Хималаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хималаи
Северната стена на връх Еверест видяна от пътеката към базов лагер в Тибетския автономен регион, Китай
Северната стена на връх Еверест видяна от пътеката към базов лагер в Тибетския автономен регион, Китай
Общи данни
Най-висок връх Еверест (Китай и Непал)
Надм. височина 8,848 m (29,029 ft) m
Himalaya Map.jpg
Хималаи в Общомедия

Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“[1]) е планинска верига в Индийския субконтинент, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Този диапазон е дом на девет от десетте най-високите върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма.

Хималаите са граничат на север с Тибетското плато, на юг с Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток с индийските щати Асам и Аруначал Прадеш. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“.[2][3][4] Западната част на Хималаите е Нанга Парбат намираща се на юг от най-северния завой на река Инд, докато източната част Намча Барва се намира на запад от големия завой на река Ярлунг Цангпо. Хималаите обхващат пет държави: Индия, Непал, Бутан, Китай (Тибет) и Пакистан, като първите три страни, които имат суверенитет в по-голямата част веригата[5].

Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча[6], хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 км (1500 мили) като дълга дъга. Веригата варира в ширина от 400 км (250 мили) на запад до 150 км (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик Хилс. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Долна Хималайската планина.

Три от основните световни реки – Инд, Ганг и Брахмапутра възникват от Хималаите. Докато Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, река Ганг извира от индийския щат Утаракханд. Техният общ водосборен басейн е дом на около 600 милиона души.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Флората и фауната на Хималаите варират в зависимост от климата, валежите, надморската височина и почвите. Климатът варира от тропически в основата на планините до постоянен лед и сняг на най-високите възвишения. Размерът на годишните валежи се увеличава от запад на изток по протежение на южния фронт на веригата. Това разнообразие от надморската височина, валежи и почвени условия, съчетани с много висока снежна линия поддържа множество различни растителни и животински общества. Крайностите на висока надморска височина (ниско атмосферно налягане), комбинирани с екстремния студ са в полза на екстремофилните организми[7].

Уникалното флорално и фаунистично богатство на Хималаите е в процес на структурни и композиционни промени, дължащи се на изменението на климата. Увеличаването на температурата измества различни видове към по-високите места. Горския дъб е изместен от борови гори в региона на хималайския район Гархвал. Има данни ранен цъфтежа и поява на плод при някои дървесни видове, като рододендрона, ябълката и Myrica esculenta. Най-високият известен дървесен вид в Хималаите е Juniperus tibetica(бел.пр. тибетска хвойна) намираща се на 4900 м (16,080 фута) в Югоизточен Тибет[8].

Панаромна гледка към веригата Лангтанг в Непал














Геология[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колизия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча.

Колизията възниква през горната креда, преди около 70 млн. години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 cm годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн. години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планините Аракан, както и Андаманските и Никобарските острови, са образувани в резултат на същата континентална колизия.

И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с около 67 mm годишно, приплъзвайки се под Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 mm годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 50 mm годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът и сеизмично активен.

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите от борда на МКС

Разположение и подобласти[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина на 3 степени, образуващи планините Шивалик (Предхималаи), Малки Хималаи (хребета Пир-Панджал, Дхаоладхар и други) и отделените от тях с верига от падини (Катманду, Кашмирска долина и други) Големи Хималаи, които се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи.

Върховете на Малките Хималаи достигат средно 2400 m, и само в западната част – 4000 m над морското равнище.

Най-ниската верига, Шивалик, никъде не превишава 2000 m.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Върховете над 8000 m над морското равнище са в Големите Хималаи, като най-ниския проход е разположен на височина над 4000 m. За Големите Хималаи са характерни гребени от алпийски тип, силно заледяване (заледената площ е над 33 хиляди km²). На изток са ограничени от долината на Брахмапутра, а на запад – на Инд (тези големи реки ограничават от двете страни цялата планинска система).

Най-високите върхове на Хималаите
Връх Височина (m) Страна Година на покоряване
Еверест 8 848 Непал/Китай(Тибет) 1953
Канченджанга 8 586 Непал/Индия 1955
Лхотце 8 516 Непал/Китай(Тибет) 1956
Макалу 8 463 Непал/Китай(Тибет) 1955
Чо Ою 8 201 Непал/Китай(Тибет) 1954
Дхаулагири 8 167 Непал 1960
Манаслу 8 156 Непал 1956
Нанга Парбат 8 126 Пакистан 1953
Анапурна 8 091 Непал 1950
Шиша Пангма 8 012 Китай(Тибет 1964

Проходи[редактиране | редактиране на кода]

Ледници, реки и езера[редактиране | редактиране на кода]

В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди km³ вода. Дългият 70 km ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, е вторият по дължина ледник в света извън полярните области. Някои други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал.

По-високите части на Хималаите са целогодишно покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи:

  • Западните реки образуват Индския басейн, в който най-голямата река е Инд. Тя води началото си от Тибет и тече на югозапад през Индия и Пакистан до Арабско море. Главните реки в системата на Инд са Джелам, Чинаб, Рави, Биас и Сутледж.
  • Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна на Ганг-Брахмапутра. Неговите две основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след което завива, пресича Хималаите, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.

Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море.

Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози ги обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“.[9]

В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 m, а като цяло размерът им намалява с височината. Най-голямо е езерото Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ около 700 km². Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким и Тиличо в Непал.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите попадат в планинската климатична област. Климатът също зависи от географското положение, надморската височина и близост до морето. В южната част на Хималаите през лятото е по влажно поради падането на влажните мусони. Мусоните през лятото предизвикват много наводнения. Хималаите също са преграда за нахлуването на топли въздушни маси. Температурите с изкачването на височина се понижават. Високите части на върховете са покрити със снегове и ледници. Хималаите оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Южната част на Хималаите е по хладна, защото са по-близо до океана. Температурите в южните части през лятото се понижават поради дъждовете които носят мусоните. При смяната на летния влажен мусон и зимния влажен мусон в Хималаите се наблюдават тайфуните. През зимата в Хималаите почти не падат валежи повечето валежи са през лятото когато са мусоните.

Природногеографски области[редактиране | редактиране на кода]

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

Списък на страните и териториите, на които се намират Хималаите:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Първите човешки селища, открити в предпланините на Хималаите, датират около 8 000 г. пр.н.е. От юг региона е заселен от арийските народности на Индустан; от запад – от персийски и тюркски народи; а от североизток – от тибетците.

Непалка с дете

Населението на повечето от големите долини съществува относително независимо от другите, и в тях възникват различни държавни образувания, поради което населението на много райони е образувало затворени етнически групи. Живеещите в Ладакх дарди, притежаващи правилни средиземноморски черти, са смятани от редица изследователи за най-преките потомци на арийците, други предполагат, че те са потомци на воините на Александър Македонски, чиято армия през 4 в. пр.н.е. достига, доколкото може да се съди по достигналите до съвременността източници, до долината Кулу. На територията на Хималаите живеят шерпи, които се преселват тук от Западен Тибет през 15-16 век, очевидно под натиска на по-силните си съседи.

Храм на шерпите

През 19 век Хималаите попадат в сферата на влияние на Британската империя. След придобиването на независимост на Британска Индия и разделянето ѝ на Индия и Пакистан през 1947 г. възниква Кашмирският конфликт. Западната и северната част на бившето княжество Джаму и Кашмир – Гилгит, Балтистан (до хребета Каракорум и китайската граница), се оказват окупирани от Пакистан, а в същото време източните и североизточните райони, близо до Тибет, са заети от Китай.

По-голямата част от населението в северните Хималаи в днешно време се занимава с натурално стопанство. Постоянните селища по правило са разположени в долините на височини до 3800 – 4000 m при наличие на вода и относително хоризонтални терени; цялата достъпна за земеделие земя е терасирана и разделена на малки участъци. Отглеждат се ечемик, овес, картофи, грах, ряпа, моркови и редица други култури. В най-благоприятните райони, такива като Лех и долината Набра, се отглеждат ябълки и дори кайсии. Развъждат се пилета и говеда, най-вече овце и кози. Във високите и/ или сухи зони единствен вид дейност е развеждането на добитъка на лятна паша. Овце, кози и якове може да се видят навсякъде до самата граница на снега. Чисто скотовъдните селища са малко, като те са разположени в районите с най-суров климат.

Лято в Лех

Важна роля в икономиката на региона, особено Ладакх, Занскар и околностите и Манали, играе туризма. Шерпите получават допълнителни доходи чрез участието си в планински експедиции. В днешно време, не само носачите, но и водачите-шерпи, са равноправни и опитни партньори на европейските, американските или австралийските изследователи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Главните религии в Хималаите са будизъм, индуизъм и ислям. Списъкът по-долу включва някои от най-важните религиозни места.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

Покоряването на Хималаите започва през 1950 г. с изканването на Анапурна (8091 m). Експедициите обикновено се организират през пролетта или есента – през зимата изкачването е силно затруднено.

Първите, които покоряват Еверест през зимата (февруари 1980 г.) са поляците Кшищоф Велицки и Лешек Тихи. Първата европейка, покорила най-високия връх е полската алпинистка Ванда Руткевич (загинала при при изкачване на Канчензьонга през 1991 г.). Към 2010 г., Еверест е изкачван близо 1200 пъти – в списъка на покорителите има 900 имена (някои са се изкачвали повече от един път). Еверест е покоряван от 60-годешен мъж и 17-годишен юноша, а през 1998 г. се изкачва и първия инвалид.

Манаслу е покорен от японеца Т. Иманиши и шерпа Г. Нобру през 1956 г.

Първият човек, който успява да изкачи всички 14 осемхилядника, е италианецът Райнхолд Меснер през 1986 г.

Комерсиализацията на туризма и алпинизма застрашава околната среда, особено в районите на туристическите бази, разположени в подножието на планината. Увеличаването на броят на изкачванията на Еверест (често с използването на техника) застрашава екосистемата на Хималаите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Definition of Himalayas". Oxford Dictionaries Online
  2. Mapping the vulnerability hotspots over Hindu-Kush Himalaya region to flooding disasters". sciencedirect.com (на немски)
  3. Regional Information". icimod.org (на немски)
  4. „Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region“ (PDF). assess-hkh.at (in German)"Development of an ASSESSment system to evaluate the ecological status of rivers in the Hindu Kush-Himalayan region" (PDF). assess-hkh.at (на немски)
  5. [Bishop, Barry. „Himalayas (mountains, Asia)“. Encyclopaedia Britannica.]
  6. The Himalayas: Two continents collide". USGS. 5 May 1999
  7. Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. [Hogan, C. Michael (2010). Monosson, E., ed. „Extremophile“. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment. „Extremophile“]. Encyclopedia of Earth. Washington DC: National Council for Science and the Environment.
  8. Miehe, Georg; Miehe, Sabine; Vogel, Jonas; Co, Sonam; Duo, La (May 2007). „Highest Treeline in the Northern Hemisphere Found in Southern Tibet“ (PDF). Mountain Research and Development 27 (2): 169 – 173. doi:10.1659/mrd.0792. Archived from the [www.uni-marburg.de/fb19/personal/professoren/miehe/pdfs/20074.pdf original] (PDF) on 6 June 2013.
  9. ((en)) Gaillardet, J и др. Geochemistry of the Suspended Sediments of Circum-Himalayan Rivers and Weathering Budgets over the Last 50 Myrs. // Geophysical Research Abstracts 5 (13617). 2003.