Метафора
Метафора в реториката (от старогръцки: μεταφορά, метафора̀, „пренасям“, или в реториката – „пренос на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, постигано чрез използване на думи в преносен смисъл (напр. „каменно сърце“, „златна нива“, „цепя тишината“ и т.н.)[1][2][3][4]
Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[прилагателно]→[съществително]“, например „Каменно сърце“.
В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.
(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)
Примери
[редактиране | редактиране на кода]- Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
- каменно сърце
- бясна стихия
- метафорични епитети:
- златни ниви
- горещо сърце
- дървена глава
- метафорични глаголи:
- чупя рекорди
- цепя тишината
- вали кротко
Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията.
| „ | „Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995: 144). | “ |
Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното:
- живо върху живо: буден поглед, цар на животните;
- живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце;
- мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце;
- мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека.
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ метафора // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. с. 333. Посетен на 24 ноември 2025.: „1.Литер. Само ед. Вид троп, при който въз основа на сходство или близост се пренасят признаци и свойства от един предмет или явление на друг. Той [поетът] предава с оригиналната метафора „долината гърми от мирен труд“ кипящия живот, бурния ритъм на строителството. С, 1952, кн. 5, 169. Метафора е таквоз изричане, в което на един предмет се отдават белезите на другий, с него сходен. Т. Шишков, ТС, 83. И тъй метафората става чрез едно умствено сравнение, което показва някакво си сходство на сравняваните предмети. Д. Войников, РС, 43. 2. Литер. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение, въз основа на пренасяне, за образна характеристика на предмет или явление в художествена реч. Да туря: „Мило птиче“ — чорт го взел, съвестно ми е тая метафора: ще излъжа по един непростителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 70. Тия разкази изненадват със свежи и поетични образи, с богати метафори и сравнения, които за дълго ще се помнят в нашата литература. Н. Лилиев, Съч. III, 57. Сполучливите метафори: „Затопли радост на сърцето / усмивка цъфне на лицето“ придават реален израз на радостното, но и тревожно очакване на предстоящата жетва. Лит. ХI кл., 70. През тия мрачни за него месеци той разви най-неочаквано вкус към иносказателна реч — замотаваше в мислите си символи, метафори. А. Гуляшки, ДМС, 204. Поетическа метафора. 3. Езикозн. Начин на възникване на нови преносни значения на думите в езика въз основа на сходство. Метафората е едно от тези средства, чрез които се обогатява лексикалната семантика. // Значението на дума, възникнало по този начин. Лексикална метафора. — От гр. μεταφορά 'пренасяне'. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.“
- ↑ МЕТАФОРА // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 663. Посетен на 24 ноември 2025.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. метафора // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 976.
- ↑ Касѫров, Лука. метафора // Енциклопедически речникъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. с. 1332. Посетен на 24 ноември 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Камелия Иванова, Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?, bukvite.com
- Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини), gramatika-bg.com