Ц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква Ц
Cyrillic letter Tse - uppercase and lowercase.svg
Цифрова стойност: 900
Уникод (hex)
Главна: U+0426
Mалка: U+0446

Ц, ц e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна африкатна съгласна /t͡s/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (23-та в българската, 24-та в руската, 25-та в беларуската, 27-ма в украинската и сръбската), а в писмената норма на македонската реч е 28-ма. Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название ци, съответно в църковнославянскацы. В глаголицата се изписва така GlagolitsaTsi.gif, а в кирилицата — Ц. И в двете азбуки има числова стойност 900. Трудно е да се установи точният ѝ произход, тъй като букви с подобен облик се срещат в няколко азбуки от този период – в етиопското писмо , в коптското писмо ϥ, в арамейското неговите производни, като например еврейската буква צ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]