Съчувствие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емпатията (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.[1] Емпатията е обратното на егоизма. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран – когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.

Когнитивна емпатия[редактиране | редактиране на кода]

Когнитивната емпатия представлява способността да се вижда света през очите на другите. Той ни показва как да общуваме с отсрещния човек възможно най-добре. Този вид емпатия помага за разбиране гледната точка на лицето, с което общуваме и може да ни подскаже дори какви думи да използваме или избягваме в разговор с него.

Когнитивната емпатия представлява способността да се поставяме на мястото на другия. При нея обаче, тази способност да се поставяме на мястото на отсрещния човек е изразена без да се ангажираме с неговите емоции. Тоест тук имаме съпричастност, но тя е ангажирана с мисъл, а не с чувство.

Този вид емпатия е особено полезен при работата на мениджърите, ръководителите и хората, които заемат управлечнески постове.

Емоционална емпатия[редактиране | редактиране на кода]

Емоционалната емпатия представлява нашата способност паралелно да чувстваме това, което чувства другият човек. С нейна помощ ние успяваме да разчетем по мимиките, гласа или други невербални знаци как се чувства даден индивид в този момент. Емоционалната емпатия, известна още като „емоционална зараза“ и „лично страдание“, като определение е много близка до разбирането за думата „съпричастност“, но при нея усещането е много по-емоционално отколкото при състраданието.

Различаваме два вида емоционална емпатия: добра и лоша.

При Добрата емоционална емпатия ние благодарение на усещането и разбирането на емоциите на чужд човек успяваме да му помогнем.

При Лошата емпатия, това усещане и разбиране на чуждите емоции е толкова силно, че се получава емоционално претоварване, което пречи да можем адекватно да реагираме, за да помогнем на другия човек.

Емоционалната емпатия много зависи от нашата настройка към собствените ни емоции, чрез които рефлективно се отразяват чуждите емоции. Емпатията е много важна при хората, които упражняват медицински професии.

Интелектуална емпатия[редактиране | редактиране на кода]

Интелектуалната емпатия е загрижеността, която проявяваме към друг човек, както и нашето желание да помогнем на някого. Този вид емпатия е част от „родителската любов“, която е развита в съзнанието на човека. Това е също усещането за болка, което изпитваме към страданията на друго лице, което ни кара да му помогнем.

За разлика от емоционалната емпатия, при интелектуалната липсва елемента на свръхемоционалност и е доста по-балансирана.

Степента на развитието на емпатия при всеки човек е различна. Когато даден индивид има много силно развита емпатия, той може бъде изключително съпричастен и да изразява тревожност към чувствата, емоциите и проблемите на друг човек, дори без да има пряк контакт с него, общувайки чрез интернет, телефон или дори само гледайки неговата снимка.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://rechnik.info/съчувствие
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.