Ингрид Бергман

Ингрид Бергман Ingrid Bergman
шведска актриса
Родена	29 август 1915 г. Стокхолм, Швеция
Починала	29 август 1982 г. Лондон, Великобритания
Погребана	Швеция
Религия	лутеранство
Националност	Швеция
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1932 – 1982
Оскари	Най-добра женска роля: 1944 – „Светлина от газената лампа“ 1956 – „Анастасия“ Най-добра поддържаща женска роля: 1974 – „Убийство в Ориент Експрес“
Награди Еми	Най-добра женска роля: 1960 – „Завъртане на винта“ 1982 – „Жена наречена Голда“
Златен глобус	Най-добра женска роля: 1945 – „Светлина от газената лампа“ 1946 – „Камбаните на света Мария“ 1957 – „Анастасия“ 1983 – „Жена наречена Голда“
БАФТА	Най-добра второстепенна женска роля: 1974 – „Убийство в Ориент Експрес“
Други награди	„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля (8 април 1975) „Оскар“ за най-добра женска роля (15 март 1945) „Оскар“ за най-добра женска роля (27 март 1957)
Семейство
Съпруг	Арон Петер Линдстрьом (1937 – 1950; развод) Роберто Роселини (1950 – 1957; развод) Ларс Шмидт (1958 – 1975; развод)
Деца	4, Изабела Роселини
Подпис
Уебсайт	www.ingridbergman.com Страница в IMDb
Ингрид Бергман в Общомедия

Ингрид Бергман (на шведски: Ingrid Bergman, [ˌiŋːɹid ˈbæɹːʝman], по правилата за транскрипция – Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара. През 1999 г. Американският филмов институт включва Бергман на четвърто място в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.

Биография

Произход и детство

Родена е на 29 август 1915 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на германката Фридел Адлер, родом от Кил, и на шведа Юстус Самуел Бергман, който е фотограф. Кръстена е на принцеса Ингрид Шведска. Майка ѝ умира, когато Ингрид е на две години.

След ранната смърт на майката бащата насърчава актьорския талант на Ингрид още от малка. Той умира девет години след съпругата си и оттогава Ингрид живее с чичо си.

Кариера и личен живот

Бергман посещава драматическото училище към Кралския драматичен театър в Стокхолм и получава първата си гласова роля в шведски филм през 1935 г.

През 1937 г. Ингрид се омъжва за зъболекаря (по-късно мозъчен хирург) Петер Линдстрьом. На следващата година се ражда дъщеря им Пиа Линдстрьом.

След като се снима в повече от десет шведски и един немски филми, тя получава покана от холивудския продуцент Дейвид Селзник за снимки във филма „Интермецо“ (1939).

През 1940-те години тя изучава актьорско майсторство в школата „Actors Laboratory“ на театралния педагог Михаил Чехов (племенник на Антон Чехов).

През 1942 г. Ингрид Бергман играе ролята на Илза Лунд във филма „Казабланка“ – една от най-ярките и знаменити роли в нейната актьорска кариера, където партнира на Хъмфри Богарт. Ингрид не обича „Казабланка“ и се дразни, когато я молят да разказва за филма. „Снимала съм се в толкова филми, които бяха по-важни, но хората се интересуват само от филма с Богарт“. За Хъмфри Богарт тя казва: „Аз никога не съм го познавала истински. Да, целувала съм го, но не го познавам“.

За ролята си във филма „Газова светлина“ (Gaslight) (1944) Ингрид печели първия си Оскар за най-добра женска роля.

През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд – така започва един от най-сложните периоди в живота ѝ. Разводът с Петер Линдстрьом, който е следствие от бурния ѝ роман с известния италиански кинорежисьор Роберто Роселини, изправя срещу нея цялата американска общественост. Скандалът, продължил много години, заради който всички филми на Роселини, със или без участието на Бергман, се бойкотират както от зрителите, така и от критиците, е силно раздут от медиите. Бергман ражда син на Роселини, Робертино. В резултат на скандала Бергман заминава за Италия, напускайки мъжа си Линдстрьом и дъщеря си Пия. След публична битка за развод, Бергман и Роселини се женят на 24 май 1950 г. През 1952 г. им се раждат дъщерите близначки Изабела Роселини, която впоследствие става актриса и модел, и Изота Ингрид Роселини, която става професор по италианска литература.

Звездата на Ингрид Бергман Холивудската алея на славата

Актрисата се снима във филми на Роселини дълго време, същевременно играе в театри и се грижи за трите си деца. През 1957 г. Ингрид Бергман се развежда с Роберто Роселини поради негова извънбрачна връзка.

През 1956 г., с изпълнението на главната роля във филма „Анастасия“ (1956) Бергман с триумф се завръща към работата си в Холивуд и за втори път получава награда Оскар. Участва и в театрални постанови. Скоро се жени за театралния продуцент, шведа Ларс Шмидт. Бракът просъществува до 1970 г.

Бергман е председател на журито на фестивала в Кан през 1973 г.

Ингрид печели третия си Оскар (и първи в категорията Оскар за най-добра поддържаща женска роля) за изпълнението си в „Убийство в Ориент Експрес“ (1974).

Тя печели Оскари три пъти в кариерата си и заедно с Мерил Стрийп е втората актриса след Катрин Хепбърн, печелила най-много пъти престижното отличие. Това, което я отличава от другите актриси в Холивуд още от началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от актрисите с най-висок ръст.

През 1974 г. Бергман е диагностицирана с рак на гърдата, който първоначално е лекуван успешно. Заболяването се възобновява отново в началото на 1980-те години. През 1982 г., вече тежко болна, тя снима своя последен филм, „Жена на име Голда“, в който играе Голда Мейр. Умира на 67-ия си рожден ден в Лондон.

Избрана филмография

Година	Филм	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор	Бележки
1942	Казабланка	Casablanca	Илза Лунд (Ласло)	Майкъл Къртис
1943	За кого бие камбаната	For Whom the Bell Tolls	Мария	Сам Ууд	номинация – Оскар за най-добра женска роля
1944	Светлина от газената лампа	Gaslight	Пола Олквист Антон	Джордж Кюкор	Оскар за най-добра женска роля Златен глобус за най-добра актриса в драма
1945	Камбаните на „Света Мария“	The Bells of St. Mary's	сестра Мери Бенедикт	Лео Маккери	номинация – Оскар за най-добра женска роля Златен глобус за най-добра актриса в драма
	Омагьосаният	Spellbound	Д-р Констанс Питърсън	Алфред Хичкок
	Саратога	Saratoga Trunk	Клио Дълейни	Сам Ууд
1948	Жана д'Арк	Joan of Arc	Жана д'Арк	Виктор Флеминг	номинация – Оскар за най-добра женска роля
1949	Под знака на Козирога	Under Capricorn	Лейди Хенриета Флуски	Алфред Хичкок
1953	Ние жените	Siamo donne	Ингрид Бергман	Роберто Роселини
1956	Анастасия	Anastasia	Анастасия	Анатолий Литвак	Оскар за най-добра женска роля Златен глобус за най-добра актриса в драма
1958	Недискретно	Indiscreet	Ана Калман	Стенли Донън	номинация – Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия
	Страноприемницата на „Шестото щастие“	The Inn of the Sixth Happiness	Гладис Ейлуърд	Марк Робсън	номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драма
1959	Обратно завинтване	The Turn of the Screw	Гувернантката	Джон Франкенхаймър
1965	Жълтият Ролс-Ройс	The Yellow Rolls-Royce	Герда Милет	Антъни Аскуит
1974	Убийство в Ориент Експрес	Murder on the Orient Express	Грета Олсон	Сидни Лумет	Оскар за най-добра поддържаща женска роля
1978	Есенна соната	Autumn Sonata	Шарлота Андергасг	Ингмар Бергман	номинация – Оскар за най-добра женска роля номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драма

Библиография

• Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Ингрид Бергман
• Ингрид Бергман в Internet Movie Database
• Ингрид Бергман в