Изабел Юпер
| Изабел Юпер | |
|---|---|
_4b.jpg) |
|
| Родена | |
| Активни години | 1971– |
| Награди Златен глобус | Най-добра актриса в драма: 2017 – „Тя“ |
| Награди на БАФТА | Най-обещаващ дебют в главна роля: 1978 „Плетачката на дантели“ |
| Други награди | Най-добра актриса: 1996 „Сезар“ за „Церемонията“ |
Страница в  |
|
| Изабел Юпер в Общомедия | |
Изабел Юпер (на френски: Isabelle Huppert) е френска театрална и кино актриса, носителка на награда на „БАФТА“ и награда „Сезар“.[1] Известни филми с нейно участие са „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“, „Мадам Бовари“ и „Осем жени“ и други. По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции. Филмът от 2008-ма година „Home“ („Дом“) на Урсула Мейер, в който Юпер изпълнява главната роля, е изцяло заснет в България, в близост до град Ямбол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Изабел Юпер е родена родена на 16 март 1953 г. в Париж,[2][3] в семейството на Реймон Юпер, индустриалец, и съпругата му Аник Бо, учителка по английски език и пианистка. Има три сестри е един брат – всички работещи в културната сфера.
След като завършва гимназията, Юпер е приета във Версайската консерватория във факултета за православни и източни езици, където се дипломира със специалност руски език. Паралелно с това тя посещава курсове по актьорско майсторство в École de la rue Blanche, след което се записва в Националната консерватория за драматично изкуство, където нейни преподаватели са известните професори Жан-Лоран Коше и Антоан Вите.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Филмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Les Valseuses“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ (италианският еквивалент на „Оскар“).
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда на „БАФТА“ за „най-обещаващ дебют в главна роля“ през 1978 г. за филма „Плетачката на дантели“.
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 1978 г. за филма „Виолет Нозиер“.
- Награда „Купа Волпи“ за „най-добра актриса“ на фестивала във Венеция през 1989 г. за филма „Историята на една жена“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 1996 г. за филма „Церемонията“.
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 2001 г. за филма „Пианистката“.
- Награда „Златен глобус“ за „най-добра актриса – категория драма“ през 2017 г. за филма „Тя“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 2017 г. за филма „Тя“.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
- „Бент“ (2017)
- „Спомен“ (2016)
- „Сега веднага“ (2016)
- „Тя“ (2016)
- „Настоящето“ (2016)
- „По-шумно от бомби“ (2015)
- „Долината на любовта“ (2015)
- „Припевът“ (2014)
- „Злоупотреба със слабост“ (2014)
- „В друга страна“ (2012)
- „Любов“ (2012)
- „Копакабана“ (2010)
- „Бял материал“ (2010)
- „Стена срещу Тихия океан“ (2008)
- „Дом“ (2008)
- „Опиянението от властта“ (2006)
- „Габриел“ (2005)
- „Времето на вълка“ (2003)
- „Обещаният живот“ (2002)
- „Двама“ (2002)
- „8 жени“ (2002)
- „Пианистката“ (2001)
- „Благодаря за шоколада“ (2000)
- „Сантименталностите на съдбата“ (2000)
- „Сен-Сир“ (2000)
- „Прислужникът“ (2000)
- „Училище за страсти“ (1998)
- „Край на залаганията“ (1997)
- „Церемонията“ (1995)
- „Аматьор“ (1994)
- „Раздялата“ (1994)
- „Наводнение“ (1994)
- „След любовта“ (1992)
- „Мадам Бовари“ (1991)
- „Историята на една жена“ (1988)
- „Прозорецът на спалнята“ (1987)
- „Историята на Пиера“ (1983)
- „Страст“ (1982)
- „Дълбоки води“ (1981)
- „Крилете на гълъба“ (1981)
- „Чистка“ (1981)
- „Истинската история на дамата с камелиите“ (1980)
- „Наследството“ (1980)
- „Вратите на рая“ (1980)
- „Да се спасява, който може“ (1980)
- „Лулу“ (1980)
- „Сестрите Бронте“ (1979)
- „Виолет Нозиер“ (1978)
- „Плетачката на дантели“ (1977)
- „Съдията и убиецът“ (1976)
- „Д-р Франсоаз Гаян“ (1975)
- „Розовата пъпка“ (1975)
- „Дюпон“ (1975)
- „Валсиращите“ (1974)
- „Сезар и Розали“ (1972)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Isabelle Huppert Awards. // IMDb. Посетен на 13 март 2015.
- ↑ ((fr)) HUPPERT Isabelle // lesgensducinema.com. Посетен на 13 март 2015
- ↑ ((fr)) BnF catalogue général. // catalogue.bnf.fr. Посетен на 13 март 2015.
