Саум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Разпространение на исляма
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте също

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Саум (на арабски: صوم) е арабска дума за говеене, разпространена чрез ислямското вероизповедание.

В терминологията на ислямското право терминът означава въздържане от ядене, пиене и полови контакти. Спазването на саум по време на свещения месец Рамадан е сред Петте стълба на исляма, но не се ограничава само до този месец.

Етимология и превод[редактиране | редактиране на кода]

Думата саум е производна на сирийската дума саумо. Буквално означава въздържане.

Мюсюлманите в Афганистан, Индия, Иран, Бангладеш и Пакистан използват думата роза, която е от индоарийския език дари. В Турция се използва думата оруч, докато в Индонезия, Малайзия и Сингапур се използва терминът пуаса, което произхожда от санскритската дума упвааса.

В България официално се използва думата говеене, но много често се чува и турската дума оруч, както и неподходящата дума постене. Думата постене означава, че се яде само постно ядене, тоест без месо и други животински продукти, а това не отговаря на по-обхватния термин саум, означаващ пълно въздържане от храна и напитки, пушене и полови контакти денем.

Предписания[редактиране | редактиране на кода]

На мюсюлманите се забранява да ядат, пият, пушат и да извършват полови актове от пукването на зората до края на залеза. Говеенето е начин за сближаване с Аллах и увеличаване на набожността. Сред по-далечните цели на говеенето е да се съчувства на тези, които не винаги разполагат с храна и вода. Освен това по време на говеене е желателно да се избягва псуването, проклинането и злите мисли. Говеенето се разглежда и като инструмент за контрол на собствените желания (глад, жажда, нагон, гняв) и фокусиране повече върху себеотдаването на Аллах.

Условия за говеене[редактиране | редактиране на кода]

Намерение (нях)[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде валидно говеенето, най-напред трябва да бъде извършено намерение (нях) за говеене преди започване на самото говеене. Това се разглежда като клетва.

Ако намерението не е осъществено преди започването на говеенето, то тогава последното не е валидно.

Общи условия[редактиране | редактиране на кода]

По време на говеенето мюсюлманите се въздържат от определени благини, които при нормални условия са позволени от Аллах: консумиране на храна и вода и полово съвкупление. В допълнение на това и греховете, които са забранени в Корана, също развалят говеенето. Такива са например: лоша реч, правене на свади, сбиване и лоши мисли. Без спазването на тези предписания говеенето се счита само за безполезно гладуване.

Който е болен или пътува, се освобождава от говеенето. Според Корана във всички други случаи човек се задължава да говее. Изключение правят само случаите, когато има опасност за здравето, например: слабост, старост, някои болести (като диабет), бременност, кърмене.

Говеенето не е позволено на жени в менструален цикъл. Но когато периодът приключи, жената е длъжна да продължи говеенето. Всички пропуснати дни трябва да бъдат наваксани до идването на следващия месец Рамадан.

Нарушаване и санкции[редактиране | редактиране на кода]

Когато говеенето се наруши по грешка, то трябва да продължи, тъй като ще остане валидно. Но ако говеенето бъде прекъснато съзнателно, то пак трябва да се продължи, да се добави 1 ден и да изплати наказание (фидях). Ислямските школи определят размера на фидях по различен начин – в Малайзия фидях е ориз, колкото за 1 ядене.

Ако говеенето се наруши чрез извършване на полов акт, тогава се прилага пакет от наказания (кафара). Има 3 форми, от които сгрешилият си избира една:

  • говеене още 60 дена – ако нарушителят е непосилен, тогава:
  • нахранване и обличане на 60 души в нужда – ако нарушителят е непосилен, тогава:
  • освобождаване на роб-мюсюлманин.

Горните наказания важат за нарушения на говеенето в месеца Рамадан. Когато мюсюлманинът говее по желание извън Рамадан и прекъсне говеенето, наказанието е да говее още 3 дена или да нахрани и облече 10 души.

Започване и завършване[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с традицията на Мухаммед мюсюлманите се хранят преди пукването на зората, като това ястие се нарича сухур (или суфер, както е по-известно в някои райони в България). Яденето и пиенето трябва да приключат преди пукването на зората. Има различни мнения кога настъпва астрономическата зора. Учените избират момента, когато слънцето е между 12 и 21 градуса под хоризонта или 40-60 минути преди гражданската зора. След приключване със сухур мюсюлманите изпълняват сутрешната молитва. Забранява се преглъщането на храна и вода след тази молитва. За разлика от храната, вода може да бъде поставяна в устата, за да се извърши ритуалното обмиване преди молитва.

Ястието, което се яде след края на говеенето, се нарича ифтар. Много мюсюлмани, следвайки примера на Пророка, приключват говеенето с палмови фурми и вода, преди да изпълнят вечерната молитва, след което се нахранват.

Ползи от говеенето[редактиране | редактиране на кода]

Говеенето поражда чувство на братство и солидарност, след като мюсюлманите могат да разберат как се чувстват гладните им братя и сестри. Но дори гладните, нуждаещите се и бедните се задължават да говеят. Още повече че Рамадан е месец на благотворителността и споделяне на храната за завършване на говеенето заедно. Това прави наградата от говеенето по-голяма. Най-важното е, че говеенето е голямо доказателство за подчинението пред Аллах. Спазването на саум компенсира греховете и пропуснатите задължения и помага за спечелването на място в рая.

Както беше споменато по-горе, говеенето може да бъде извършвано и доброволно извън месеца Рамадан (като част от По-големия джихад). Саумът учи вярващите на търпение и самоконтрол над изкушенията и греховете, а и подсилва вярата. Говеенето също така служи за изчистване на душата и освобождаването ѝ от вредни неща.

Докато говеенето през Рамадан е задължително, ислямът препоръчва да се говее по желание и през следните дни:

  • всеки понеделник и четвъртък;
  • всеки 13-ти, 14-ти и 15-ти ден от лунния календар;
  • 6 дена от месеца Шауал (след Рамадан);
  • деня Арафат с 1 или 2 дена преди и/или след него

Забранени времена[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че говеенето е почитано в исляма, има определени дни, в които то е забранено:

  • на празника Рамазан байрам
  • на празника Курбан байрам
  • на 11-ти, 12-ти, 13-ти ден от месеца Зул ал-Хиджах
  • в петък (без Рамазан) или ако човек е говял преди петък или има намерение да говее след петък.

Говеене в Корана[редактиране | редактиране на кода]

  • يٰأَيُّهَا ٱلَّذِينَ آمَنُواْ كُتِبَ عَلَيْكُمُ ٱلصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى ٱلَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ

Говеене в други религии[редактиране | редактиране на кода]

Последователите на християнството, юдаизма, индуизма и будизма също постят или говеят.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Салих ел-Мунеджджид, Мухаммед. Свещения месец Рамазан и говеенето оруч. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2008]. ISBN 978-954-9880-17-5.
  • Хамидуллах, М.. Защо се говее в исляма?. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [1999].
  • islamska-duhovnost.blogspot.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]