Ислямски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Разпространение на исляма
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте също

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Ислямският календар (на арабски: التقويم الهجري القمري), наричан също по отправното му събитие хиджра или хеджира и (местно) егира, е лунен календар, използван главно в мюсюлманските страни, както и от мюсюлманите по света за определяне на ислямските празници.

Неговата отправна начална дата е 16 юли 622 година (петък), на която пророкът Мохамед от Мека, където е подложен на гонения, се преселва (последван от негови поддръжници) в Медина, където получава признание. Това събитие на арабски е наречено хиджра (оттегляне, преселване), откъдето идва неофициалното (и неточно) име на мюсюлманския календар.

Тъй като е лунен календар, годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, тоест общо 354 (355) дни. 33 лунни години се равняват на около 32 слънчеви години.

Месеци[редактиране | редактиране на кода]

Дни Име на български Име на арабски Значение на името Бележки
1 30 дни Мухаррам مُحَرَّم забранен Всякакви битки и ловуване са забранени (от „харам“ – забрана). Включва деня Ашура.
2 29 дни Сафар صَفَر празнота В предислямския месец арабските къщи са празни, докато обитателите им събират храна.
3 30 дни Рабиа' ал-Ауал رَبيع الأوّل първата пролет
4 29 дни Рабиа' ал-Тани /
Рабиа' ал-Ахир
رَبيع الثاني
رَبيع الآخر
втората пролет / последната пролет
5 30 дни Джумада ал-Ула جُمادى الأولى първата суша Често е считан за ислямското „предлято“.
6 29 дни Джумада ал-Тания /
Джумада ал-Ахира
جُمادى الثانية
جُمادى الآخرة
втората суша / последната суша
7 30 дни Раджаб رَجَب уважение, чест Също свещен месец, в който войната е забранена.
8 29 дни Ша'абан شَعْبان разпръснат В предислямския месец арабските племена се разпръскват, за да търсят вода.
9 30 дни Рамадан رَمَضان горящ Най-почитаният месец. Мюсюлманите постят от изгрев до залез слънце и се грижат за бедните.
10 29 дни Шаууал شَوّال повишен
11 30 дни Ду ал-Ка'да ذو القَعْدة този на примирието Поредният месец, в който войната е забранена.
12 29 или 30 дни Ду ал-Хиджа ذو الحِجّة този на поклонение Месецът за хадж (годишното голямо поклонение в Мека). Войната също е забранена.

Преобразуване[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като хиджра годината е по-кратка с 11 дни от грегорианската, поради което ислямската Нова година (като начална дата в годината) се мести ежегодно напред,[1] няма точно съответствие на годините. Следват 2 формули за приблизително превръщане на хиджра (ХГ) година в грегорианска (ГГ) и обратно:[2][3][4]

ХГ = 1,030684 × (ГГ − 621,5643)
ГГ = 0,970229 × ХГ + 621,5643 

или

ХГ = (ГГ − 622) × 33 ÷ 32
ГГ = ХГ + 622 − (ХГ ÷ 32)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1911 Encyclopædia Britannica/Hejira
  2. Islamic and Christian Dating Systems
  3. Clark, Malcolm. Islam for dummies. Hoboken, N.J., John Wiley & Sons, 2013. ISBN 1118053966. с. 489.
  4. Hodgson, Marshall G. S.. The venture of Islam conscience and history in a world civilization. Chicago, University of Chicago Press, 1977. ISBN 0226346862. с. 21.