Английски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Английски език
English
Страна Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и 100 други страни
Брой говорещи 335 000 000 (L1)
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Западногермански
...-Английски
....→Английски
Официално положение
Официален в 47 страни
Контролиран от
Кодове
ISO 639-1 en
ISO 639-2 eng
ISO 639-3 ENG
Страни в света, където английският език е един от националните езици, със статут на официален език или де факто е официален език (в тъмно синьо); страни, в които английският е официален, но не се говори от мнозинството (в светло синьо)

Англѝйският езѝк (English language) е западногермански език, възникнал в Англия и югоизточната част на Шотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на стопанското, политическото, военното, културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на 18 век и на Съединените щати от средата на 20 век,[1][2][3][4] той се разпространява в много части на света, в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване.[5][6] Английският се преподава масово като втори език и е официален език на Европейския съюз и на много държави от Общността на нациите, както и на голям брой международни организации, включително на Организацията на обединените нации. По брой на говорещите го като майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.[7][8]

Английският се формира на основата на няколко диалекта, днес наричани с общото име староанглийски език, които са пренесени по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през 5 век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански лексикални и граматически характеристики. Съвременният английски език възниква с Голямото изместване на гласните, започнало през 15 век, и продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ръкопис на епоса за Беоулф, около 11 век
EN: английски символизирана от кода на езика ISO 639-1

Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през 5 век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. До този момент в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.[9]

Едно от заселилите се германски племена са англите,[10] които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия.[11] Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд.[12][13][14] Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства,[15] но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през 8 – 9 век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.

През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.[16]

За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на 16 век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.

Класификация и близки езици[редактиране | редактиране на кода]

Английският език принадлежи към западногерманските езици, които са част от германската езикова група на индоевропейското езиково семейство.

Най-близък до английския е шотландският език. Той се говори предимно в Шотландия и в някои части от северна Ирландия; не е галски език, но е част от групата диалекти на английския, развили се от ранния северен средноанглийски. Шотландският е определен като език от групата диалекти на английския, което го прави най-близък до английския език. След него идват групата на фризийските езици, говорени в Северна Холандия и Северозападна Германия. Близки до английския език са немският, холандският език и африкансът (езикът на холандските заселници в Южна Африка). Езиците, говорени на Скандинавския полуостров, са по-малко близки до английския.

Много френски думи са разбираеми за англоговорещите (макар че понякога произношението е доста различно), защото след норманското нашествие английският език чрез англосаксонците е приел множество думи от французите и норманите, а през следващите векове — и пряко от френския. Като резултат от това голяма част от думите в английския са заемки от френския с някои малки разлики в изговора и значението.

Географско разпределение[редактиране | редактиране на кода]

За над 309 милиона души английският е роден език (по данни от 2005 г.). Днес английският е трети по брой на говорещите, за които е роден език, след китайския и испанския. По общ брой говорещи английският дели първото място с китайския. Английският е втори език за над един милиард души, от които 470 милиона го владеят отлично.

Държавите с най-голям брой хора, за които английският е роден език: Съединените американски щати (248 милиона), Великобритания (58 милиона), Канада (18 милиона), Австралийски съюз (15 милиона), Ирландия (4 милиона), ЮАР (4 милиона) и Нова Зеландия (4 милиона). В страни като Ямайка и Нигерия английският също е роден език за милиони хора.

Индия води по брой хора, на които английският е втори език. След Индия е Китай.

Разпределението на хората, за които английският е роден език, по държави. Синьо – САЩ, оранжево – Великобритания, жълто – Канада, зелено – Австралия, лилаво – други

Английският се говори в Ангуила, Австралийския съюз, Бахамските острови, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Канада, Каймановите острови, Доминиканската република, Гибралтар, Гренада, Гуам, Ирландия, Ямайка, Джърси, Монсерат, Науру, Нова Зеландия, Св. Елена, Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови, Тринидад и Тобаго, Американските Вирджински острови, Великобритания, САЩ и др.

В много държави английският не е толкова разпространен, но е официален език. Тези страни са: Ботсвана, Фиджи, Микронезия, Гана, Гамбия, Индия, Камерун, Кирибати, Кения, Лесото, Либерия, Мавриций, Мадагаскар, Малта, Маршаловите острови, Намибия, Нигерия, Пакистан, Нова Гвинея, Филипини, Палау, Пуерто Рико, Руанда, Свазиленд, Света Лусия, Сейшелските острови, Соломоновите острови, Самоа, Сиера Леоне, Сингапур, Танзания, Уганда, Шри Ланка, Замбия и Зимбабве. Английският също е един от единадесетте официални езика в ЮАР, а също така и в бившата британска колония Хонконг.

Английският не е официален език в САЩ. Федералното правителство на САЩ няма официален език. Английският е приет за официален в тридесет от петдесетте щата.

Брой англоговорещи[редактиране | редактиране на кода]

Английският като световен език[редактиране | редактиране на кода]

Понеже е толкова широко използван, английският често е смятан за „световен език“, лингва франка на съвремието. Въпреки че английският не е официален език в повечето страни по света, той е най-често изучаваният втори език. Той е официален език на Европейския съюз, на ООН и на повечето международни спортни организации, като Международния олимпийски комитет.

Английският най-често изучаваният чужд език в Европейския съюз (от 89% от учениците), следван от френския (32%), немския(18%) и испанския (8%). Голяма част от населението на Европейския съюз разбира английски до някаква степен. В Холандия 87% знаят английски, в Швеция — 85%, в Дания — 83%, в Люксембург — 66%, във Финландия — 60%, в Словения — 56%, в Австрия — 53%, в Белгия — 52%, в Германия (51%). Много хора в Норвегия и Исландия също говорят английски.

Книги, списания и вестници на английски често са достъпни в целия свят. Английският е най-често използваният език в науката. През 1997 г. се появява изследване, според което 95% от научните статии са написани на английски, макар че само половината от тях са написани от автори, за които английският е роден език.

Разпространението на английския език започва от Англия, откъдето той преминава в останалата част от Британските острови, а след това във владенията на Британската империя, като Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Малта. В резултат на това днес английският е официален език в много страни, сред които Индия, Пакистан, ЮАР, Нигерия, Филипините и други.

От средата на 20 век английският се превръща в най-широко преподавания и говорен език в света. Понякога е определян като съвременен лингва франка. Основните фактори, допринесли за този процес, са:

  • сравнително простата граматика;
  • гъвкавостта на езика по отношение на лексиката и донякъде на граматиката;
  • географското разпространение на езика;
  • продължението на езика от една от Великите сили (САЩ), наследено от друга велика сила (Британската империя);
  • силното влияние на Съединените американски щати в областта на икономиката, науката и културата;
  • широкото разпространение на езика чрез средствата за обществено осведомяване;
  • победите на англоговорещите държави в двете световни войни и рухването на Източния блок;
  • дейността на организацията "Общност на нациите".

Диалекти и регионални вариации[редактиране | редактиране на кода]

Експанзията на Британската империя и силното развитие на Съединените щати разпространяват английския език из цялото земно кълбо. Поради това в него се обособяват множество английски диалекти и опростени варианти.

По-голямата част от английските варианти включват няколко подварианта като лондонския жаргон в британския английски; вариантът "Нюфаундленд" в канадския английски; южноамериканския подвариант на американския английски.

Шотландският език е образуван от същите корени, но след 1707 г. започва да възприема все повече черти от английския език, което прави шотландския език диалект на английския. Спорно е дали шотландският е отделен език, или е диалект на английския. Произношението, граматиката и лексиката на традиционните шотландски форми се различават значително от английския.

През вековете английският е заел множество думи от различни езици и на свой ред е оказал влияние върху тях. Много езици заемат думи от английския, предимно в технологиите и културата.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

В английската граматика има много малко окончания в сравнение с другите индоевропейски езици. Например в съвременния английски липсва род и съгласуване на прилагателните имена, за разлика от немския, холандския и езиците от романската езикова група. Падежите също са почти изчезнали от английски (остатъци има само при местоименията). Съществуват правилни и неправилни глаголи. Окончания има само при множественото число на съществителните имена (в повечето случаи се добавя „-s“ в края на думата) и при спреженията на глаголите. Те са наследени от германските езици.

Освен с -s, множественото число се образува и с -e(n) сред силно ограничен брой думи: actifan, actifen; bede, beden; bee, been (диал.); box, boxen; brother, brethren; child, children; cow, kine (архаизъм или диал.); eye, eyen (диал.); fan, fen; hose, hosen (поет., истор., архаизъм); house, housen (диал.); knee, kneen (архаизъм или диал.); man, men (и всички сложни съществителни, завършващи на man, като bookman); shoe, shoon (архаизъм или диал.); sister, sistren (архаизъм); sow, swine (архаизъм); swine, swine; tree, treen (остар.); ox, oxen; woman, women.

Глаголните времена в английския език се образуват с помощта на спомагателни глаголи.

В английския има съвсем малко запазени глаголи, които завършват на отличителното за германските езици инфинитивно окончание -en: deepen, fasten, straighten, lengthen, shorten, brighten, darken, whiten, harden, soften, thicken, freshen, ripen, sweeten и др. Всички те са изведени от съответните прилагателни.

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

Английската лексика се е променила значително през вековете.

Английският език е произлязъл от индоевропейското семейство, поради което много английски думи имат сходни съответствия в латинския и гръцкия език и в санскрит. Например местоимения като „аз“ (I-"ай"), на латински — Ego, на гръцки — Ego, на санскрит – Aham; мен (me, латински — me, гръцки — eme, санскрит — mam); повечето числителни (едно — one, две — two, три — three; на латински: unus, duo, tres; на гръцки— oios, duo, treis); имената на широко разпространени животни, като „мишка“ (на английски — mouse, на латински — mus, на гръцки — mys, на санскрит — mus); много глаголи, например „знам“ (на английски — know, на латински — gnoscere).

Германските думи са по-кратки от латинските думи в английския език и се срещат повече във всекидневната реч. По-дългите латински думи често са смятани за по-елегантни, по-добре звучащи. Прекаленото използване на латински думи се смята за превзетост.

Говорещият често има избор между немски и латински синоними: идвам — come/arrive, зрение — sight/vision, свобода — freedom/liberty. Понякога изборът е по-голям. Например за думата „надзиравам“, „ръководя“ има избор между германска дума (oversee), латинска дума (supervise) и френска дума, произлязла от същата латинска (survey). Богатството на речника на даден език се увеличава от различните значения и леки нюанси, които синонимите дават. Това увеличава възможностите за точно изразяване.

Едно странно изключение и може би уникално за английския език е, че названията на много видове месо са съвсем различни от имената на съответните животните. Причината е в това, че названията на животните са от германски произход, а на видовете месо — от френски. Например deer (елен) — venison (еленско месо), cow (крава) – beef (говеждо), swine/pig (прасе/свиня) — pork (свинско), sheep (овца) — mutton (овнешко). Това разделение на наименованията е настъпило след норманското нашествие, когато месо е консумирал най-вече френският елит, а отглеждането на животните е било занимание на британците от по-ниските слоеве на обществото.

Във всекидневната реч по-голямата част от думите са германски. Ако говорещият иска да се изрази убедително в някой спор, и то по прям или груб начин, германските думи ще са за предпочитане. По-голямата част от латинските думи се използват в официалната реч и в писмени текстове, например в съда, в енциклопедиите и т.н. Обаче някои латински думи се използват във всекидневната реч и не звучат официално. Това са тези, за които няма съответни германски думи; те са променени и вече не изглеждат като латински. Например думите "планина" (mountain), "долина" (valley), "река" (river), "леля" (aunt), "чичо" (uncle), "движа се" (move), "използвам" (use), "бутам" (push) и "оставам" (stay) са все латински думи.

Английският лесно приема технически термини във всекидневна употреба и често добавя нови думи и фрази. Пример за този феномен е cookie (бисквитка — използва се и като термин в Интернет).

Брой думи в английския език[редактиране | редактиране на кода]

Английският език има богат речник и тенденция за заемане на още нови думи. В началото на Оксфордския тълковен речник пише, че лексиката на един широко разпространен и висококултурен език не би трябвало да има каквито и да било ограничения.

Определянето на точния брой на думите е по-скоро въпрос на дефиниция, отколкото на изчисления. За разлика от другите езици, в английския няма академия, която да определи официално думите. Неологизмите са най-вече в медицината, науката, техниката и други подобни области, а новите жаргони се развиват постоянно. Някои от тези думи навлизат широко в употреба, но други остават затворени в точно определена специализирана сфера. Чуждите думи, използвани в имигрантските общности, често навлизат в езика. Някои архаични, диалектни или регионални думи може да се смятат или да не се смятат за английски.

Второто издание на Оксфордския тълковен речник включва 600 000 думи, като авторите твърдят, че той обхваща не само стандартния литературен и устен английски (съвременен, постоянен или архаичен), но и други технически термини и голям брой диалектни и жаргонни думи.

Съществува мнение, че ежегодно в английския език навлизат около 25 000 думи.

Произход на английските думи[редактиране | редактиране на кода]

Едно от обстоятелствата, заради които в английския има толкова голямо френско влияние, е, че произходът на думите в английския език е разделен приблизително поравно между германски (най-вече от староанглийски) и латински корен (нормано-френски или романски).

Правени са множество статистики, за да се демонстрират различните корени в английския речник, но все още никоя от тях не се смята за абсолютно правилна от повечето езиковеди.

Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария "Кратък оксфордски речник" (3-то издание), публикувано през 1973 г., определя основите на английските думи така:

  • френски, включително старофренски и ранно англо-френски: 28,3%
  • латински, включително научен и технически латински: 28,24%
  • старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25%
  • гръцки: 5,32%
  • без етимология: 4,03%
  • произлязъл от съответните същински имена: 3,28%

Всички останали езици: по-малко от 1%

Проучване на М. Уилямс на 10 000 думи дава следната статистика:

Въпреки всичко 83% от 1 000 най-често срещани английски думи имат англосаксонски корен.

Система на писане[редактиране | редактиране на кода]

Английският се пише чрез латинската азбука след 9-и в. (преди това се е пишел чрез англосаксонска азбука). Правописът е бил с много слоеве и с елементи от френския, латинския и гръцкия правопис, наложени върху оригиналната германска система. Правописът на думите често се различава от тяхното звучене.

Произношение и писане[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите германски езици, в английския няма означение за различното звучене на дадени букви в думите, освен в заемки (като café).

Основа и опростени версии[редактиране | редактиране на кода]

За да се направи английският по-лесен за четене, има някои опростени версии на езика. Една основна версия е наречена „основен английски“, съставен от малък брой думи, създаден от Чарли Огден и описан в неговата книга. Езикът е създаден върху опростена версия на английския. Огерон казва, че ти трябват седем години да научиш английски, седем месеца да научиш есперанто и седем дни да научиш основен английски. Този английски се използва в някои училища, за да се дадат знания по английски за кратко време.

Огден не слага думи в основния английски, които могат да бъдат казани с няколко други думи (пример- ако little означава малък, то тази дума се използва за всичко, което е малко, като се изключват останалите синоними – small, tiny и др.) и той се опитва да направи езика леснодостъпен за всички, опитващи се да научат английски. Той също прави граматиката по-опростена, но я запазва възможно нормална за всички хора, които вече говорят английски.

Съществува също версия „опростен английски“. Той предлага внимателно избран и стандартизиран подбор на английския.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за