Състрадание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бодхисатва Авалокитешвара със състрадание наблюдава света и всички негови създания. Китай, Династия Лияо.

Състраданието е чувство на емпатия, предизвикана от чуждата болка или страдание (от там и съ-страдание, съпреживяване на чуждото страдание). По-силно от съчувствието, това чувство създава активно желание да се облекчи страданието на другите, то подтиква към желание за помощ.

Състраданието е израз на любов и симпатия. Състраданието съдържа и е израз на алтруизъм, грижа за другите. Състраданието има своя емоционална страна, въпреки че, когато се основава на мисловни понятия като безстрашие, справедливост и свобода, то може да се приеме за рационално по природа и неговото прилагане се разглежда като дейност, основана върху трезва преценка. Но като чувство по-силно от емпатията, един от аспектите на състраданието, например, се отнася до количествено измерение на индивидуалното състрадание, според негоите аспекти, тъй като то притежава качества като "дълбочина", "жизненост" и "страст". В етически аспект така нареченото „Златно правило“ става ключов принцип на състраданието: Дръж се с другите така, както би искал те да се държат с теб [1]. Състраданието заема важно място във философията и етиката, и се смята за една от най-великите добродетели в повечето религии.

Състраданието във философията[редактиране | редактиране на кода]

Шопенхауер

Състраданието е основна тема в етиката на Шопенхауер. Според него състраданието има интуитивна природа [2]. В своята книга On the Basis of Morality (Über die Grundlage der Moral) той казва, че моралността може да бъде базирана единстено на състраданието [3]. Шопенхауер отхвърля егоизма и приема, че в състраданието си състрадаващият изпитва страдание аналогично на страдащият и в това се стреми да отмахне страданието (му).

Аз все пак го изпитвам в него, чувствам като мое, но не вътре в мен, а в другия... Но това предполага в определена степен, че аз се идентифицирам с другия, и в резултат бариерата между его и не-его е премахната….(On the Basis of Morality)

Състраданието в религиите[редактиране | редактиране на кода]

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Състрадание е това, което прави сърцето на добрите да се вълнува от болката на другите. Това премахва болката на другите и за това е наречено състрадание. Наречено е състрадание и защото то приютява и прегръща, тези които страдат и изпитват тъга или са в беда.[4]

— Буда

Далай Лама казва:

Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.

Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]

В различните традиции на индуизма, състраданието е наречено daya и е основна ценност в индуизма.[5] Важността на състраданието е посочена във Ведите, свещени текстове, датиращи от 1500 г. пр.н.е.

Централна концепция, която е свързана със състраданието в индуизма е тази за ахимса или непричиняването на страдание на другите, непричиняването на вреда.

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

В мюсюлманската традиция божествените черти са милосърдие и състрадание или на арабски: Rahman и Rahim. Всяка от 114 глави на Корана започват със стиха: „В името на състрадателния и милосърден Бог“.[6] Например закат е данъчна такса за помощ на бедните и тези в нужда, която е задължителна за всички мюсюлмани, които са достатъчно богати, за да могат да помагат с нея (9:60).

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

В християнството състраданието е смятано за основна християнска добродетел и като такава е свързана с любовта и милосърдието [7]. Светците в християнството, изпълнени със състрадание и любов към хората, облекчават техните страдания.

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

В юдаизма Бог е състрадание и е извикван като Баща (отец) на състраданието[8] и за това Raḥmana или състрадателни, става обичайното описание на неговите думи, които биват открити за хората.[9] Библейската концепция на състраданието е чувството като на родител към дете.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Съчувствие[редактиране | редактиране на кода]

Понякога като синоним на състраданието се разбира и съчувствието.

Милост и прошка[редактиране | редактиране на кода]

В Християнството това са качества и способности, които прекратяват негативни поведения като отмъстителността (максимата „Око за око, зъб за зъб“) и чувства като гнева, и имат облагородяващо действие върху личността и не позволяват на човек да прави същите грешки, които друг е допуснал – например коварство, арогантност, грубост и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях" Матей 7:12
  2. Емилия Минева, Историко-философска мозайка от XIX век, стр. 200
  3. An introduction to Schopenhauer's ethics: compassion
  4. Download Digital Buddha Vacana
  5. Definition of daya
  6. Южнокалифорнийски университет
  7. Естествено и християнско състрадание
  8. Lampert K., Traditions of Compassion: From Religious Duty to Social Activism, Palgrave-Macmillan, 2006; ISBN 978-1-4039-8527-9
  9. The Jewish Encyclopedia
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Compassion“ и страницата „Mitleid“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]