Кашмир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Kashmir map.svg

Кашмир е името на бивше княжество в Хималаите, територията на което си оспорват Индия, Пакистан и Китай.

География[редактиране | edit source]

В днешни дни територията на Кашмир е разделена между три държави:

1.Индийският федерален щат Джаму и Кашмир с площ от 222 236 км² и население от 10,1 милиона души.

2.Пакистанските области Северни области и Азад Кашмир с обща площ от 83 888 км² и население от 5,5 милиона души.

3.Китайската област Аксай Чин с площ 36 991 км² и с население от няколко хиляди души, предимно тибетски будисти.

Спорът за Кашмир[редактиране | edit source]

Причина за напрежението в областта Кашмир е от една страна обединяването на Кашмир с индуистката област Джаму през 1819 г. и разделянето на Британска Индия през 1947 г. на две държави - Индия и Пакистан. Първоначално след подялбата на Британска Индия Кашмир остава суверенно княжество, но след въоръжен конфликт територията му е разделена между Индия и Пакистан. Двете страни не постигат съгласие и всяка гледа на другата като на окупатор на нейна територия.

След това трябва окръзите на Британска Индия, които след последното преброяване на местното население показват, че мюсюлманското население преобладава, да бъдат предоставени на Пакистан. Иначе трябвало регионите с ислямски малцинства да останат в Индийския съюз.Този критерий не е уместен за автономните княжески държави и така погледнато и за Кашмир. Съответстващият британски закон от 1947 разпорежда, че владетелите на княжествата имат решаващата свобода да се присъединят или към Индия, Пакистан или да останат независими.

След деленето Кашмир остава независим, но регионът става скоро част на военен конфликт. Тогавашният владетел, след колебания, решава да запази сувернитета на държавата. След началото на инвазията от Пакистан поддържаната пущунски войници и от нестихващия бунт срещу властта владетелят на Кашмир помолил Индия за войскова помощ. За да я получи той обявява на 26 октомври 1947 присъединяването на неговото княжество към Индия. В рамките на няколко дни Индия изпраща войски в кризисните региони против бунтуващите се. Пакистан не приема навлизането на армията на Индия. Ето защо още от колониалната власт започващ Инду-Мюсюлмански конфликт се прехвърля върху държавната политика и печели все повече актуалност. Ескалацията води до започването на Индийско-Пакистанската война, която свършва през 1949 с разделянето на Кашмир на две части под опеката на ОН. От това на юг се простира Джиму и Кашмир (около две трети от територията), докато западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части съзава така наречената Контролна линия от 1949. Тя е дълга 750 километра и e под мандата на Обединените Нации.

Положението се изостря допълнително от намесата на Китай в конфликта, който анексира през 1962 г. източната територия Аксай Чин.