Направо към съдържанието

Следродилна депресия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Следродилна депресия
Специалностпсихиатрия
Симптомиизключителна тъга, ниска енергия, безпокойство, промени в моделите на сън или хранене, епизоди на плач, раздразнителност[1]
Причининеясни[1]
Рискови факторипредишна следродилна депресия, биполярно разстройство, фамилна анамнеза за депресия, психологически стрес, усложнения при раждане, липса на подкрепа, наркозависимост[1]
Методи за диагностикавъз основа на симптоми[2]
Лечениепсихотерапия, лекарства[2]
Честота на заболеваемост~15% от ражданията[1]
Класификация и външни ресурси
МКБ-116E20.0
МКБ-10F53.0
МКБ-9648.4
База данни
DiseasesDB
10921
База данни
MedlinePlus
007215
База данни
eMedicine
med/3408
Мед. рубрики MeSHD003865

Следродилната депресия е вид афективно разстройство, което може да засегне и двата пола след раждане, но най-често се среща при жените.[3] Симптомите обикновено включват силна тъга, ниска енергия, тревожност, епизоди на плач, раздразнимост и промяна в режима на хранене и спане.[1] Това състояние може да засегне отрицателно и новороденото бебе.[4][2]

Точните причини за настъпването на следродилна депресия не са изяснени, но се счита, че е отговорна определена комбинация от физически, емоционални, генетични и социални фактори.[5][1][6] Такива са например хормоналните промени и лишаването от сън.[1][7] Рискови фактори са предходни епизоди на биполярно разстройство, фамилна предразположеност към голяма депресия, психологически стрес, усложнения при раждане, липса на подкрепа или злоупотреба с лекарства/наркотици.[1] Диагнозата се поставя на база изпитваните симптоми.[2] Докато повечето жени изживяват кратък период на тревога и тъга след раждане, следродилна депресия може да е налице, когато симптомите са тежки и продължават повече от две седмици.[1]

При хората, изложени на риск, оказването на психологическа подкрепа може да спомогне за превенцията на следродилна депресия.[8] Това включва предоставянето на храна, домакинска помощ, майчински грижи и общуване.[9] Лечението може да включва психотерапия или приемане на лекарства.[2]

Следродилната депресия засяга грубо 9 – 10% от жените в развитите страни и 18 – 20% от жените в развиващите се страни.[10] Най-често състоянието се наблюдава при жени, които са претърпели мъртво раждане, живеят в градска среда и са много млади.[11] Освен това засяга и приблизително между 1 и 26% от бащите.[3] По-тежка форма на състоянието е следродилната психоза, която засяга 1 – 2 жени на 1000 след раждане.[12][13] Следродилната психоза е една от водещите причини за убийствата на деца под 1 година.[14]

  1. а б в г д е ж з и Postpartum Depression Facts // Архивиран от оригинала на 21 юни 2017. Посетен на 11 June 2017.
  2. а б в г д Postpartum depression // American Journal of Obstetrics and Gynecology 200 (4). April 2009. DOI:10.1016/j.ajog.2008.11.033. с. 357–64.
  3. а б Focusing on depression in expectant and new fathers: prenatal and postpartum depression not limited to mothers // Psychiatric Times 27 (2). 2010. Архивиран от оригинала на 2012-08-05.
  4. The effect of postpartum depression on child cognitive development and behavior: a review and critical analysis of the literature // Archives of Women's Mental Health 6 (4). November 2003. DOI:10.1007/s00737-003-0024-6. с. 263–74.
  5. Следродилна депресия – какво трябва да знаем? // Асцендент, 10 март 2017.
  6. Postpartum Depression: Pathophysiology, Treatment, and Emerging Therapeutics // Annual Review of Medicine 70 (1). януари 2019. DOI:10.1146/annurev-med-041217-011106. с. 183–196.
  7. Reproductive hormone sensitivity and risk for depression across the female life cycle: a continuum of vulnerability? // Journal of Psychiatry & Neuroscience 33 (4). юли 2008. с. 331–43.
  8. Perinatal Depression: Prevalence, Screening Accuracy, and Screening Outcomes // Agency for Health Care Research and Quality. Архивиран от оригинала на 2013-11-11.
  9. Traditional postpartum practices and rituals: a qualitative systematic review // Women's Health 3 (4). юли 2007. DOI:10.2217/17455057.3.4.487. с. 487–502.
  10. Woody, C. A. и др. A systematic review and meta-regression of the prevalence and incidence of perinatal depression // Journal of Affective Disorders 219. 2017-09-01. DOI:10.1016/j.jad.2017.05.003. с. 86–92.
  11. Mughal, Saba; Azhar, Yusra; Siddiqui, Waquar (2023). Postpartum Depression. – StatPearls. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing, PMID 30085612, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK519070/, посетен на 18 септември 2023 
  12. Следродилна депресия: признаци и симптоми // Фрамар, 17 май 2019.
  13. Postpartum mood disorders // International Review of Psychiatry 15 (3). August 2003. DOI:10.1080/09540260305196. с. 231–42.
  14. Maternal infanticide associated with mental illness: prevention and the promise of saved lives // The American Journal of Psychiatry 161 (9). септември 2004. DOI:10.1176/appi.ajp.161.9.1548. с. 1548–57.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Postpartum depression в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​