Хималаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хималаи
Северната стена на връх Еверест видяна от пътеката към базов лагер в Тибетския автономен регион, Китай
Северната стена на връх Еверест видяна от пътеката към базов лагер в Тибетския автономен регион, Китай
Общи данни
Най-висок връх Еверест (Китай и Непал)
Надм. височина 8,848 m (29,029 ft) m
Himalaya Map.jpg
Хималаи в Общомедия

Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“[1]) е планинска верига в Индийския субконтинент, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Те са дом на девет от десетте най-високи върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма.

Хималаите граничат на север с Тибетското плато, на юг с Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток с индийските щати Асам и Аруначал Прадеш. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“.[2][3][4] Западната част на Хималаите е Нанга Парбат намираща се на юг от най-северния завой на река Инд, докато източната част Намча Барва се намира на запад от големия завой на река Ярлунг Цангпо. Хималаите обхващат пет държави: Индия, Непал, Бутан, Китай (Тибет) и Пакистан, като първите три страни имат суверенитет в по-голямата част веригата[5].

Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча[6], хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 км (1500 мили) като дълга дъга. Веригата варира в ширина от 400 км (250 мили) на запад до 150 км (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик Хилс. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Долна Хималайската планина.

Три от основните световни реки – Инд, Ганг и Брахмапутра възникват от Хималаите. Докато Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, река Ганг извира от индийския щат Утаракханд. Техният общ водосборен басейн е дом на около 600 милиона души.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на планинската верига произлиза от санскритското съчетание Himā-laya (на санскрит: हिमालय,, „Домът на снега“), от himá (на санскрит: हिम, „студ, зима, лед“) and ā-laya (на санскрит: आलय, „място, жилище“).[7] Веригата в днешно време е известна като „Хималайски пранини“, обикновено съкращавано до „Хималаи“ или „Хималая“.

Древните гърци и римляни са наличали Хималаите Имаус (Имаос)[8].

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча.

Колизията възниква през горната креда, преди около 70 млн. години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 cm годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн. години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планините Аракан, както и Андаманските и Никобарските острови, са образувани в резултат на същата континентална колизия.

И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът и сеизмично активен.

По времето на последния ледников период е имало непрекъснат път от ледници между Кангченджунга на изток и Нанга Парбат на запад.[9][10] В западната му част, ледниците са се съединявали с подобна мрежа в Каракорум, а на север – с тогавашната тибетска ледена шапка. На юг придвижващите се ледници са достигали под височина 1 000 – 2 000 m.[9][11] Докато сегашните ледникови долини на Хималаите достигат на дължина най-много 20 (максимално 32) km, някои от основните ледници по време на този период са достигали от 60 до 112 km. [9] Тяхната граница на вечните ледове (най-наската надморска височина, при която натрупването и аблацията на ледниците се балансират) е била с 1 400 – 1 660 m по-ниска отколкото е днес. По този начин, климатът е бил с най-малко от 7.0 до 8.3 °C по-студен, отколкото е днес.[12]

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите от борда на МКС

Разположение и подобласти[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина на 3 степени, образуващи планините Шивалик (Предхималаи), Малки Хималаи (хребета Пир-Панджал, Дхаоладхар и други) и отделените от тях с верига от падини (Катманду, Кашмирска долина и други) Големи Хималаи, които се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи.

Върховете на Малките Хималаи достигат средно 2 400 m, и само в западната част – 4 000 m над морското равнище.

Най-ниската верига, Шивалик, никъде не превишава 2 000 m.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Върховете над 8000 m над морското равнище са в Големите Хималаи, като най-ниският проход е разположен на височина над 4000 m. За Големите Хималаи са характерни гребени от алпийски тип и силно заледяване (заледената площ е над 33 хиляди km²). На изток са ограничени от долината на Брахмапутра, а на запад – на Инд (тези големи реки ограничават от двете страни цялата планинска система).

Най-високите върхове на Хималаите
Връх Височина (m) Страна Година на покоряване
Еверест 8 848 Непал/Китай(Тибет) 1953
Канченджанга 8 586 Непал/Индия 1955
Лхотце 8 516 Непал/Китай(Тибет) 1956
Макалу 8 463 Непал/Китай(Тибет) 1955
Чо Ою 8 201 Непал/Китай(Тибет) 1954
Дхаулагири 8 167 Непал 1960
Манаслу 8 156 Непал 1956
Нанга Парбат 8 126 Пакистан 1953
Анапурна 8 091 Непал 1950
Шиша Пангма 8 012 Китай(Тибет 1964

Ледници, реки и езера[редактиране | редактиране на кода]

В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди km³ вода. Дългият 70 km ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, е вторият по дължина ледник в света извън полярните области. Някои други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал.

По-високите части на Хималаите са целогодишно покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи:

  • Западните реки образуват Индския басейн, в който най-голямата река е Инд. Тя води началото си от Тибет и тече на югозапад през Индия и Пакистан до Арабско море. Главните реки в системата на Инд са Джелам, Чинаб, Рави, Биас и Сутледж.
  • Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна на Ганг-Брахмапутра. Неговите две основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след което завива, пресича Хималаите, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.

Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море.

Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози ги обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“.[13]

В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 m, а като цяло размерът им намалява с височината. Най-голямо е езерото Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ около 700 km². Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким и Тиличо в Непал.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите попадат в планинската климатична област. Климатът също зависи от географското положение, надморската височина и близост до морето. В южната част на Хималаите през лятото е по влажно поради падането на влажните мусони. Мусоните през лятото предизвикват много наводнения. Хималаите също са преграда за нахлуването на топли въздушни маси. Температурите с изкачването на височина се понижават. Високите части на върховете са покрити със снегове и ледници. Хималаите оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Южната част на Хималаите е по хладна, защото са по-близо до океана. Температурите в южните части през лятото се понижават поради дъждовете които носят мусоните. При смяната на летния влажен мусон и зимния влажен мусон в Хималаите се наблюдават тайфуните. През зимата в Хималаите почти не падат валежи. Повечето валежи са през лятото когато е сезонът на мусоните.

Ос своя страна, Хималаите имат голям ефект върху климата на Индийския субконтинент и Тибетското плато. Те спират мразовитите и сухи ветрове да достигнат на юг в субконтинента, което поддържа Южна Азия много по-топла, отколкото съответните умерени региони в останалите континенти. Планинската верига също така представлява бариера за мусонните ветрове на север, и не изливат обилните си валежи в района на Тераи. За Хималаите също така се смята, че играят важна роля за формирането на пустините в Централна Азия, например Такламакан и Гоби.[14]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Флората и фауната на Хималаите варират в зависимост от климата, валежите, надморската височина и почвите. Климатът варира от тропически в основата на планините до постоянен лед и сняг на най-високите възвишения. Размерът на годишните валежи се увеличава от запад на изток по протежение на южния фронт на веригата. Това разнообразие от надморската височина, валежи и почвени условия, съчетани с много висока снежна линия поддържа множество различни растителни и животински общества. Крайностите на висока надморска височина (ниско атмосферно налягане), комбинирани с екстремния студ са в полза на екстремофилните организми[15].

Уникалната флора и фауна на Хималаите е в процес на структурни и композиционни промени, дължащи се на изменението на климата. Увеличаването на температурата измества различни видове към по-високите места. Горският дъб е изместен от борови гори в региона на хималайския район Гархвал. Има данни за ранен цъфтеж и поява на плод при някои дървесни видове, като рододендрона, ябълката и Myrica esculenta. Най-високият известен дървесен вид в Хималаите е Juniperus tibetica(тибетска хвойна) намираща се на 4900 м (16,080 фута) в Югоизточен Тибет[16].

Животинският свят на Хималаите е в зависимост от различията на ландшафта. Ливадният пояс на колан Тераи е местообитание на индийския носорог, а ливадите на алпийския пояс – на застрашения снежен леопард. Фауната е най-разнообразна и специфично индийска в тропичната зона на южните склонове. Горите там са местообитание на бозайници, влечуги и насекоми. Фауната на високите места е по-близо до тибетската. В северната част на Хималаите има хималайски мечки, кабарга и различни видове антилопи, диви коне, планински кози, диви овни, якове и др. Разпространене са гризачите.

Панорамна гледка към веригата Лангтанг в Непал
Панорамна гледка към веригата Лангтанг в Непал

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

Списък на страните и териториите, на които се намират Хималаите:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Първите човешки селища, открити в предпланините на Хималаите, датират от около 8 000 г. пр.н.е. От юг регионът е заселен от арийските народности на Индустан; от запад – от персийски и тюркски народи; а от североизток – от тибетците.

Непалка с дете

Населението на повечето от големите долини съществува относително независимо от другите, и в тях възникват различни държавни образувания, поради което населението на много райони е образувало затворени етнически групи. Живеещите в Ладакх дарди, притежаващи правилни средиземноморски черти, са смятани от редица изследователи за най-преките потомци на арийците, други предполагат, че те са потомци на воините на Александър Македонски, чиято армия през 4 в. пр.н.е. достига, доколкото може да се съди по достигналите до съвременността източници, до долината Кулу. На територията на Хималаите живеят шерпи, които се преселват тук от Западен Тибет през 15-16 век, очевидно под натиска на по-силните си съседи.

Храм на шерпите

През 19 век Хималаите попадат в сферата на влияние на Британската империя. След придобиването на независимост на Британска Индия и разделянето ѝ на Индия и Пакистан през 1947 г. възниква Кашмирският конфликт. Западната и северната част на бившето княжество Джаму и Кашмир – Гилгит, Балтистан (до хребета Каракорум и китайската граница), се оказват окупирани от Пакистан, а в същото време източните и североизточните райони, близо до Тибет, са заети от Китай.

По-голямата част от населението в северните Хималаи в днешно време се занимава с натурално стопанство. Постоянните селища по правило са разположени в долините на височини до 3800 – 4000 m при наличие на вода и относително хоризонтални терени; цялата достъпна за земеделие земя е терасирана и разделена на малки участъци. Отглеждат се ечемик, овес, картофи, грах, ряпа, моркови и редица други култури. В най-благоприятните райони, такива като Лех и долината Набра, се отглеждат ябълки и дори кайсии. Развъждат се пилета и говеда, най-вече овце и кози. Във високите и/ или сухи зони единствен вид дейност е развеждането на добитъка на лятна паша. Овце, кози и якове може да се видят навсякъде до самата граница на снега. Чисто скотовъдните селища са малко, като те са разположени в районите с най-суров климат.

Лято в Лех

Важна роля в икономиката на региона, особено Ладакх, Занскар и околностите и Манали, играе туризма. Шерпите получават допълнителни доходи чрез участието си в планински експедиции. В днешно време, не само носачите, но и водачите-шерпи, са равноправни и опитни партньори на европейските, американските или австралийските изследователи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Главните религии в Хималаите са будизъм, индуизъм и ислям. Списъкът по-долу включва някои от най-важните религиозни места.

Също така, свързани с Хималаите са следните митични обекти:

  • Йети – голямо хуманоидно същество, което е възможно да живее в Хималаите, но няма изрични доказателства.
  • Шамбала – митична страна в Тибет или други съседни азиатски региони, която се споменава в няколко древни текста, включително Калачакра.

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 20 век единственото средство за комуникация в региона са били пътищата на керваните, свързващи различните хималайски долини-държави както помежду им, така и с южните и западните равнини, Памир, Централна Азия, Тибет и Китай. Тези пътища продължават да играят важна роля и сега – особено на местата в които няма автомобилни пътища или те са непроходими.

Изграждане на автомобилни пътища в региона започва едва в средата на 20 век, с пътя Шринагар – Каргил – Лех. В продължение на много години той остава на практика единственият шосеен път. След това, през 1970-80-те години, е построен пътя Лех – Келанг – Манали, пресичащ Големият хималайски хребет и минаващ през няколко прохода с височина над 5 000 m. По същото време са построени няколко разклонения на този път към китайската граница и пътя Каргил – Падум. Всички те са отворени само през няколко месеца в годината, от средата на юни до средата на октомври, а през останалото време проходите, през които те преминават, са покрити с обилен сняг.

Културно влияние[редактиране | редактиране на кода]

В индуизма Хималаите се персонифицират с бог Химават, споменат в Махабхарата; той е бог на снега. Химават е баща на Ганг и Сарасвати, както и на Парвати, която е жена на Шива[17].

Някои места в Хималаите имат религиозно значение в индуизма, джайнизма, сикхизма и будизма. Най-известният пример е Такцанг-лакханг, където, според историята, Падмасамбхава основава будисткото движение в Бутан.[18]

В планините са разположени много забележителности на тибетски будисти, включително резиденцията на Далай лама. В Тибет са разположени над 3 200 манастира,[19] а тибетските мюсюлмани имат джамии.[20]

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

  • Ким – роман, написан от Ръдиард Киплинг.
  • Шангри Ла – измислена страна, която се намира в Хималаите, описана в романа „Lost Horizon“ на Джеймс Хилтън.
  • Тинтин в Тибет – един от албумите на белгийския писател и илюстратор Ерже. Журналистът Тинтин разследва падането на самолет в планините.
  • Черният нарцис“ – филм за монашески орден, основал манастир в Хималаите.
  • Няколко нива от играта Tomb Raider II и едно от Tomb Raider: Legend се намират в Хималаите.
  • Царството на златните дракони – роман от Исабел Алиенде. Голяма част от събитията протичат в Забрененото кралство – измислена монархия в Хималаите.
  • Drachenreiter – книга, фентъзи-роман на немската писателка Корнелия Функе, разказваща за места в планинската верига, обитавани от дракони.
  • Седем години в Тибет – филм, заснет по мотиви на едноименната автобиографична книга на Хенрих Харер, описваща историята на австрийски алпинист в Тибет в годините на Втората световна война.
  • * G.I. Joe: The Movie – анимационен филм, разказващ за историята на цивилизацията Кобра Ла, спасила се в Хималаите след Ледниковия период.

Алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

Покоряването на Хималаите започва през 1950 г. с изкачването на Анапурна (8091 m). Експедициите обикновено се организират през пролетта или есента – през зимата изкачването е силно затруднено.

Първите, които покоряват Еверест през зимата (февруари 1980 г.) са поляците Кшищоф Велицки и Лешек Тихи. Първата европейка, покорила най-високия връх е полската алпинистка Ванда Руткевич (загинала при изкачване на Канчензьонга през 1991 г.). Към 2010 г., Еверест е изкачван близо 1200 пъти – в списъка на покорителите има 900 имена (някои са се изкачвали повече от един път). Еверест е покоряван от 80-годишен мъж и 13-годишен юноша, а през 1998 г. се изкачва и първия инвалид.

Манаслу е изкачен от японеца Т. Иманиши и шерпа Г. Нобру през 1956 г.

Първият човек, който успява да изкачи всички 14 осемхилядника, е италианецът Райнхолд Меснер през 1986 г.

Комерсиализацията на туризма и алпинизма застрашава околната среда, особено в районите на туристическите бази, разположени в подножието на планината. Увеличаването на броят на изкачванията на Еверест (често с използването на техника) застрашава екосистемата на Хималаите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Definition of Himalayas". Oxford Dictionaries Online
  2. Mapping the vulnerability hotspots over Hindu-Kush Himalaya region to flooding disasters". sciencedirect.com (на немски)
  3. Regional Information". icimod.org (на немски)
  4. „Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region“ (PDF). assess-hkh.at (in German)"Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region" (PDF). assess-hkh.at (на немски)
  5. [Bishop, Barry. „Himalayas (mountains, Asia)“. Encyclopaedia Britannica.]
  6. The Himalayas: Two continents collide". USGS. 5 May 1999
  7. Definition of Himalayas. // Oxford Dictionaries Online. Посетен на 9 May 2011.
  8. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  9. а б в Kuhle, M.. The High Glacial (Last Ice Age and Last Glacial Maximum) Ice Cover of High and Central Asia, with a Critical Review of Some Recent OSL and TCN Dates. // Quaternary Glaciation – Extent and Chronology, A Closer Look. Amsterdam, Elsevier BV, 2011. с. 943 – 965.
  10. карта на ледниците (за изтегляне)
  11. Kuhle, M.. Subtropical mountain and highland-glaciation as ice age triggers and the waning of the glacial periods in the Pleistocene. // GeoJournal 14 (4). 1987. DOI:10.1007/BF02602717. с. 393 – 421.
  12. Kuhle, M.. The maximum Ice Age (Würmian, Last Ice Age, LGM) glaciation of the Himalaya – a glaciogeomorphological investigation of glacier trim-lines, ice thicknesses and lowest former ice margin positions in the Mt. Everest-Makalu-Cho Oyu massifs (Khumbu and Khumbakarna Himal) including informations on late-glacial-, neoglacial-, and historical glacier stages, their snow-line depressions and ages. // GeoJournal 62 (3 – 4). Dordrecht, Kluwer, 2005. DOI:10.1007/s10708-005-2338-6. с. 193 – 650.
  13. ((en)) Gaillardet, J и др. Geochemistry of the Suspended Sediments of Circum-Himalayan Rivers and Weathering Budgets over the Last 50 Myrs. // Geophysical Research Abstracts 5 (13617). 2003.
  14. Devitt, Terry. Climate shift linked to rise of Himalayas, Tibetan Plateau. // University of Wisconsin–Madison News, 3 May 2001. Посетен на 1 November 2011.
  15. Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. [Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. „Extremophile“. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment. „Extremophile“]. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment.
  16. Miehe, Georg; Miehe, Sabine; Vogel, Jonas; Co, Sonam; Duo, La (May 2007). „Highest Treeline in the Northern Hemisphere Found in Southern Tibet“ (PDF). Mountain Research and Development 27 (2): 169 – 173. doi:10.1659/mrd.0792. Archived from the [www.uni-marburg.de/fb19/personal/professoren/miehe/pdfs/20074.pdf original] (PDF) on 6 June 2013.
  17. Dallapiccola, Anna. Dictionary of Hindu Lore and Legend. 2002. ISBN 0-500-51088-1.
  18. Pommaret, Francoise. Bhutan Himlayan Mountains Kingdom. 5th. Odyssey Books and Guides, 2006. ISBN 978-9622178106. с. 136 – 7.
  19. ((en)) Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor. China (includes Tibet, Hong Kong, and Macau). // U.S. State Department. Архив на оригинала от 2012-10-16. Посетен на 2012-10-21.
  20. Mosques in Lhasa, Tibet. // People's Daily Online, October 27, 2005.