Саум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Хронология на ислямската история
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте още

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Саум (на арабски: صوم) е арабска дума за говеене, въведена от Ислямското вероизповедание. В терминологията на ислямското право, саум означава въздържане от ядене, пиене и полови контакти. Спазването на саум по време на свещения месец Рамадан е един от Петте стълба на Исляма, но не се ограничава само до този месец.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата саум е производна на сирийската дума саумо. Буквално означава въздържане.

Други езици[редактиране | редактиране на кода]

Например мюсюлманите в Афганистан, Индия, Иран, Бангладеш и Пакистан използват думата роза, която идва от индо-арийския език Дари. В Турция се използва думата оруч, докато в Индонезия, Малайзия и Сингапур се използва термина пуаса, което идва от санскритската дума упвааса. В България официално се използва думата говеене, но много често се чува и турската дума оруч, както и неправилната дума постене. Постенето означава да се яде постно ядене, т.е. да не се яде месо, а това не отговаря на саум, което означава пълно въздържание от храна, напитки и полови контакти.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

На мюсюлманите се забранява да ядат, пият, пушат и да извършват сексуални актове от пукването на зората до залеза. Говеенето е начин за сближаване с Аллах и увеличаване на набожността. Една от по-далечните цели на говеенето е да се съчувства на тези, които не винаги разполагат с храна и вода. Освен това, по време на говеене е желателно да се избягва псуването, проклинането и злите мисли. Говеенето се разглежда и като инструмент за контрол на собствените желания (глад, жажда, нагон, гняв) и фокусиране повече върху себеотдаването на Аллах.

Условия за говеене[редактиране | редактиране на кода]

Намерение (нях)[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде валидно говеенето, най-напред трябва да бъде извършено намерение (нях) за говеене преди започване на самото говеене. Това се разглежда като клетва. Ако намерението не е извършено преди започването на говеенето, то тогава говеенето не е валидно.

Общи условия[редактиране | редактиране на кода]

По време на говеенето, мюсюлманите се въздържат от определени благини, които при нормални условия са позволени от Аллах: консумиране на храна и вода и полово съвкупление. В допълнение на това и другите грехове, които са по принцип забранени в Корана също развалят говеенето. Такива са например: лошата реч, правене на свади, сбиване и лоши мисли. Без спазването на тези предписания говеенето се счита само за безполезно гладуване.

Който е болен или пътува се освобождава от говеенето. Според Корана във всички други случаи човек се задължава да говее. Изключение правят само случаите, когато има опасност за здравето, като например: слабост, старост, диабет, бременност, кърмене.

Говеенето не е позволено на жени в менструален цикъл. Но когато периодът приключи, жената е длъжна да продължи говеенето. Всички пропуснати дни трябва да бъдат наваксани до идването на следващия месец Рамадан.

Нарушаване и последствия[редактиране | редактиране на кода]

Когато говеенето се наруши погрешка, то трябва да продължи, тъй като ще остане валидно. Но ако говеенето бъде прекъснато съзнателно, говеенето пак трябва да се продължи, да се добави един ден и да изплати наказание (фидях). Различните ислямски школи определят размера на фидях по различен начин. В Малайзия фидях е ориз колкото за едно ядене.

Ако говеенето се наруши чрез извършване на полов акт, тогава се прилага пакет от наказания (кафара). Налице са три форми, от които сгрешилият си избира една:

  • Говеене още 60 дена. Ако нарушителят е непосилен, тогава:
  • Нахранване и обличане на 60 души в нужда. Ако нарушителят е непосилен, тогава:
  • Освобождаване на роб-мюсюлманин

Горните наказания важат за месец Рамадан. Когато мюсюлманинът говее по желание извън Рамадан и прекъсне говеенето, наказанието е да говее още три дена или да нахрани и облече 10 души.

Започване и завършване[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с традицията на Мухаммед, мюсюлманите се хранят преди пукването на зората, като това ястие се нарича сухур или както е по-известно в някои райони в България суфер. Яденето и пиенето трябва да приключи преди пукването на зората. Има различни мнения кога настъпва астрономическата зората. Различните учени избират когато слънцето е между 12 и 21 градуса под хоризонта или 40-60 минути преди гражданската зора. След приключване със сухур, мюсюлманите изпълняват сутрешната молитва. Забранява се преглъщането на храна и вода след тази молитва. За разлика от храна, вода може да бъде поставяна в устата, за да се извърши ритуалното обмиване преди молитва.

Ястието, което се яде след края на говеенето, се нарич ал-Ифтар. Много мюсюлмани, следвайки примера на Пророка, приключват говеенето с палмови фурми и вода преди да изпълнят вечерната молитва, след което се нахранват.

Ползи от говеенето[редактиране | редактиране на кода]

Говеенето поражда чувство на братство и солидарност, след като мюсюлманите могат да разберат как се чувстват гладните им братя и сестри. Но дори гладните, нуждаещите се и бедните се задължават да говеят. Още повече, Рамадан е месец на благотворителността и споделяне на храната за завършване на говеенето заедно. Това прави наградата от говеенето по-голяма. Най-важното е, че говеенето е голямо доказателство за подчинението пред Аллах. Спазването на Саум компенсира греховете и пропуснатите задължения, и помага за спечелването на място в рая.

Както беше споменато по-горе, говеенето може да бъде извършвано и доброволно извън месец Рамадан (като част от По-големия Джихад). Саум учи вярващите на търпение и самоконтрол над изкушенията и греховете, както и подсилва вярата. Говеенето също така служи за изчистване на душата и освобождаването ѝ от вредни неща.

Докато говеенето през Рамадан е задължително, Исляма препоръчва да се говее пожелание и през следните дни:

  • всеки понеделник и четвъртък
  • всеки 13ти, 14ти и 15ти ден от лунния календар
  • шест дена от месец Шауал (месеца след Рамадан)
  • деня Арафат заедно с един или два дена преди и/или след него

Забранени времена за говеене[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че говеенето е почитано в Исляма, има определени дни, в които то е забранено:

  • Рамазан байрам
  • Курбан байрам
  • 11ти, 12ти, 13ти ден на месеца Зул ал-Хиджах
  • Говеенето е забранено в петъците, освен през Рамазан или ако човек е говял преди петък или има намерение да говее след петък

Говеенето в Корана[редактиране | редактиране на кода]

  • يٰأَيُّهَا ٱلَّذِينَ آمَنُواْ كُتِبَ عَلَيْكُمُ ٱلصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى ٱلَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ

Говеенето в други религии[редактиране | редактиране на кода]

Последователите на Християнството, Юдаизма, Индуизъм и Будизма също постят или говеят.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Салих ел-Мунеджджид, Мухаммед. Свещения месец Рамазан и говеенето оруч. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2008]. ISBN 978-954-9880-17-5.
  • Хамидуллах, М.. Защо се говее в исляма?. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [1999].
  • http://islamska-duhovnost.blogspot.com/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]