Хималаи
На юг е водосборният басейн на река Ганг, на югозапад — басейнът на р. Инд, а на север — пустинята Такламакан.
Хималаите (санскрит: буквално „страна на изобилие от сняг“, хинди/санскрит: हिमालय) са планинска верига в Азия, разделяща полуостров Индостан (Бутан, Непал, Индия на юг и Пакистан на запад) от Тибетското плато (Китай) на север. Образувани са от сблъсъка на Индоавстралийската литосферна плоча с Евроазиатската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високият връх на Земята - Джомолунгма (Еверест) (8848 m надморска височина).
В разширен смисъл под Хималаи разбират планинската система от Същинските Хималаи и планините (от югоизток на северозапад) Каракорум, Хиндукуш и Памир.
В планинската система на Хималаите се намират всички осемхилядници в света (върхове с надморска височина над 8000 m), сред които най-високите са Еверест (8852 m според изчисления на китайското Държавно бюро за геодезия и картография, по данни от 22 май 2005 г.), K2 (8611 m) и Кангчендзьонга (8598 m). За сравнение най-високият връх другаде на планетата — връх Аконкагуа в Андите, е висок едва 6959 m, а Хималаите имат над 100 върха с височина над 7200 m. Дълги са 2400 km и широки около 350 km.
Хималаите са разположени на територията на Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата - Ганг, Инд и Яндзъ. Образуването им продължава и днес. Хималаите са младонагъната планина, формирана само преди десетки милиони години.
Съдържание
Геология[редактиране | edit source]
Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча.
Колизията възниква през горната креда, преди около 70 млн. години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 cm годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн. години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планините Аракан, както и Андаманските и Никобарските острови, са образувани в резултат на същата континентална колизия.
И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът и сеизмично активен.
Физическа география[редактиране | edit source]
Разположение и подобласти[редактиране | edit source]
Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина на 3 степени, образуващи планините Шивалик (Предхималаи), Малки Хималаи (хребета Пир-Панджал, Дхаоладхар и други) и отделените от тях с верига от падини (Катманду, Кашмирска долина и други) Големи Хималаи, които се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи.
Върховете на Малките Хималаи достигат средно 2400 m, и само в западната част — 4000 m над морското равнище.
Най-ниската верига, Шивалик, никъде не превишава 2000 m.
Върхове[редактиране | edit source]
Върховете над 8000 m над морското равнище са в Големите Хималаи, като най-ниския проход е разположен на височина над 4000 m. За Големите Хималаи са характерни гребени от алпийски тип, силно заледяване (заледената площ е над 33 хиляди km²). На изток са ограничени от долината на Брахмапутра, а на запад — на Инд (тези големи реки ограничават от двете страни цялата планинска система).
| Връх | Височина (m) | Страна | Година на покоряване |
|---|---|---|---|
| Еверест | 8 848 | Непал/Китай(Тибет) | 1953 |
| Канченджанга | 8 586 | Непал/Индия | 1955 |
| Лхотце | 8 516 | Непал/Китай(Тибет) | 1956 |
| Макалу | 8 463 | Непал/Китай(Тибет) | 1955 |
| Чо Ою | 8 201 | Непал/Китай(Тибет) | 1954 |
| Дхаулагири | 8 167 | Непал | 1960 |
| Манаслу | 8 156 | Непал | 1956 |
| Нанга Парбат | 8 126 | Пакистан | 1953 |
| Анапурна | 8 091 | Непал | 1950 |
| Шиша Пангма | 8 012 | Китай(Тибет | 1964 |
Проходи[редактиране | edit source]
Ледници, реки и езера[редактиране | edit source]
В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди km³ вода. Дългият 70 km ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, е вторият по дължина ледник в света извън полярните области. Някои други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал.
По-високите части на Хималаите са целогодишно покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи:
- Западните реки образуват Индския басейн, в който най-голямата река е Инд. Тя води началото си от Тибет и тече на югозапад през Индия и Пакистан до Арабско море. Главните реки в системата на Инд са Джелам, Чинаб, Рави, Биас и Сутледж.
- Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна на Ганг-Брахмапутра. Неговите две основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след което завива, пресича Хималаите, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.
Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море.
Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози ги обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“.[1]
В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 m, а като цяло размерът им намалява с височината. Най-голямо е езерото Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ около 700 km². Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким и Тиличо в Непал.
Климат[редактиране | edit source]
Хималаите попадат в планинската климатична област. Климатът също зависи от географското положение, надморската височина и близост до морето. В южната част на Хималаите през лятото е по влажно поради падането на влажните мусони. Мусоните през лятото предизвикват много наводнения. Хималаите също са преграда за нахлуването на топли въздушни маси. Температурите с изкачването на височина се понижават. Високите части на върховете са покрити със снегове и ледници. Хималаите оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Южната част на Хималаите е по хладна, защото са по-близо до океана. Температурите в южните части през лятото се понижават поради дъждовете които носят мусоните. При смяната на летния влажен мусон и зимния влажен мусон в Хималаите се наблюдават тайфуните. През зимата в Хималаите почти не падат валежи повечето валежи са през лятото когато са мусоните.
Природногеографски области[редактиране | edit source]
Политическа география[редактиране | edit source]
Население[редактиране | edit source]
Първите човешки селища, открити в предпланините на Хималаите, датират около 8 000 г. пр.н.е. От юг региона е заселен от арийските народности на Индустан; от запад — от персийски и тюркски народи; а от североизток — от тибетците.
Икономика[редактиране | edit source]
Алпинизъм[редактиране | edit source]
Покоряването на Хималаите започва през 1950 г. с изканването на Анапурна (8091 m). Експедициите обикновено се организират през пролетта или есента — през зимата изкачването е силно затруднено.
Първите, които покоряват Еверест през зимата (февруари 1980 г.) са поляците Кшищоф Велицки и Лешек Тихи. Първата европейка, покорила най-високия връх е полската алпинистка Ванда Руткевич (загинала при при изкачване на Канчензьонга през 1991 г.). Към 2010 г., Еверест е изкачван близо 1200 пъти — в списъка на покорителите има 900 имена (някои са се изкачвали повече от един път). Еверест е покоряван от 60-годешен мъж и 17-годишен юноша, а през 1998 г. се изкачва и първия инвалид.
Манаслу е покорен от японеца Т. Иманиши и шерпа Г. Нобру през 1956 г.
Първият човек, който успява да изкачи всички 14 осемхилядника, е италианецът Райнхолд Меснер през 1986 г.
Комерсиализацията на туризма и алпинизма застрашава околната среда, особено в районите на туристическите бази, разположени в подножието на планината. Увеличаването на броят на изкачванията на Еверест (често с използването на техника) застрашава екосистемата на Хималаите.
Бележки[редактиране | edit source]
- ↑ ((en)) Gaillardet, J и др. Geochemistry of the Suspended Sediments of Circum-Himalayan Rivers and Weathering Budgets over the Last 50 Myrs. // Geophysical Research Abstracts 5 (13617). 2003.
