Коран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, qur'ān – „четиво, лекция“) е свещената книга на исляма, съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман ибн Афан.

Според ислямската традиция той е низпослан на части в продължение на 23 години на пророка Мохамед (570 – 632) от Аллах. Мохамед е бил на 40 г., когато в пещерата Хира, близо до свещения град Мека, чува за пръв път гласа на ангела Джибрил (Гаврил).

Коранът се състои от 114 сури (глави), подредени от дълги към кратки, които биват според мястото на откровението мекански и медински. Сурите са разделени на аяти. Някои сури, обикновено в началото си, съдържат аяти със скрит смисъл, наречени Хуруфу Мукатта.

За мюсюлманите Коранът съдържа словата на Аллах. Още от времето на Мохамед сурите от Корана се наизустяват,[1] а хората, наизустили целия Коран, се наричат хафъзи (хуфаз).

Четене на Корана[редактиране | редактиране на кода]

В Исляма, за разлика от християнството, няма свещеници, които да тълкуват Корана на вярващите. Всеки мюсюлманин трябва самостоятелно и директно да се запознае със съдържанието на свещения текст. Все пак съществува вековна традиция на тълкуване на Корана и на Сунната, като някои от коментарите към тях са също много ценни. И в наши дни в школите за изучаването му се води този религиозен диалог, наречен тафсир и продължаващ вече четиринадесет века. Обикновено е забранено Коранът да се превежда, но в България това бива нарушавано. Има книги с превод на Корана, но те са само за учебна дейност.

Надписи и илюстрации в Корана[редактиране | редактиране на кода]

Коран от Кашмир от 19 век

Ислямското изкуство смята калиграфията за вдъхновение и в миналото тя била изисквана задължително при заниманията с теология. Развитието на калиграфията се дължи на това, че в исляма иконописта е забранена. Постепенно калиграфията става толкова богата и украсена, че започва да изпълнява декоративни и почти абстрактни функции.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналност на ръкописите. Според традиционното ислямско учение, всичко от Корана е записано от сподвижниците на Мохамед, докато той е жив (610-632), но се е предавал предимно орално. Писмената компилация на целия Коран в днешната си форма не е била завършена много след смъртта на Мохамед.

Дефекти в Корана. Критиците отхвърлят идеята, че Коранът е перфектно чудо и е невъзможно да се имитира, както се твърди в самия Коран.[2][3] В Еврейската енциклопедия от 1901-1906, например, пише: „Езикът на Корана се счита от мохамеданите като несравним модел на съвършенство. Критиците обаче твърдят, че особености могат да бъдат намерени в текста. Например, те отбелязват, че едно изречение, в което нещо е казано, отнасящо се до Аллах е понякога последвано веднага от друго, в което Аллах е говорителят (примери за това са сури XVI. 81, XXVII. 61, XXXI. 9, и XLIII. 10.). Много особености в позициите на думи се дължат на нуждите от рима (сури LXIX. 31, LXXIV. 3), докато използването на много редки думи и нови форми могат да бъдат проследени по същата причина (например в сура IX. 8, 9, 11, 16)[4]”. По-сериозни са фактическите неточности. Например, сура 25:53 твърди, че прясна вода и солена вода не се смесват. Докато може да има случаи, в които тези два вида на вода се смесват бавно, всяка (с прясна вода) река, която достига до океана, ще се смеси със солената вода. Такива зони на смесване се наричат естуари (например, при устието на Ла Плата).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • ---. Свещения Коран. второто издание. София, Българска Мултимедийна Компания (БМК), 2009, [2009]. ISBN 978-954-92456-1-5.
  • ---. Превод на Свещения Коран. вторто преработено и допълнено издание. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, 2006, [1997]. ISBN 954-9571-01-7.
  • Ахмед Керзун, Енес. Да четем Корана правилно. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, 2009. ISBN 978-954-988-023-6.
  • Бюкай, Морис. Библията, Коранът и науката. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, 2004. ISBN 954-9880-11-7.
  • http://islamska-duhovnost.blogspot.com/

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bell, Richard и др. Introduction to the Qur'an. Edinburgh, Edinburgh U.P., 1970. с. 51.
  2. http://www.koranbg.com/sura.php?sura=2:2
  3. http://www.koranbg.com/sura.php?trans=tf2&sura=17:88
  4. http://jewishencyclopedia.com/articles/9466-koran