Памет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за човешката памет. За електронното устройство вижте Компютърна памет

Паметта и обучението са най-съществените черти на висшите животни, достигащи съвършена форма при човека. Възприемането, съхранението и обработването на информацията е важно свойство на нервната система за адапрация и за поведението на живите организми към условията на околната среда. Под памет се разбира способността на мозъка да задържа за кратко или за продължително време следите, образуващи се в резултат на възприемането на предметите и явленията на околната среда след прекратяване на тяхното действие. В нашата памет се задържа незначителна част от възприеманата информация, като забравяме голяма част от натрупаната информация. Паметта се изгражда от три основни процеса - запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на постъпващата информация. Има два вида памет кратковременна и дълговременна, и няколко типа - емоционална (запомняне на преживени чувства), двигателна, образна и словесно-логична. Приема се, че гръбначните животни от рибите до човека притежават всички видове и типове памет. При животните без нервна система, паметта се изразява в елементарна реакция на привикване при дразнене, в адаптация към повторно действие на биологично индиферентни дразнители.


Видове памет[редактиране | редактиране на кода]

Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:

1. Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, например отличителните индивидуални белези на човешкото лице. В зависимост от сензорният орган, от който черпи информация, сензорната памет може да бъде : зрителна; слухова и активно-сензорна.

2. Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др. за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.

3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, напр. години. За извикването ѝ могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.


Теория за ревербацията[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на морфологични данни,доказващи наличието на затворена верига на невроните, в които импулсите могат да циркулират дълго, е предложена теорията за ревербацията. Съгласно нея, субстратът, който фиксира постъпващата информация, е невронната примка, образувана от много невронни вериги, в които възбуждането на един неврон води до възбуждането на другия, след което възбудите отново се предават по колатералите или аксоните на междинните неврони на първата клетка. По такъв начин възбудите циркулират продължително. Ако импулсация, подобна на образуваната реверберационна верига, настъпи повторно към неврона, следите се фиксират в памет. Ако липсва повторна импулсация, се прекъсва реверберацията. Изследвания показват наличието на сложни невронни вериги между кората и таламуса, в които възбудата може да циркулира дълго време и динамичните следи на паметта се превръщат в постоянни. Осъществява се консолидация (стабилизирането на дълговременни следи в нервните клетки се нарича "консилидация") и превръщане в дълговременна памет. След откриване на механизмите за кодиране на генетичната информация в ДНК са проведени много изследвания за изясняването ролята на РНК при паметта. Установено е, че при активиране на процесите в неврона се увеличава обмяната на белтъчини. Смята се, че задържането на следите на информацията и за нейното възпроизвеждане е необходима специфична белтъчина. Участието на генетичния апарат в явленията на дълготрайната памет може да се изрази в неговата насоченост и строго регулиране на ензимните системи и на пластичния материал. Обучението на животните и придобиване на навици са свързани с усилена синтеза на РНК. Опити показват, че при обучаването на мишки се увеличава синтезата на S-100-холинрецептивна белтъчина в хипокампа, както и повишена синтеза на гликопротеина астроцитин в глиалните клетки. При обучаване на мишки да бягат от тъмно помещение, се повишава синтезата на полипептида скотофобин. Неговото въвеждане в контролни мишки предизвиква също бягство от тъмни помещения. При въздействие върху мишки с електрически звънец се отделя и амелитинът. От мозъка на златните рибки е извлечен активният полипептид хромодиапсин. Липсат данни от опити с други животни и не са установени макромолекули, които играят роля на преносители на други поведенчески навици. Приема се, че консолидацията на информацията е многоетапен процес, в който участват различни структури на централната нервна система - лимбичната система, таламичните структури, ретикуларната формация и др., при ръководната роля на хипокампа.


Подобряване на паметта[редактиране | редактиране на кода]

Основен метод за подобряване на паметта е четенето. Освен това физическите упражнения подпомагат доставянето на кръв до мозъка което също е от значение. Ученето и научаването на нови езици помага за развитието на мозъка и съответно на паметта. Подобряването на паметта става и с чести умствени тренировки, решаване на различни задачи и като цяло извършване на мисловни дейности от различни естества. Повишеното ниво на кръвна захар също указва положително влияние на паметта.


Влошаване на паметта[редактиране | редактиране на кода]

Паметта се влияе много от самото състояние на мозъка. Ако човек работи редовно с монитори, гледа редовно телевизия или прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно, неговите способности се влошават.


В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на памет
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.