Психопатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Психопатията е разстройство на личността [1], днес класифицирано като антисоциално личностно разстройство, подтип психопатия (DSM).

Характеристики[редактиране | edit source]

Проблеми с емоционалността[редактиране | edit source]

Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло - хипокампус, амигдала - при психопатите не функционират.

Проблеми с перцепцията и разпознаването на емоционалността[редактиране | edit source]

В изследване от 2002, Дейвид Косън, Яна Сухи, и др. питат психопатични затворници за наименованията на емоции изобразени върху 30 изображения на лица. В сравнение с контролна група психопатите имат значително по-ниско ниво на вярност в разпознаването на лицев афект на възмущение, но по-висока степен на разпознаване на гняв. В изследване от 2002 Блеър, Митчел и др. използват тест за разпознаване на гласови афекти за да замерят степента на разпознаване при психопати на емоционална интонация конотативно добавена към иначе неутрални думи. Психопатите имат тенденцията да правят грешки при разпознаване в сравнение с контролна група с особено висока степен на грешка при афектите, свързани с тъга и страх.[2]

Поведения[редактиране | edit source]

Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е налице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.

Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пубертета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на МКБ 10 те са “дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” . При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението , които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.

Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.

Отношения със средата[редактиране | edit source]

Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението.

Лъжи и манипулация[редактиране | edit source]

Психопатите са патологични лъжци. Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя объркан. [3]

Друга причина, поради която те са такива невероятни манипулатори е, че те практикуват по-усилено.

Според Хеър, множество психопати са очарователни на повърхността и имат изключително умение да показват емоции (докато всъщност не изпитват такива) и имат невероятното умение да манипулират другите. Термин, често използван е 'сладкодумен', означаващ импровизирано умение в речта, което е често неискрено или повърхностно, привидно. Те имат по-малко социални задръжки и вътрешни възбрани, и са по-екстровертни, доминиращи и уверени в себе си. Те също така не се страхуват да причинят обида, да бъдат отхвърлени или да бъдат разочаровани. Тези неща, когато се случат, те ги отхвърлят и не се чувстват обезкуражени от това да опитат отново. Трябва да се отбележи, че не всички психопати имат това "спокойно и гладко" очарование, често при не добро възпитание на някои от тях им липсва социалната грация, изящество и елегантност или образование, за да впечатлят хората. Такива психопати разчитат повече на заплахите и насилието, за да получат, това което искат.

Семантичен процес[редактиране | edit source]

Херви Клекли предполага (Клекли, 1941), че на психопатите им липсва способност да разберат какво в действителност значи животът.

Етиология[редактиране | edit source]

Няма единно виждане за етиологията на личностните разстройства. Редица биологични, психологични и психосоциални теории правят опити да установят водещите причини.

Биологични. На първо място са вижданията за генетичната обусловеност.

Психоаналитични. Психоанализата утвърждава, че личностните особености се явяват като резултат на фиксиране на един от психосексуалните стадии на развитие. Така се определят различни типове характер орален, анален, с натрапливости, нарцистичен характер, които доминират поведението и отношенията на индивида. Бихевиористите обясняват психопатиите със заучено поведение, което се реализира при наличие на определени стимули. Отделни психолози утвърждават, че за психопатната ориентация определящи са такива фактори като често подлагане на фрустрации и депривации, стресове и пр.

Психосоциални. На първо място се изтъкват лошите родителски отношения и възпитание. Тревожността на родителите също се сочи за фактор. Така например, ако тревожно дете се отглежда от тревожна майка вероятността да има личностно разстройство е голяма. Психопатиите зависят от влиянията на културната среда, ако същата толерира агресията. Условията на живот също могат да потенцират личностно разстройство. Например ако активно дете расте в тясно жилище, може да стане агресивно и асоциално.

Коморбидност[редактиране | edit source]

Според съчетаването на черти и поведенчески изяви има обособени различни типове личностни разстройства. В МКБ-10 се дават следните:

1. Параноидно личностно разстройство - това разстройство се характеризира със следните особености:

  • Прекалена чувствителност към преживяване на неудачи и неуспехи
  • Злопаметност за обиди и склонност към отмъщение
  • Мнителност и изопачено възприемане на околните и техните действия, дори когато са неутрални или добронамерени
  • Борбено чувство за собствена правота, несъобразено с реалността
  • Склонност към патологична ревност
  • Неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност
  • Избягване на доверяване на другите
  • Свръх ангажираност с “конспиративни” обяснения на факти и събития

Към параноидните личностни разстройства се отнасят и т. н. кверолантни психопати. които живеят с идеята, че правата им са нарушени и водят ожесточена борба за отстояване им. Неуспехът не ги отчайва, напротив, стимулира ги, успехът също. Не изпитват никакво неудобство от това, че непрекъснато занимават инстанциите със себе си. Когато един “проблем” загуби актуалността си, намират друг и така до безкрай.

2. Шизоидно личностно разстройство - страдащите от това разстройство се отличават с:

  • Емоционална хладност, отчужденост или афективна изравненост
  • Ограничена способност за изразяване на топли чувства, нежност или гняв към другите
  • Проявяват явно безразличие към похвали и критики
  • Не са способни на близки приятелски отношения /може само едно/
  • Показват безразличие към сексуални връзки /мъжете често остават неженени/
  • Нямат нормално отношение към общоприетите норми и правила
  • Намалено или липсващо удоволствие от дейности
  • Прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване
  • Пристрастеност към изучаване на ненужни и неприложими неща
  • Избягване на съвместен труд и дейности

В Американската класификация на психични и поведенчески разстройства DSM III R има обособен и шизотипен вид личностно разстройство, при което водеща е ексцентричността на поведението и мистичната фантастност на мисленето. Освен това шизотипните психопати показват:

  • Странни идеи, свързани със свръх естествени способности
  • Социална тревожност
  • Странно, ексцентрично поведение и външен вид

3. Диссоциално личностно разстройство (социопатия) - водещо при него е голямото различие между поведението на индивида и съществуващите социални норми, което се характеризира с:

  • Грубо безразличие към чувствата на другите
  • Безотговорност и незачитане на норми, правила и задължения /особено финансови/
  • Невъзможност за поддържане на трайни отношения с другите
  • Скъсен фрустрационен толеранс и лесно отключване на агресия
  • Липса на чувство за вина и неспособност за учене от собствения опит
  • Нестабилна трудова биография
  • Склонност да се обвиняват другите и да се измислят правдоподобни оправдания за себе си

Други черти на антисоциалната личност могат да бъдат постоянна раздразнителност, неизпълнение на родителски задължения, неспособност на моногамни отношения.

4. Емоционална нестабилна личност - общо се характеризира с импулсивно поведение без да се отчитат последствията и неустойчиво настроение. Има често неовладян гняв и “избухвания” Различават се:

  • емоционално нестабилна личност импулсивен тип
  • емоционална нестабилност и липса на контрол на действията особено агресивните
  • емоционално нестабилна личност граничен тип
  • емоционална нестабилност съпътствана от неясна представа за себе си и собствените желания, чувство за празнота, склонност към самоувреждане.

5. Хистрионно личностно разстройство. Характеризира се с:

  • Склонност за драматизиране и преувеличаване на собствените преживявания, театралност и показност
  • Повърхностна лабилна емоционалност
  • Лесна внушаемост
  • Стремеж да бъде център на внимание и търсене на “публика”
  • Свръхангажираност с проблема за собствената физическа привлекателност

Към това разстройство могат да се отнесат и т.н. психопати с фантастна псевдология. Това са хора, които проявяват една особеност да разказват всевъзможни небивалици или непроверени факти. Когато срещнат познат или непознат започват веднага да го занимават с чути или измислени неща, които украсяват за да предизвикат ефект. Понякога вярват на собствените си измислици, както и на такива, поднесени им от друг.

6. Ананкастно личностно разстройство (психастенна психопатия) - това разстройство се характеризира с:

  • Нерешителност, склонност към съмнения и крайна предпазливост
  • Лесна внушаемост от околните
  • Свръхангажираност с детайли, правила и разписания
  • Перфекционизъм, който пречи на дейността
  • Прекомерна съвестност и скрупули
  • Ригидност и упоритост
  • Податливост на обсесии и компулсии

Може да се добави, че този вид психопати са сензитивни, колебливи, страхливи, мнителни, с тревожна ангажираност на съзнанието. Дълго планират и мъдруват над незначителни неща, дребнави и педантични, настойчиво се самонаблюдават.

7. Тревожна (избягваща контакти) личност - това разстройство се характеризира с:

  • Постоянно чувство на тревога и безпокойство
  • Убеденост в собствената непълноценност
  • Свръхчувствителност към критика особено в социални ситуации
  • Избягване на отношения от страх, че няма да бъде харесан
  • Ограничения на живота и бита с цел безопасност
  • Избягване на дейности, свързани с междуличностни отношения

8. Зависима личност - при този тип разстройство водеща е личностната несамостоятелност и неумение да се решават нещата на собствения живот. Това се изразява в:

  • Не поемане на собствена отговорност и прехвърлянето и на други
  • Отказ от собствени нужди и прекомерна отстъпчивост /неасертивност/
  • Страх от самота и самостоятелност
  • Затруднена способност за вземане на решения и търсене на много съвети

9. Други - тук се причисляват случаите когато има черти от различни типове, без ясна доминантна. Също така и личностни разстройства описани в други класификации като: нарцистична личност, пасивно-агресивна, садомазохистична , сензитивна личност, депресивна личност и пр.

В масовата култура[редактиране | edit source]

Като цяло представата за психопатите като повлияна или отразена от кино индустрията, книгите и т.н. се различава от медицинското описание на психопатията, като под общото понятие и идея за психопат там са изобразени различни типове престъпници и престъпни поведения.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. според психолозитe Пол Бабиак и Робърт Хеър, автори на "Змии в костюми. Когато психопатите ходят на работа"
  2. Blair R. J., Mitchell D. G., Richell R. A. и други. (ноември 2002). "Turning a deaf ear to fear: impaired recognition of vocal affect in psychopathic individuals". Journal of Abnormal Psychology 111 (4): 682–6. doi:10.1037/0021-843X.111.4.682
  3. Robert Hare This Charming Psychopath: How to spot social predators before they attack, Psychology Today, 1 януари 1994
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychopathy“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Източници[редактиране | edit source]

  • МКБ 10, Психични и поведенчески разстройства. С., 1998
  • М. Хаджийски, Компендиум по психопатология. В. Търново, 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]