Ингрид Бергман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ингрид Бергман
Ingrid Bergman
шведска актриса
1944 г.
Родена
Починала
29 август 1982 г. (67 г.)
ПогребанаШвеция

Религиялутеранство
Националност Швеция
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1932 – 1982
ОскариНай-добра женска роля:
1944 Светлина от газената лампа
1956 „Анастасия“
Най-добра поддържаща женска роля:
1974 Убийство в Ориент Експрес
Награди ЕмиНай-добра женска роля:
1960 „Завъртане на винта“
1982 „Жена наречена Голда“
Златен глобусНай-добра женска роля:
1945 Светлина от газената лампа
1946 „Камбаните на света Мария“
1957 „Анастасия“
1983 „Жена наречена Голда“
БАФТАНай-добра второстепенна женска роля:
1974 Убийство в Ориент Експрес
Семейство
СъпругАрон Петер Линдстрьом
(1937 – 1950; развод)
Роберто Роселини
(1950 – 1957; развод)
Ларс Шмидт
(1958 – 1975; развод)
Деца4, Изабела Роселини

Подпис
Уебсайтwww.ingridbergman.com
Ингрид Бергман в Общомедия
Звездата на Ингрид Бергман Холивудската алея на славата

Ингрид Бергман (на шведски: Ingrid Bergman, [ˌiŋːɹid ˈbæɹːʝman], по правилата за транскрипция[1]Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара. [2] През 1999 г. Американският филмов институт включва Бергман на четвърто място в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ингрид Бергман е родена в семейството на германката Фридел Адлер, родом от Кил, и на шведа Юстус Самуел Бергман, който е фотограф. Кръстена е на принцеса Ингрид Шведска. Майка ѝ умира, когато Ингрид е на две години. След ранната смърт на майката бащата насърчава актьорския талант на Ингрид още от малка. Той умира девет години след съпругата си и оттогава Ингрид живее с чичо си.

Бергман посещава драматическото училище към Кралския драматичен театър в Стокхолм и получава първата си гласова роля в шведски филм през 1935 г. През 1937 г. тя се омъжва за зъболекаря (по-късно мозъчен хирург) Петер Линдстрьом. На следващата година се ражда дъщеря им Пиа Линдстрьом.

След като се снима в повече от десет шведски и един немски филми, тя получава покана от холивудския продуцент Дейвид Селзник за снимки във филма „Интермецо“ (1939). През 1940-те години тя изучава актьорско майсторство в школата „Actors Laboratory“ на театралния педагог Михаил Чехов (племенник на Антон Чехов).

През 1942 г. Ингрид Бергман играе ролята на Илза Лунд във филма „Казабланка“ – една от най-ярките и знаменити роли в нейната плодотворна актьорска кариера, където партнира на Хъмфри Богарт. Ингрид не обича „Казабланка“ и се дразни, когато я молят да разказва за филма. „Снимала съм се в толкова филми, които бяха по-важни, но хората се интересуват само от филма с Богарт“. За Хъмфри Богарт тя казва: „Аз никога не съм го познавала истински. Да, целувала съм го, но не го познавам.“

За ролята си във филма „Газова светлина“ (Gaslight) (1944) Ингрид печели първия си Оскар за най-добра женска роля.

През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд – така започва един от най-сложните периоди в живота ѝ. Разводът с Петер Линдстрьом, който е следствие от бурния ѝ роман с известния италиански кинорежисьор Роберто Роселини, изправя срещу нея цялата американска общественост. Трябва да се каже, че скандалът, продължил много години, заради който всички филми на Роселини, с или без участието на Бергман, се бойкотират както от зрителите, така и от критиците, е силно раздут от медиите. Бергман ражда син на Роселини, Робертино. В резултат на скандала Бергман заминава за Италия, напускайки мъжа си Линдстрьом и дъщерята Пия. След публична битка за развод, Бергман и Роселини се женят на 24 май 1950 г. През 1952 г. им се раждат дъщерите-близначки Изабела Роселини, която впоследствие става актриса и модел, и Изота Ингрид Роселини, която става професор по италианска литература.

Актрисата се снима във филми на Роселини дълго време, същевременно играе в театри и се грижи за трите си деца. През 1957 г. Ингрид Бергман се развежда с Роберто Роселини поради негова извънбрачна връзка.

През 1956 г., с изпълнението на главната роля във филма „Анастасия“ (1956) Бергман с триумф се завръща към работата си в Холивуд и за втори път получава премията Оскар. Участва и в театрални постанови. Скоро се жени за театралния продуцент, шведа Ларс Шмидт. Бракът просъществува до 1970 г.

Бергман е председател на журито на фестивала в Кан през 1973 г.

Ингрид печели третия си Оскар (и първи в категорията Оскар за най-добра поддържаща женска роля) за изпълнението си в „Убийство в Ориент Експрес“ (1974).

Тя печели Оскари три пъти в кариерата си и заедно с Мерил Стрийп е втората актриса след Катрин Хепбърн, печелила най-много пъти престижното отличие. Това, което я отличава от другите актриси в Холивуд още от началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от актрисите с най-висок ръст.

През 1974 г. Бергман е диагностицирана с рак на гърдата, който първоначално е лекуван успешно. Заболяването се възобновява отново в началото на 1980-те години. През 1982 г., вече тежко болна, тя снима своя последен филм, „Жена на име Голда“, в който играе Голда Мейр. Умира на 67-ия си рожден ден в Лондон.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1942 Казабланка Casablanca Илза Лунд (Ласло) Майкъл Къртис
1943 За кого бие камбаната For Whom the Bell Tolls Мария Сам Ууд
1944 Светлина от газената лампа Gaslight Пола Олквист Антон Джордж Кюкор
1945 Омагьосаният Spellbound Д-р Констанс Питърсън Алфред Хичкок
1945 Саратога Saratoga Trunk Клио Дълейни Сам Ууд
1949 Под знака на Козирога Under Capricorn Лейди Хенриета Флуски Алфред Хичкок
1953 Ние жените (Ингрид Бергман) Siamo donne (Ingrid Bergman) Ингрид Бергман Роберто Роселини
1958 Недискретно Indiscreet Ана Калман Стенли Донън
1959 Обратно завинтване The Turn of the Screw Гувернантката Джон Франкенхаймър
1965 Жълтият Ролс-Ройс The Yellow Rolls-Royce Герда Милет Антъни Аскуит
1974 Убийство в Ориент Експрес Murder on the Orient Express Грета Олсон Сидни Лумет

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наредба 6 за транскрипция...
  2. www.imdb.com
  3. AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за