Гриър Гарсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гриър Гарсън
Greer Garson in Pride and Prejudice.JPG
Гарсън в "Гордост и предрасъдъци"
Други имена Баронесата
Родена Айлийн Ивелин Гриър Гарсън
29 септември 1904 г.(1904-09-29)
Починала
6 април 1996 (на 91 г.)
Брачни партньори

Едуард Алек Снелсън (1933-1940)
Ричард Ней (1943-1947)

E. E. "Бъди" Фогелсън (1949-1987)
Оскари най-добра женска роля: "Госпожа Минивър" (1942)
Награди Златен глобус най-добра женска роля: "Изгрев над Кампобело" (1960)
Страница в IMDb
Гриър Гарсън в Общомедия

Айлийн Евелин Гриър Гарсън Фогелсън, CBE /Орден_на_Британската_империя/ (29 септември 1904 – 6 април 1996), по-известна като Гриър Гарсън, е английска актриса филмова, таетрална и телевизионна актриса в Холивуд, носителка на Оскар и Златен глобус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва класическа литература на XVIII-ти век и Френски език в Кингс колидж. Като млада актриса в Лондон, Гарсън започва кариерата си в театъра. Скоро се издига и утвърждава като звезда на лондонските сцени. Там тя бива открита от директора на Метро-Голдуин-Майер, Луи Б. Майер. В Холивуд Гарсън пристига на 33 годишна възраст. Често работи с приятеля си, Уолтър Пиджън, с който общо снима 8 филма. Филмографията и включва "Гордост и предрасъдъци" (1940), "Госпожа Кюри", "Госпожа Паркингтън", "Цветчета в прахта", "Тази Форсайтова жена", "Довиждане, г-н Чипс".

Набира популярност по време на Втората световна война благодарение на ролята си като Кей Минивър във филма "Госпожа Минивър" (1942) и "Случайна реколта" от същата година. В периода 1942-1946 г. попада в класацията на топ-10 бокс офис хитове.

През 1951 г. става гражданин на САЩ. Снима последния си филм през 1967 г., след което се оттегля със съпруга си Бъди Фогелсън, който е нефтен магнат, в щата Тексас. През съвместния си живот Гарсън и Фогелсън се ценят поради филантропската им дейност, спонсорирайки множество университети, медицински проучвания, и др. След неговата смърт тя дарява милиони долари за построяването на театър в Санта Фе, Ню Мексико, като продължава спонсорството към тамошните университет и парк. Гарсън е преследвана от здравословни проблеми от ранна детска възраст. Прекарва последните 3 години от живота си в болница. Умира от сърдечна недостатъчност на 6 април 1996 г.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бидейки една от най-ярко сияещите звезди в студиото на Метро-Голдуин-Майер през 40-те години на XX-ти век, Гарсън получава 7 номинации за награда "Оскар", включително и рекордни 5 последователни номинации, като печели в категория най-добра женска роля за "Госпожа Минивър".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]