Емоция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котка, показваща емоция

Емоция (на латински: emoveo - „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.

Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него.[1] Емоцията е високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект. Преносно „емоция“ означава дори качество на човек, подобно на „емоционалност“.

Учените Джеймс и Ланге развиват теория, според която емоционалното преживяване е предимно резултат от промени в тялото. Функционалисти като Нико Фрейда и Арминду Фреиташ-Магаляеш твърдят, че емоциите са еволюирали със специфични функции — например, да предпазят човека.

Характеристики[редактиране | edit source]

Валентност (тон)[редактиране | edit source]

Всички емоции се характеризират с валентност или тон[2], това означава, че могат да са или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος), или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоцци няколко пъти. Положителните дават на човек енергия и подсилват неговата воля, докато отрицателните отслабват волята и снижават активността.

Интензивност[редактиране | edit source]

Емоциите могат да се различават и по интензивност, наречена още сила. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-силно е физиологическото проявление. На интензивността на емоцията във всеки конкретен случай влияят обикновено много фактори. Едни такива фактори са пълноценността и цялостността на централната нервна система и вегетативната нервна система. При хора с нарушения и повреждания на гръбначния мозък се наблюдава снижение на интензивността.

Съдържание[редактиране | edit source]

Емоциите биват различни по съдържание, отразяват различни аспекти на предизвикващите ги ситуации. Има десетки различни емоции, като отрицателните са значително повече от положителните. Всеки вид емоция се съпровожда с определена специфична физиологическа реакция. Някои учени в миналото изказват мнение, че емоциите са следствие на физиологическите реакции. Въпреки това тази теория е опровергана експериментално.

Класификация на емоциите[редактиране | edit source]

Основни емоции[редактиране | edit source]

Дигарама на основните емоции

Осемте основни емоции са:

  • Радост - положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда
  • Страх - негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност
  • Гняв - негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост
  • Тъга - отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние
  • Любов - положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия
  • Отвращение - отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно
  • Изненада - емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано
  • Презрение - негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой

Има основни и комплексни категории, като някои основни емоции могат да бъдат съчетани по някакъв начин за да се образуват сложни емоции. В един от моделите, биха могли да възникнат сложни емоции от културно кондициониране или асоциация, или в съчетание с основните емоции. Алтернативно, аналогично на начина, по който основните цветове се съчетават, основните емоции могат да се слеят така че да формират пълния спектър на човешкото емоционално преживяване. Например гняв и отвращение могат да се слеят преминавайки в презрение.

Робърт Плутчик предлага триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветовото колело. Вертикалното измерение представлява интензивност, а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности. Някои други твърдят, че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите.

Някои теоретици (например, Клаус Шерер, 2005) поставят емоциите в по-общата категория на „афективни състояния“, където афективни състояния могат да включват и емоции, свързани с явления като удоволствие и болка, глад или любопитство, настроения, нагласи и черти.

Нервните корелати на омразата са били изследвани с процедурата магнитен резонанс. В този експеримент са сканирани мозъците на хората, докато преглеждат снимки на хора, които мразят. Резултатите показват повишена активност в отделни части на човешкия мозък. Изследователите заключават, че има специфичен модел на разпределение на мозъчната дейност, което се случва, когато хората изпитват омраза.

Еволюционна психология[редактиране | edit source]

Перспективи на емоции от еволюционната теория започват в края на XIX век с Чарлз Дарвин и книгата „Изразяване на емоциите при човека и животните “.[3] Първоначалната теза на Дарвин е, че емоциите еволюират чрез естествен подбор и поради това имат транс-културно универсални части. Освен това животните са подложени на емоции, сравними с нашите собствени.

В началото на 1970 г., Пол Екман и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Други изследвания в тази област се фокусират върху физическите прояви на емоциите, включително на езика на тялото на животните и човека. Възникват социални емоции, които мотивират социалното поведение. Гордост и срам например могат да определят мястото на един индивид в обществото.

Мимични проявления[редактиране | edit source]

Мимиката е универсален способ за проявление на емоциите между хората в зависимост от расовата и социална принадлежност. Центърът на разпознаване на емоциите е разположен в дясното полукълбо на главния мозък и е различно от мястото за разпознаване на лицето. Мимиките се извършват рефлекторно, но в отделни случаи това става и съзнателно и преднамерено.

Съществува название емоционално зареждане, което означава, че ако един индивид прояви някаква емоция, то това предизвиква сходни емоции в останалите. Този ефект е много добре наблюдаван в тълпа. Характерен е и за животните, особено в стада.

Теории[редактиране | edit source]

Теория на Джеймс-Ланге[редактиране | edit source]

Теорията на Джеймс-Ланге е свързана с хипотезата за произхода и природата на емоциите. Тя е развита от двама учени от XIX век Уилям Джеймс и Карл Ланге. Според нея, в човека като отговор на преживяванията в света автономната нервна система създава физиологични процеси като мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. Емоциите в този ред на мисли, са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина. Джеймд и Ланге достигат до тази теория независимо един от друг. В наше време теорията не се приема почти от никого. Тя е оспорвана през 1920-те от психолози като Уолтър Кенън и Филип Бард, според които физиологичните промени са следствие на емоциите.

Теория на Кенън-Бард[редактиране | edit source]

Според теорията на Кенън-Бард се предполага, че хората чувстват емоции първо и после действат съответно. Тези действия включват промени в мускулното напрежение, потене, ускоряване на пулса или друга подобна реакция. Теорията е формулирана като отговор на теорията на Джеймс-Ланге за емоцията в края на XIX век. Последната предлага, че емоцията е резултат от реакцията на нечие възприятие или телесни промени.

Двуфакторна теория на емоциите[редактиране | edit source]

Двуфакторната теория на емоциите или също така наречена теория на Шахтер-Сингър разглежда емоциите на човек като функция два фактора: физиологични и когнитивни. Когнициите са използвани, за да обяснят значението на физиологичните реакции на външни събития.

Стенли Шахтер и Джеръм Сингър през 1962 година инжектират 184 студенти с един от два типа инжекции: адреналин (също наричан епинефрин) или плацебо. На студентите е казано, че им се дава инжекция с ново лекарство наречено супероксин, за да се види тяхното зрение. Адреналиновата инжекция предизвиква редица ефекти, включително повишено кръвно налягане, учестено дишане и повишен кръвен поток към мускулите и мозъка. Инжекцията с физиологичен разтвор няма такива ефекти. Теорията на Шахтер-Сингър произлиза от тези изследвания и открития и формира основата на двуфакторната теория на емоциите.[4]

Източници[редактиране | edit source]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на емоция
  1. Потребности, мотивы и эмоции, Москва, 1971
  2. Эмоция
  3. Darwin, Charles (1872). The Expression of Emotions in Man and Animals. Note: This book was originally published in 1872, but has been reprinted many times thereafter by different publishers
  4. Schachter, S. and Wheeler, L. (1962). Epinephrine, chlorpromazine, and amusement. Journal of Abnormal and Social Psychology, 65, 121-128
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.