Хималаи
Хималаи | |
---|---|
![]() Северната стена на връх Еверест видяна от пътеката към базов лагер в Тибетския автономен регион, Китай |
|
Общи данни | |
Най-висок връх | Еверест (Китай и Непал) |
Надм. височина | 8848 m m |
Подробна карта | |
![]() |
|
Хималаи в Общомедия |
Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“[1]) е планинска верига в Индийския субконтинент, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Те са дом на девет от десетте най-високи върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма.
Хималаите граничат на север с Тибетското плато, на юг с Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток с индийските щати Асам и Аруначал Прадеш. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“.[2][3][4] Западната част на Хималаите е Нанга Парбат намираща се на юг от най-северния завой на река Инд, докато източната част Намча Барва се намира на запад от големия завой на река Ярлунг Цангпо. Хималаите обхващат пет държави: Индия, Непал, Бутан, Китай (Тибет) и Пакистан, като първите три страни имат суверенитет в по-голямата част веригата[5].
Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча[6], хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 км (1500 мили) като дълга дъга. Веригата варира в ширина от 400 км (250 мили) на запад до 150 км (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик Хилс. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Долна Хималайската планина.
Три от основните световни реки – Инд, Ганг и Брахмапутра възникват от Хималаите. Докато Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, река Ганг извира от индийския щат Утаракханд. Техният общ водосборен басейн е дом на около 600 милиона души.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на планинската верига произлиза от санскритското съчетание Himā-laya (на санскрит: हिमालय, „Домът на снега“), от himá (на санскрит: हिम, „студ, зима, лед“) and ā-laya (на санскрит: आलय, „място, жилище“).[7] Веригата в днешно време е известна като „Хималайски пранини“, обикновено съкращавано до „Хималаи“ или „Хималая“.
Древните гърци и римляни са наличали Хималаите Имаус (Имаос)[8].
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча.
Колизията възниква през горната креда, преди около 70 млн. години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 cm годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн. години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планините Аракан, както и Андаманските и Никобарските острови, са образувани в резултат на същата континентална колизия.
И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът и сеизмично активен.
По времето на последния ледников период е имало непрекъснат път от ледници между Кангчендзьонга на изток и Нанга Парбат на запад.[9][10] В западната му част, ледниците са се съединявали с подобна мрежа в Каракорум, а на север – с тогавашната тибетска ледена шапка. На юг придвижващите се ледници са достигали под височина 1000 – 2000 m.[9][11] Докато сегашните ледникови долини на Хималаите достигат на дължина най-много 20 (максимално 32) km, някои от основните ледници по време на този период са достигали от 60 до 112 km. [9] Тяхната граница на вечните ледове (най-наската надморска височина, при която натрупването и аблацията на ледниците се балансират) е била с 1400 – 1660 m по-ниска отколкото е днес. По този начин, климатът е бил с най-малко от 7.0 до 8.3 °C по-студен, отколкото е днес.[12]
Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Разположение и подобласти[редактиране | редактиране на кода]
Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина на 3 степени, образуващи планините Шивалик (Предхималаи), Малки Хималаи (хребета Пир-Панджал, Дхаоладхар и други) и отделените от тях с верига от падини (Катманду, Кашмирска долина и други) Големи Хималаи, които се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи.
Върховете на Малките Хималаи достигат средно 2400 m, и само в западната част – 4000 m над морското равнище.
Най-ниската верига, Шивалик, никъде не превишава 2000 m.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Върховете над 8000 m над морското равнище са в Големите Хималаи, като най-ниският проход е разположен на височина над 4000 m. За Големите Хималаи са характерни гребени от алпийски тип и силно заледяване (заледената площ е над 33 хиляди km²). На изток са ограничени от долината на Брахмапутра, а на запад – на Инд (тези големи реки ограничават от двете страни цялата планинска система).
Връх | Височина (m) | Страна | Година на изкачване |
---|---|---|---|
Еверест | 8848 | Непал/Китай(Тибет) | 1953 |
Канченджанга | 8586 | Непал/Индия | 1955 |
Лхотце | 8516 | Непал/Китай(Тибет) | 1956 |
Макалу | 8463 | Непал/Китай(Тибет) | 1955 |
Чо Ою | 8201 | Непал/Китай(Тибет) | 1954 |
Дхаулагири | 8167 | Непал | 1960 |
Манаслу | 8156 | Непал | 1956 |
Нанга Парбат | 8126 | Пакистан | 1953 |
Анапурна | 8091 | Непал | 1950 |
Шиша Пангма | 8012 | Китай(Тибет) | 1964 |
Ледници, реки и езера[редактиране | редактиране на кода]
В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди km³ вода. Дългият 70 km ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, е вторият по дължина ледник в света извън полярните области. Някои други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал.
По-високите части на Хималаите са целогодишно покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи:
- Западните реки образуват Индския басейн, в който най-голямата река е Инд. Тя води началото си от Тибет и тече на югозапад през Индия и Пакистан до Арабско море. Главните реки в системата на Инд са Джелам, Чинаб, Рави, Биас и Сутледж.
- Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна на Ганг-Брахмапутра. Неговите две основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след което завива, пресича Хималаите, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.
Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море.
Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози ги обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“.[13]
В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 m, а като цяло размерът им намалява с височината. Най-голямо е езерото Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ около 700 km². Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким и Тиличо в Непал.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Хималаите попадат в планинската климатична област. Климатът също зависи от географското положение, надморската височина и близост до морето. В южната част на Хималаите през лятото е по влажно поради падането на влажните мусони. Мусоните през лятото предизвикват много наводнения. Хималаите също са преграда за нахлуването на топли въздушни маси. Температурите с изкачването на височина се понижават. Високите части на върховете са покрити със снегове и ледници. Хималаите оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Южната част на Хималаите е по хладна, защото са по-близо до океана. Температурите в южните части през лятото се понижават поради дъждовете които носят мусоните. При смяната на летния влажен мусон и зимния влажен мусон в Хималаите се наблюдават тайфуните. През зимата в Хималаите почти не падат валежи. Повечето валежи са през лятото когато е сезонът на мусоните.
От своя страна, Хималаите имат голям ефект върху климата на Индийския субконтинент и Тибетското плато. Те спират мразовитите и сухи ветрове да достигнат на юг в субконтинента, което поддържа Южна Азия много по-топла, отколкото съответните умерени региони в останалите континенти. Планинската верига също така представлява бариера за мусонните ветрове на север, и не изливат обилните си валежи в района на Тераи. За Хималаите също така се смята, че играят важна роля за формирането на пустините в Централна Азия, например Такламакан и Гоби.[14]
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Флората и фауната на Хималаите варират в зависимост от климата, валежите, надморската височина и почвите. Климатът варира от тропически в основата на планините до постоянен лед и сняг на най-високите възвишения. Размерът на годишните валежи се увеличава от запад на изток по протежение на южния фронт на веригата. Това разнообразие от надморската височина, валежи и почвени условия, съчетани с много висока снежна линия поддържа множество различни растителни и животински общества. Крайностите на висока надморска височина (ниско атмосферно налягане), комбинирани с екстремния студ са в полза на екстремофилните организми[15].
Уникалната флора и фауна на Хималаите е в процес на структурни и композиционни промени, дължащи се на изменението на климата. Увеличаването на температурата измества различни видове към по-високите места. Горският дъб е изместен от борови гори в региона на хималайския район Гархвал. Има данни за ранен цъфтеж и поява на плод при някои дървесни видове, като рододендрона, ябълката и Myrica esculenta. Най-високият известен дървесен вид в Хималаите е Juniperus tibetica(тибетска хвойна) намираща се на 4900 м (16 080 фута) в Югоизточен Тибет[16].
Животинският свят на Хималаите е в зависимост от различията на ландшафта. Ливадният пояс на колан Тераи е местообитание на индийския носорог, а ливадите на алпийския пояс – на застрашения снежен леопард. Фауната е най-разнообразна и специфично индийска в тропичната зона на южните склонове. Горите там са местообитание на бозайници, влечуги и насекоми. Фауната на високите места е по-близо до тибетската. В северната част на Хималаите има хималайски мечки, кабарга и различни видове антилопи, диви коне, планински кози, диви овни, якове и др. Разпространене са гризачите.
Политическа география[редактиране | редактиране на кода]
Списък на страните и териториите, на които се намират Хималаите:
- Индия
- Джаму и Кашмир (спорна територия)
- Аруначал Прадеш (спорна територия)
- Химачал Прадеш
- Мегхалая
- Мизорам
- Нагаланд
- Сиким
- Трипура
- Утаракханд
- Дарджилинг в Западна Бенгалия
- Таджикистан
- Афганистан
- Бутан
- Китай
- Аксайчин (спорна территория)
- Тибет/Южен Тибет
- Долина Шаксгама
- Мианма
- Непал
- Пакистан
- Азад Кашмир (спорна територия)
- Северна провинция (спорна територия)
- Афгания
Население[редактиране | редактиране на кода]
Първите човешки селища, открити в предпланините на Хималаите, датират от около 8 000 г. пр.н.е. От юг регионът е заселен от арийските народности на Индустан; от запад – от персийски и тюркски народи; а от североизток – от тибетците.
Населението на повечето от големите долини съществува относително независимо от другите, и в тях възникват различни държавни образувания, поради което населението на много райони е образувало затворени етнически групи. Живеещите в Ладакх дарди, притежаващи правилни средиземноморски черти, са смятани от редица изследователи за най-преките потомци на арийците, други предполагат, че те са потомци на воините на Александър Македонски, чиято армия през 4 в. пр.н.е. достига, доколкото може да се съди по достигналите до съвременността източници, до долината Кулу. На територията на Хималаите живеят шерпи, които се преселват тук от Западен Тибет през 15-16 век, очевидно под натиска на по-силните си съседи.
През 19 век Хималаите попадат в сферата на влияние на Британската империя. След придобиването на независимост на Британска Индия и разделянето ѝ на Индия и Пакистан през 1947 г. възниква Кашмирският конфликт. Западната и северната част на бившето княжество Джаму и Кашмир – Гилгит, Балтистан (до хребета Каракорум и китайската граница), се оказват окупирани от Пакистан, а в същото време източните и североизточните райони, близо до Тибет, са заети от Китай.
По-голямата част от населението в северните Хималаи в днешно време се занимава с натурално стопанство. Постоянните селища по правило са разположени в долините на височини до 3800 – 4000 m при наличие на вода и относително хоризонтални терени; цялата достъпна за земеделие земя е терасирана и разделена на малки участъци. Отглеждат се ечемик, овес, картофи, грах, ряпа, моркови и редица други култури. В най-благоприятните райони, такива като Лех и долината Набра, се отглеждат ябълки и дори кайсии. Развъждат се пилета и говеда, най-вече овце и кози. Във високите и/ или сухи зони единствен вид дейност е развеждането на добитъка на лятна паша. Овце, кози и якове може да се видят навсякъде до самата граница на снега. Чисто скотовъдните селища са малко, като те са разположени в районите с най-суров климат.
Важна роля в икономиката на региона, особено Ладакх, Занскар и околностите и Манали, играе туризма. Шерпите получават допълнителни доходи чрез участието си в планински експедиции. В днешно време, не само носачите, но и водачите-шерпи, са равноправни и опитни партньори на европейските, американските или австралийските изследователи.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Главните религии в Хималаите са будизъм, индуизъм и ислям. Списъкът по-долу включва някои от най-важните религиозни места.
- Хемкунд – мястото на медитация на последния сихски гуру Гобинд Сингх.
- Хардвар – един от седемте основни свещени градове на индуизма.
- Бадринат – храм, посветен на Вишну.
- Кедарнат – тук е разположен храмът Кедарнат – един от най-свещените индуистки храмове.
- Ганготри – ледник, в чиито оттичащи се води къпането се смята за свещен ритуал.
- Девапраяг – едно от „петте свещени сливания“ (Панч-праяг) на река Алакананда.
- Ришикеш – тук е разположен храма Лакшмана.
- Кайлас – местообитание на боговете Шива и Ума.
- Амарнат – съгласно индуистката митология, това е пещерата, в която Шива обяснява тайната на живота на Парвати.
- Вайшно-деви – пещерен храм, явяващ се един от свещените индуистки храмове, посветен на Шакти.
Също така, свързани с Хималаите са следните митични обекти:
- Йети – голямо хуманоидно същество, което е възможно да живее в Хималаите, но няма изрични доказателства.
- Шамбала – митична страна в Тибет или други съседни азиатски региони, която се споменава в няколко древни текста, включително Калачакра.
Пътища[редактиране | редактиране на кода]
До средата на 20 век единственото средство за комуникация в региона са били пътищата на керваните, свързващи различните хималайски долини-държави както помежду им, така и с южните и западните равнини, Памир, Централна Азия, Тибет и Китай. Тези пътища продължават да играят важна роля и сега – особено на местата в които няма автомобилни пътища или те са непроходими.
Изграждане на автомобилни пътища в региона започва едва в средата на 20 век, с пътя Шринагар – Каргил – Лех. В продължение на много години той остава на практика единственият шосеен път. След това, през 1970-80-те години, е построен пътя Лех – Келанг – Манали, пресичащ Големият хималайски хребет и минаващ през няколко прохода с височина над 5000 m. По същото време са построени няколко разклонения на този път към китайската граница и пътя Каргил – Падум. Всички те са отворени само през няколко месеца в годината, от средата на юни до средата на октомври, а през останалото време проходите, през които те преминават, са покрити с обилен сняг.
Културно влияние[редактиране | редактиране на кода]
В индуизма Хималаите се персонифицират с бог Химават, споменат в Махабхарата; той е бог на снега. Химават е баща на Ганг и Сарасвати, както и на Парвати, която е жена на Шива[17].
Някои места в Хималаите имат религиозно значение в индуизма, джайнизма, сикхизма и будизма. Най-известният пример е Такцанг-лакханг, където, според историята, Падмасамбхава основава будисткото движение в Бутан.[18]
В планините са разположени много забележителности на тибетски будисти, включително резиденцията на Далай лама. В Тибет са разположени над 3200 манастира,[19] а тибетските мюсюлмани имат джамии.[20]
В изкуството[редактиране | редактиране на кода]
- Ким – роман, написан от Ръдиард Киплинг.
- Шангри Ла – измислена страна, която се намира в Хималаите, описана в романа „Lost Horizon“ на Джеймс Хилтън.
- Тинтин в Тибет – един от албумите на белгийския писател и илюстратор Ерже. Журналистът Тинтин разследва падането на самолет в планините.
- „Черният нарцис“ – филм за монашески орден, основал манастир в Хималаите.
- Няколко нива от играта Tomb Raider II и едно от Tomb Raider: Legend се намират в Хималаите.
- Царството на златните дракони – роман от Исабел Алиенде. Голяма част от събитията протичат в Забрененото кралство – измислена монархия в Хималаите.
- Drachenreiter – книга, фентъзи-роман на немската писателка Корнелия Функе, разказваща за места в планинската верига, обитавани от дракони.
- Седем години в Тибет – филм, заснет по мотиви на едноименната автобиографична книга на Хенрих Харер, описваща историята на австрийски алпинист в Тибет в годините на Втората световна война.
- G.I. Joe: The Movie – анимационен филм, разказващ за историята на цивилизацията Кобра Ла, спасила се в Хималаите след Ледниковия период.
Алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]
Покоряването на Хималаите започва през 1950 г. с изкачването на Анапурна (8091 m). Експедициите обикновено се организират през пролетта или есента – през зимата изкачването е силно затруднено.
Първите, които покоряват Еверест през зимата (февруари 1980 г.) са поляците Кшищоф Велицки и Лешек Тихи. Първата европейка, покорила най-високия връх е полската алпинистка Ванда Руткевич (загинала при изкачване на Канчензьонга през 1991 г.). Към 2010 г., Еверест е изкачван близо 1200 пъти – в списъка на покорителите има 900 имена (някои са се изкачвали повече от един път). Еверест е покоряван от 80-годишен мъж и 13-годишен юноша, а през 1998 г. се изкачва и първия инвалид.
Манаслу е изкачен от японеца Т. Иманиши и шерпа Г. Нобру през 1956 г.
Първият човек, който успява да изкачи всички 14 осемхилядника, е италианецът Райнхолд Меснер през 1986 г.
Комерсиализацията на туризма и алпинизма застрашава околната среда, особено в районите на туристическите бази, разположени в подножието на планината. Увеличаването на броят на изкачванията на Еверест (често с използването на техника) застрашава екосистемата на Хималаите.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Definition of Himalayas". Oxford Dictionaries Online
- ↑ Mapping the vulnerability hotspots over Hindu-Kush Himalaya region to flooding disasters". sciencedirect.com ((de))
- ↑ Regional Information". icimod.org ((de))
- ↑ „Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region“ (PDF). assess-hkh.at (in German)"Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region" (PDF). assess-hkh.at ((de))
- ↑ [Bishop, Barry. „Himalayas (mountains, Asia)“. Encyclopaedia Britannica].
- ↑ The Himalayas: Two continents collide". USGS. 5 May 1999
- ↑ Definition of Himalayas. // Oxford Dictionaries Online. Посетен на 9 май 2011.
- ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- ↑ а б в Kuhle, M.. The High Glacial (Last Ice Age and Last Glacial Maximum) Ice Cover of High and Central Asia, with a Critical Review of Some Recent OSL and TCN Dates. // Quaternary Glaciation – Extent and Chronology, A Closer Look. Amsterdam, Elsevier BV, 2011. с. 943 – 965.
- ↑ карта на ледниците (за изтегляне)
- ↑ Kuhle, M.. Subtropical mountain and highland-glaciation as ice age triggers and the waning of the glacial periods in the Pleistocene. // GeoJournal 14 (4). 1987. DOI:10.1007/BF02602717. с. 393 – 421.
- ↑ Kuhle, M.. The maximum Ice Age (Würmian, Last Ice Age, LGM) glaciation of the Himalaya – a glaciogeomorphological investigation of glacier trim-lines, ice thicknesses and lowest former ice margin positions in the Mt. Everest-Makalu-Cho Oyu massifs (Khumbu and Khumbakarna Himal) including informations on late-glacial-, neoglacial-, and historical glacier stages, their snow-line depressions and ages. // GeoJournal 62 (3 – 4). Dordrecht, Kluwer, 2005. DOI:10.1007/s10708-005-2338-6. с. 193 – 650.
- ↑ Gaillardet, J et al. Geochemistry of the Suspended Sediments of Circum-Himalayan Rivers and Weathering Budgets over the Last 50 Myrs (PDF). // Geophysical Research Abstracts 5 (13617). 2003. Посетен на 4 ноември 2006. (на английски)
- ↑ Devitt, Terry. Climate shift linked to rise of Himalayas, Tibetan Plateau. // University of Wisconsin–Madison News, 3 май 2001. Посетен на 1 ноември 2011.
- ↑ Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. [Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. „Extremophile“. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment. „Extremophile“]. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment.
- ↑ Miehe, Georg; Miehe, Sabine; Vogel, Jonas; Co, Sonam; Duo, La (May 2007). „Highest Treeline in the Northern Hemisphere Found in Southern Tibet“ (PDF). Mountain Research and Development 27 (2): 169 – 173. doi:10.1659/mrd.0792. Архивирано от оригинала (PDF) на 6 юни 2013.
- ↑ Dallapiccola, Anna. Dictionary of Hindu Lore and Legend. 2002. ISBN 0-500-51088-1.
- ↑ Pommaret, Francoise. Bhutan Himlayan Mountains Kingdom. 5th. Odyssey Books and Guides, 2006. ISBN 978-9622178106. с. 136 – 7.
- ↑ Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor. China (includes Tibet, Hong Kong, and Macau). // U.S. State Department. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2012. Посетен на 21 октомври 2012. (на английски)
- ↑ Mosques in Lhasa, Tibet. // People's Daily Online, 27 октомври 2005.