Изабел Юпер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабел Юпер
Isabelle Huppert
френска актриса
Юпер на филмовия фестивал в Кан, 2017 г.
Юпер на филмовия фестивал в Кан, 2017 г.

Родена
16 март 1953 г. (66 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия актриса
Актьорска кариера
Активен период 1971–
Награди Златен глобус Най-добра актриса в драма:
2017 – „Тя“
Награди на БАФТА Най-обещаващ дебют в главна роля:
1978 „Плетачката на дантели“
Други награди Най-добра актриса:
1996 „Сезар“ за „Церемонията“

Уебсайт
Изабел Юпер в Общомедия

Изабѐл Юпѐр (на френски: Isabelle Huppert) е френска театрална и кино актриса, носителка на две награди Сезар, два приза „Златна палма“ на международния филмов фестивал в Кан, две купи Волпи на филмовия фестивал във Венеция и награда на „БАФТА“.[1] Сред най-известните филми с нейно участие, фигурират „Тя“, „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“, „Мадам Бовари“ и „Дамата с камелиите“. По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции. [2]


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Изабел Юпер е родена на 16 март 1953 г. в Париж,[3][4] в семейството на Реймон Юпер, индустриалец, и съпругата му Аник Бо, учителка по английски език и пианистка. Има три сестри е един брат – всички работещи в културната сфера.

След като завършва гимназията, Юпер е приета във Версайската консерватория във факултета за православни и източни езици, където се дипломира със специалност руски език. Паралелно с това тя посещава курсове по актьорско майсторство в École de la rue Blanche, след което се записва в Националната консерватория за драматично изкуство, където нейни преподаватели са известните професори Жан-Лоран Коше и Антоан Вите.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Филмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Les Valseuses“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ (италианският еквивалент на „Оскар“).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на „БАФТА“ за „най-обещаващ дебют в главна роля“ през 1978 г. за филма „Плетачката на дантели“.
  • Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 1978 г. за филма „Виолет Нозиер“.
  • Награда „Купа Волпи“ за „най-добра актриса“ на фестивала във Венеция през 1989 г. за филма „Историята на една жена“.
  • Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 1996 г. за филма „Церемонията“.
  • Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 2001 г. за филма „Пианистката“.
  • Награда „Златен глобус“ за „най-добра актриса – категория драма“ през 2017 г. за филма „Тя“.
  • Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 2017 г. за филма „Тя“.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1972 Сезар и Розали
1974 Валсиращите Les Valseuses Жаклин Бертран Блие
1975 Дюпон
1975 Розовата пъпка
1975 Д-р Франсоаз Гаян
1976 Съдията и убиецът
1977 Плетачката на дантели
1978 Виолет Нозиер
1979 Сестрите Бронте
1980 Лулу Loulou Нели Морис Пиала
1980 Да се спасява, който може
1980 Вратите на рая
1980 Наследството
1980 Истинската история на дамата с камелиите
1981 Безупречна репутация Coup de torchon Роза Бертран Таверние
1981 Крилете на гълъба
1981 Дълбоки води
1982 Страст
1983 Историята на Пиера
1987 Прозорецът на спалнята
1988 Историята на една жена
1991 Мадам Бовари
1992 След любовта
1994 Наводнение
1994 Раздялата
1994 Аматьор
1995 Церемонията
1997 Край на залаганията
1998 Училище за страсти
2000 Прислужникът
2000 Сен-Сир
2000 Сантименталностите на съдбата
2000 Благодаря за шоколада
2001 Пианистката La Pianiste Ерика Кохут Михаел Ханеке
2002 8 жени
2002 Двама
2002 Обещаният живот
2003 Времето на вълка
2004 Аз и моята сестра Les Sœurs fâchées Мартин Дъмъти Александра Льоклер
2005 Габриел
2006 Опиянението от властта
2008 Дом
2008 Стена срещу Тихия океан
2010 Бял материал
2010 Копакабана
2012 Любов Amour Ева Лоран Михаел Ханеке
2012 В друга страна
2014 Злоупотреба със слабост
2014 Припевът
2015 Долината на любовта
2015 По-шумно от бомби
2016 Настоящето
2016 Тя Elle Мишел Пол Верховен
2016 Сега веднага
2017 Спомен
2016 Бент
2017 Щастлив край

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Isabelle Huppert Awards. // IMDb. Посетен на 13 март 2015. (на английски)
  2. www.imdb.com
  3. ((fr)) HUPPERT Isabelle // lesgensducinema.com. Посетен на 13 март 2015
  4. BnF catalogue général. // catalogue.bnf.fr. Посетен на 13 март 2015. (на френски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]