Направо към съдържанието

Джеймс Хилтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Хилтън
James Hilton
ПсевдонимГлен Тревър
Роден9 септември 1900 г.
Починал20 декември 1954 г. (54 г.)
Професияписател, сценарист, драматург
Националност Англия,
 Великобритания
 САЩ
Активен период1920 – 1954
Жанрдрама, фентъзи, документалистика
СъпругаАлис Браун (1935 – 1937)
Галина Копернак (1937 – 1945)
Уебсайт
Джеймс Хилтън в Общомедия

Джеймс Хилтън (на английски: James Hilton) е английски сценарист, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, фентъзи и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Хилтън е роден на 9 септември 1900 г. в Лий, Ланкашър, Англия. Баща му е директор на училище в Уолтъмстоу.[1] Учи в гимназия в Уолтъмстоу. После завършва с отличие английска филология в Кеймбриджкия университет през 1921 г. с Докато е в университета пише първия си роман „Самата Катрин“, който е публикуван през 1920 г. След дипломирането си пише няколко години два пъти седмично като колумнист за The Dublin Irish Independent, работи като журналист, първо за „Гардиън“ в Манчестър, а след това рецензира художествена литература за „Дейли Телеграф“.[3][5]

През 1931 г. е издаден романът му „А сега сбогом“, който е доста успешен и му позволява да преследва писателската си кариера.[5] След това няколко от книгите му стават международни бестселъри – „Изгубеният хоризонт“ (1933), който печели награда „Хоторндън“, „Сбогом, г-н Чипс!“ (1934) и „Случайна жътва“ (1941), по които има успешни филмови адаптации.[2][3]

Романът му „Изгубеният хоризонт“ представя историята на Хю Конуей, който участва в Първата световна война и години след това е британски дипломат в Афганистан, където избухва гражданска война и го принуждава да избяга от страната със самолет. Самолетът се разбива високо в Хималаите и той с другите оцелели попадат в скритата долина Шангри Ла – място и манастир, чиито жители живеят от векове сред мира и хармонията на богатата и плодородна долина. Името „Шангри Ла“ става нарицателно за тайнствено място, щастлива земя и митичен утопичен рай на земята. През 1937 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Роналд Колман, а през 1973 г. е направена негова музикална версия с участието на Питър Финч и Лив Улман.[1][3][4]

Романът му „Сбогом, г-н Чипс!“ от 1934 г. е вдъхновен от баща му като учител. Той представя историята на г-н Чипинг, наричан Чипс, учител по класика в Брукфийлдското училище от 1870 г., който си спомня живота. В книгата се преплитат трогателна любовна история с шегите и ексцентричността на живота на английското държавно училище, като същевременно описва нов, несигурен свят, пълен с конфликти и катаклизми, който се простира далеч отвъд кулите на Брукфийлд. Романът има множество екранизации, като първата е през 1939 г. с участието на Робърт Донат и Гриър Гарсън, през 1969 г. е вторият, музикален филм с участието на Питър О'Тул, Петула Кларк и Майкъл Редгрейв, както и други филми и телевизионни сериали.[1][3][3]

Романът му „Случайна жътва“ от 1941 г. е разказ за травмата от войната, разрушаването на един обикновен живот и смелостта, необходима за намиране на изкупление. Главният герой, Чарлз Рение, е обявен за изчезнал по време на Първата световна война, но се появява в болница в Ливърпул без спомен за изминалото време. Той се жени и започва относително успешен живот, но един ден спомените му се връщат – за ужасното бойно поле, германския затвор и страстната му афера, които ще нарушат мирния му живот.[1]

През 1942 г. писателят печели наградата „Оскар“ за съсценария на филма „Госпожа Минивър“.[5]

Жени се за Алис Браун, секретарка в BBC, преди да заминат за Съединените щати през 1935 г., но се развеждат през 1937 г. След това се жени за Галина Копернак, но се развеждат осем години по-късно. Става американски гражданин през 1948 г.[1][5]

Джеймс Хилтън умира от рак на черния дроб на 20 декември 1954 г. в Лонг Бийч, Калифорния.[1][5]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Catherine Herself (1920)[1][2]
  • Storm Passage (1922)
  • The Passionate Year (1924)
  • Dawn of Reckoning (1925) – издаден и като Rage in Heaven
  • Meadows of the Moon (1926)
  • Terry (1927)
  • The Silver Flame (1928)
  • And Now Goodbye (1931)
  • Murder At School (1931) – като Глен Тревър, издаден и като Was It Murder?
  • Contango (1932) – издаден и като Ill Wind
  • Lost Horizon (1933)
  • Goodbye, Mr. Chips (1934)
    Сбогом, мистър Чипс!, изд. „М. Г. Смрикаров“ (1941), прев. Борис Табаков
  • We Are Not Alone (1937)
  • Random Harvest (1941)
  • The Story Of Dr Wassell (1944)
  • So Well Remembered (1945)
  • Nothing So Strange (1947)
  • Morning Journey (1951)
  • Time and Time Again (1953)
  • Елемент от точкуван списък

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • And Now Goodbye (1937) – с Филип Хауърд
  • Goodbye, Mr. Chips (1938) – с Барбара Бърнам

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • To You Mr Chips (1938)

Разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Mallet (1929)
  • Lives of Men (1937)
  • The Bat King (1937)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mr. Chips Looks at the World (1939)[1]
  • The Story of Dr. Wassell (1944)
  • H.R.H.: The Story of Philip, Duke of Edinburgh (1956)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1936 Дамата с камелиите, Camille – сценарий
  • 1937 Изгубеният хоризонт, Lost Horizon – по романа
  • 1937 Knight Without Armour
  • 1939 Сбогом, г-н Чипс, Goodbye, Mr. Chips!
  • 1939 We Are Not Alone – по романа, сценарий
  • 1940 Чуждестранен кореспондент, Foreign Correspondent – диалог
  • 1941 Буря в небето, Rage in Heaven – по романа
  • 1942 Госпожа Минивър, Mrs. Miniver – сценарий
  • 1942 Random Harvest
  • 1943 Forever and a Day – история
  • 1944 The Story of Dr. Wassell – история
  • 1947 So Well Remembered – по романа
  • 1950 Suspense – тв сериал, 1 епизод
  • 1957 Grande Teatro Tupi – тв сериал, 1 епизод
  • 1959 Adeus, Mr. Chips – тв сериал, по „Сбогом, мистър Чипс!“
  • 1960 Mrs. Miniver – тв филм, сценарий
  • 1960 The DuPont Show with June Allyson – тв сериал, 1 епизод
  • 1960 Shangri-La – тв филм, по Lost Horizon
  • 1969 Сбогом, г-н Чипс, Goodbye, Mr. Chips!
  • 1973 Lost Horizon – по романа
  • 1984 Goodbye Mr. Chips – по романа, тв минисериал, 6 епизода
  • 2002 Goodbye, Mr. Chips – тв филм

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  4. ↑ а б ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia
  5. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата James Hilton (novelist) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Хилтън&oldid=11706774“.