Пасивно-агресивно поведение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пасивно-агресивното поведение е пасивно, понякога обструктивна съпротива да се следват очакванията в междуличностните или професионални ситуации. Може да се прояви като заучена безпомощност, отлагане, инат, възмущение, сърдене или преднамерен/повторяем провал в изпълнението на изискваните задачи, за които човекът (често изключително) е отговорен. Това е защитен механизъм и (по-често отколкото не) само частично осъзнат. Например работник, накаран да организира събиране може радостно да се съгласи, но впоследствие да отлага всяка задача в процеса и да предлага извинения от типа, че обажданията не са връщани или компютъра е прекалено слаб, докато нещата още не са готови преди започването на събирането. Негов колега е принуден бързо да завърши задачата или събирането се отлага.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Passive-aggressive behavior“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​