапкарев&oldid=7830754“.