Кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разпространение на кирилицата в световен мащаб. В тъмнозелено са показани страни, където кирилицата е основна азбука; в светлозелено - където се използва паралелно с друга азбука, като основна; в най-бледозелено - местата където кирилицата е допълнително използввана писменост

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на 9-ти или началото на 10-ти век.[1][2][3] В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

История и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на 9-ти или началото на 10-ти век.[4][2][5] Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис с гърцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав датирана към 931 г.[2] Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ — в чест на св. Кирил - Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил , съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.[6] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия - княз Ростислав - търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, и други ученици на братята са прокудени. 

Българският владетел Борис - Михаил кани учениците на Методий да се установят в България[7] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Охридската и Преславската книжовни школи.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“[8]

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил - Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.[6]

Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "с цирулическими словами наипрво сада штампани"[9]

Класическа кирилица (IX-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.

числени стойности на буквите
Буква Произношение Название Числова стойност
азъ а азъ 1
боукы б боукы, бꙋкы -
вѣдѣ в вѣдѣ 2
глаголи г глаголи 3
добро д добро 4
єсть є єсть 5
живѣтє ж живѣтє -
ѕѣлѡ ѕ, ꙃ, дз ѕѣлѡ 6
земля ꙁ, з зємлѣ 7
ижє и ижє 8
ижеи i (ї) iжєи 10
гѥрв ꙉ, ћ ћьрвь, гѥрвь, дервъ -
како к како 20
людиѥ л людиѥ 30
мыслитє м мыслитє 40
Нашь н нашь 50
онъ о онъ, ѻнъ(вариант на о) 70
покои п покои 80
рьци р рьци 100
слово с слово 200
тврьдо т тврьдо 300
оукъ ѹ, у, ꙋ ​о​укъ, ꙋкъ 400
фрьтъ ф фрьтъ 500
хѣръ х хѣръ 600
ѡтъ ѡ [oː] ѡтъ 800
ци ц ци 900
чрьвь ч чрьвь 90
ша ш ша -
ща щ, шт ща -
ѥръ (голям) ъ ѥръ голѣмъ
ѥры ꙑ, ы ѥры
ѥрь малъкъ ь ѥрь малѫкъ
ять ѣ [æː], [eː] ѣть
ю йу ю (iотирано ꙋ)
ꙗ я, (iотирано а)
йотирано е ѥ [йе] ѥ (iотирано є)
малък юс, малка носовка ѧн] ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) 900
йотиран малък юс ѩ [йен] ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ)
голям юс, голяма носовка ѫн]/[ън] ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка)
йотиран голям юс ѭ [йон]/[йън] ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ)
ѯи ѯ (ξ) [кс] ѯи (кси) 60
ѱи ѱ (ψ) [пс] ѱи (пси) 700
ѳита ѳ [θ] ѳита (тита; фита) 9
ѵжица ѵ [ɪ] ѵжица (ижица) 400
ѵжица оковы (Ϋ) [ʏ] ѷ ѵжица съ кєндима, ѷжица 400
копа Ҁ, ҁ копа, ҁопа 90
твърдо отъ [от] отъ, ѿ 800
о ѽ 400

Развитие през ХІІ-ХV в.[редактиране | редактиране на кода]

Българското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:

 Поставяне на ударения:

́Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание — слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание — използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда — поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система.

Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

Развитие през ХV-ХVІІІ в.[редактиране | редактиране на кода]

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.

След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

По време на Възраждането, през 18-19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

Развитие през 1700–1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улеснявяне на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г (огледален изглед на латинската s), д (от латинското g), и (лат. u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира до тогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, частично базирана на сръбската машинописна система.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

Разпространение и разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Румънски текст на кирилица от средата на 19 век

Варианти на гражданския шрифт на кирилицата днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

От 1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.

В съвременната Българска кирилица липсват около 20 стари букви от нейното първоначално създаване през 9 век, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

Национални варианти на кирилицата:  Българска кирилица, Босанчица, Белоруска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица

Букви[редактиране | редактиране на кода]

Буква Произношение Произход Езици
А, а /a/[б 1] 9 век, от гръцката буква Α Всички
Б, б /b/[б 2] 9 век, от гръцката буква Β Всички
В, в /v/[б 3] 9 век, от гръцката буква Β Всички
Г, г /g/[б 4] 9 век, от гръцката буква Γ Всички
Ґ, ґ /g/ 1619 г., от кирилската буква Г Украински, русински
Д, д /d/[б 5] 9 век, от гръцката буква Δ Всички
Ђ, ђ // Началото на 19 век, от кирилската буква Д - ръкописната малка буква, завъртяна на 180 градуса и пресечена с хоризонтална линия Сръбски, черногорски
Ѓ, ѓ /ɟ/ 1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение Македонска литературна норма
Е, е /e/, /ɛ/[б 6] 9 век, от гръцката буква Ε Всички
Ё, ё /jo/[б 7] 1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис Руски, беларуски, русински и много алтайски езици
Є, є /jo/[б 8] Краят на 18 век, от кирилската буква Е Украински, русински, хантийски; в сръбския до средата на 19 век
Ж, ж /ʒ/[б 9] 9 век, от глаголическата буква живете (Ⰶ) Всички
З, з /z/[б 10] 9 век, от гръцката буква Ζ Всички
З́, з́ /ʒʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение Черногорски
Ѕ, ѕ /dz/ 9 век, от гръцката буква Ϛ Македонска литературна норма
И, и /i/[б 11] 9 век, от гръцката буква Η Всички
І, і /i/ 9 век, от гръцката буква Ι Украински, беларуски, русински, казахски, хакаски, коми
Ї, ї /ji/ 1885, от кирилската буква І с добавен диерезис Украински, русински
Й, й /j/ 17 век, от кирилската буква И Български, руски, украински, беларуски
Ј, ј /j/[б 12] 19 век, от латинската буква J Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма
К, к /k/ 9 век, от гръцката буква Κ Всички
Л, л /l/[б 13] 9 век, от гръцката буква Λ Всички
Љ, љ /ʎ/ 19 век, лигатура на кирилските букви Л и Ь Сръбски, македонска литературна норма
М, м /m/ 9 век, от гръцката буква Μ Всички
Н, н /n/[б 14] 9 век, от гръцката буква Ν Всички
Њ, њ /ɲ/ 19 век, лигатура на кирилските букви Н и Ь Сръбски, македонска литературна норма
О, о /o/[б 15] 9 век, от гръцката буква Ο Всички
П, п /p/ 9 век, от гръцката буква Π Всички
Р, р /r/ 9 век, от гръцката буква Ρ Всички
С, с /s/ 9 век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ[б 16] Всички
С́, с́ /sʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение Черногорски
Т, т /t/ 9 век, от гръцката буква Τ Всички
Ћ, ћ // Сръбски, черногорски, босненски
Ќ, ќ /c/, // 1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение Македонска литературна норма
У, у /u/ 18 век, от кирилския диграф оу Всички
Ў, ў /ʊ/[б 17] 1870 година, от кирилската буква У Беларуски, дунгански
Ф, ф /f/ 9 век, от гръцката буква Φ Всички
Х, х /x/ 9 век, от гръцката буква Χ Всички
Ц, ц /ts/ 9 век, от глаголическата буква ци (Ⱌ) Всички
Ч, ч //[б 18] 9 век, от глаголическата буква черв (Ⱍ) Всички
Ш, ш /ʃ/ 9 век, от глаголическата буква ша (Ⱎ) Всички
Щ, щ /ʃt/[б 19] 9 век, от глаголическата буква ща (Ⱋ) Български, руски, украински, русински
Ъ, ъ /ɤ̞/[б 20] 9 век, от гръцката буква Ο Български, руски, осетински
Ь, ь [б 21] 9 век, от гръцката буква Ο Всички
Э, э /e/, /ɛ/ 13 век, от кирилската буква Е Руски, беларуски
Ю, ю /ju/ 9 век, от гръцката лигатура IǑ Български, руски, украински
Я, я /ja/ 18 век, от кирилската буква Ѧ Български, руски, украински
  1. На чеченски и ингушки език - /ɑ/ или /ə/.
  2. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /p/. На марийски освен /b/ може да обозначава и звука /β/.
  3. В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /f/. В монголския, както и в краесловна позиция в украинския се произнася като /w/.
  4. В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /k/. В някои случаи в руския се произнася и като /v/ (наставките -ого и -его, сегодня) или /x/ (пред буквата к). В беларуския, украинския и русинския се произнася като /ɦ/.
  5. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /t/.
  6. В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.
  7. След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
  8. След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
  9. В руски и дунгански - /ʐ/, в монголски - /t͡ʃ/.
  10. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /s/.
  11. В украински - /ɪ/.
  12. В алтайски - /dz/.
  13. В българския - /ɫ/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския - /ɮ/.
  14. В руския, украинския и беларуския - //. При палатализация в българския се изменя до /ɲ/.
  15. В руския в неударена позиция се редуцира до /ɐ/ или /ə/. В македонската литературна норма - /ɔ/.
  16. Латинската буква C има различен произход — от гръцката буква Γ.
  17. В заемки може да се произнася и като /w/.
  18. В руския - // или по изключение /ʂ/.
  19. В руския - /ɕɕ/, в украинския и русинския - /ʃt͡ʃ/.
  20. В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.
  21. Обозначава палатализация на предходната съгласна.

Системи за транскрипция[редактиране | редактиране на кода]

Компютърна поддръжка[редактиране | редактиране на кода]

По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

Вижте още: .бг

Културно значение[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or "modernized" with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs.
  2. а б в Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250, Cambridge Medieval Textbooks, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0521815398, pp. 221–222.
  3. The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0191614882, p. 100.
  4. Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or "modernized" with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs.
  5. The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0191614882, p. 100.
  6. а б Бакалов 2003.
  7. Шишков, Т., "История на Българския Народ в 2 части", 1873, стр.151 онлайн архив nalis.bg
  8. Димитър Хоматиан 2013.
  9. Zubrinic 1995.
Цитирани източници

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]