Символ
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Символ (от гръцки: σύμβoλoν) е знак, рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея.[1] За символ се приема всеки условен писмен, графичен знак, означаващ някаква величина. Във всекидневния език думата „символ“ обобщено означава „предмет, слово или действие, които условно означават някакво понятие, идея“.
Например кръстът е символ на Христос и християнството, а везната е символ на законност и справедливост. Елементите в периодичната таблица на Менделеев са представени със символи, така както и пътните знаци[2].
Произход и значение[редактиране | редактиране на кода]

В Древна Гърция като σύμβoλoν /sýmbolon/ са се означавали двете счупени части на един и същи предмет, и думата буквално означава да съединиш. В днешно време символът се използва, за да създаде аналогично съответствие между два елемента. Това съответствие може да бъде алегорично, метафорично, кодово или във формата на емблема.
Символи в науката[редактиране | редактиране на кода]
Математика[редактиране | редактиране на кода]
Таблица на математически символи представя повечето от символите използвани в математиката, с които се означават различни операции и функции.
Физика[редактиране | редактиране на кода]
Физиката използва много гръцки и латински букви, които символизират определено понятие или единици за измерване. Така например се използва за означаване на маса, λ за означаване дължина на вълната, и съответно за специфична топлина при постоянно налягане и постоянен обем.
Химия[редактиране | редактиране на кода]
Всички химични елементи имат свой символ (виж Периодична система на елементите), който е приет в цял свят.
Електротехника[редактиране | редактиране на кода]
В електротехниката съществуват специални символи за резистор, кондензатор, бобина, транзистор и другите елементи в електрическите схеми. Така например, знакът за резистор в Европа е , а в Америка
.
Биология и медицина[редактиране | редактиране на кода]
В биологията, медицината, и фармакологията се използват много символи като едни от най-известните са тези за означаване на мъжки и женски пол (от планетарните символи на Марс и Венера
).
Поетика[редактиране | редактиране на кода]
В реториката и литературната поетика символът се определя значително по-сложно – като троп (словесен обрат), който характеризира художествения образ в неговото осмислено изразяване на художествената идея[3], неотделимо от образната му структура (за разлика от алегорията), с неизчерпаема многозначност (метафоричност) на съдържанието си и съотнесеност с други образи (паралелизъм).
Религиозни символи[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ РБЕ
- ↑ Наредба № 18 ОТ 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. // Посетен на 16.04.2022. Чл. 2. (1) Пътният знак е равнинно изображение с определена форма, размери, цветове и символи.
- ↑ Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 566.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Символи на големите нехристиянски религии, Теодор Даналче