Депресия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на депресия.

Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние[1], може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия и мисли за самоубийство, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Промени в настроението или други емоционални проблеми[редактиране | редактиране на кода]

  • Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко.
  • Персистираща тъга и потиснатост.
  • Чувство на безпокойство и безпомощност.
  • Чувство на празнота.
  • Гняв и раздразнителност.
  • Чувство на вина.
  • Загуба на увереност.
  • Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие.
  • Липса на мотивация.
  • Хронична умора, липса на енергия, летаргия.
  • Трудности в концентрацията, нарушения на паметта.
  • Затруднено взимане на решения, пасивност.
  • Неспособност за изпитване на удоволствие.
  • Страх за бъдещето.
  • Мисли или опити за самоубийство.
  • Нарушения на храненето: загуба на апетит – редукция на теглото, увеличаване на апетита – наддаване на тегло.
  • Нарушения на съня: трудности при заспиване (безсъние, ранно събуждане), чувство на умора след нормален по продължителност сън.

Социални проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Физически проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Други симптоми на депресия в младежка възраст[редактиране | редактиране на кода]

  • Влошаване на оценките в училище.
  • Непосещаване и бягане от училище.
  • Бягство от вкъщи.
  • Злоупотреба с различни субстанции, безразсъдно поведение.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Често не се налага професионално лечение. Депресията може да е просто състояние на приемане и преработване на житейски събития. При продължително депресивно състояние (особено в комбинация с други симптоми) се налага консултация с психиатър или с психотерапевт. Възможно е изписване на антидепресанти или вербална терапия със специалист.

Физическата активност води до понижаване на депресивното състояние. Поради освобождаването на невротрофични протеини в мозъка, които могат да помогнат за възстановяването на хипокампуса, който може да бъде намален поради депресия. Също така йога може да се разглежда като допълнителна възможност за лечение на пациенти с депресивни разстройства и лица с повишени нива на депресия.

Бърз резултат има и чрез терапията „Семейни констелации“.

Припомнянето на стари спомени е друга алтернативна форма на лечение, особено за възрастните хора, които са живели по-дълго и имат повече опит в живота. Това е метод, който кара човек да си припомня спомени от собствения си живот, което води до процес на саморазпознаване и идентифициране на познати стимули. Чрез поддържане на личното минало и идентичност, това е техника, която стимулира хората да гледат на живота си по по-обективен и балансиран начин, карайки ги да обръщат внимание на положителната информация в своите житейски истории, което успешно би намалило нивата на депресивно настроение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]