Направо към съдържанието

Люксембург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Люксембург.

Люксембург
Девиз: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn
„Искаме да си останем такива, каквито сме“
Химн: Ons Heemecht
Местоположение на Люксембург
Местоположение на Люксембург
Административни данни
Официално имеВелико херцогство Люксембург
Местно имена люксембургски: Groussherzogtum Lëtzebuerg
на френски: Grand-Duché de Luxembourg
на немски: Großherzogtum Luxemburg
Официален езиклюксембургски език, френски, немски
СтолицаЛюксембург
Най-голям градЛюксембург
География и население
Площна 168-о място
  Общо2593,05 km²[1]
  Води0,23%
Религия73,2% християнство
23,4% нерелигиозност
3,2% други
Демонимлюксембуржец
Населениена 163-то място
  Общо (2025)690 947[2]
  Оценка (2021)645 397
  Гъстота266 души/km² (58-о)
  Градско91,5% (16-о)
Управление
Формаунитарна конституционна монархия
Велик херцогГийом V
Министър-председателЛюк Фриден
Законодателна властКамара на депутатите
История
Независимост
15 март 1815 г.
1944/1945 г.
Влизане в ООН24 октомври 1945 г.
Влизане в ЕС1 януари 1958 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2024
  Общо96,886 млрд. щ.д. (100-о)
  На човек143 743 щ.д. (1-во)
БВП (ном.)оценка, 2023
  Общо89,095 млрд. щ.д. (71-во)
  На човек135 605 щ.д. (1-во)
ИЧР (2022)0,927 (много висок) (20-о)
Джини (2021)29,6 (нисък)
Валутаевро (EUR)
Допълнителна информация
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Активна лентадясно
Код по ISOLU
Интернет домейн.lu
Телефонен код+352
ITU префиксLXA-LXZ
Официален сайтluxembourg.public.lu
Люксембург в Общомедия

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски: Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Тя е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

С население от 626 108 души[3] и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа. Въпреки размерите си, и за разлика от други малки държави, тя граничи с три държави:

Заради членството си в Шенген, както и на съседните ѝ държави, държавата позволява свободно преминаване на границата без изискване на паспорт или други лични данни. Въпреки това вносът на стоки от съседните държави се проверява от люксембурската полиция.

Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Климатът на страната е умерен, преходен от морски към континентален, със средна януарска температура 0 – 2 °С, средна юлска – около 17 °С и годишна сума на валежите 700 – 850 mm. На север релефът на Люксембург е хълмист с височина 400 – 500 m, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намират части от Ардените и Рейнските шистови планини с най-висок връх Бургплац (565 m). Те са изградени предимно от глиненсти шисти и пясъчници. На юг е разположена плодородната равнина Гутланд (височина 300 – 400 m), явяваща се североизточно продължение на Парижкия басейн и се характеризира с наличието на ниски ридове изградени от пясъчници, с които са свързани находищата на желязна руда (северно продължение на Лотарингския железноруден басейн), шисти, варовици и минерални извори.

Речната мрежа е гъста и силно разклонена и се отнася предимно към водосборния басейн на река Мозел (ляв приток на Рейн), която на голямо протежение тече по границата на Люксембург с Германия. Други по-големи реки са Зауер (Сюр, ляв приток на Мозел) и нейните притоци Ур и Алзет. В страната преобладават кафявите горски и ливадно-подзолистите почви. Горите, съставени предимно от бук, дъб, смърч, ела и бор, заемат около 30% от територията на Люксембург и са разположени предимно на север.[4]

  Климатични данни за град Люксембург 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 3 4 9 13 18 20 23 23 18 13 7 4
Средни минимални температури (°C) −1 −1 2 4 8 11 11 13 10 7 2 0

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разделена на 3 окръга: (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планирала се е реформа, която да раздели страната на 6 области.

През I век римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“).

  • Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г.
  • През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство.
  • Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437 г.
  • 1354 г. – става херцогство.
  • 1477 – 1684 г. – владение на Хабсбургите, 1684 – 1697 – на Франция, 1697 – 1714 – на Испания, 1714 – 1794 – на Австрия.
  • 1795 – 1814 г. – Люксембург е анексиран от Франция.
  • През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Нидерландия. Нидерландският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г.
  • Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия.
  • 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
  • След като и в двете световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 г. и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни учредителки на Европейския съюз.
  • През 1999 г. страната се присъединява към Европейския паричен съюз.

Великото херцогство Люксембург е наследствена конституционна монархия с представителна демокрация. Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. В Камара на депутатите се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, имащи съветническа функция при писането на законите. Според конституцията от 1868 г. изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.

През 2015 г. Люксембург е на 19-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-15 места спрямо предходната година).[5]

До 70-те години на XX век просперитетът на Люксембург се дължи основно на залежите на желязна руда (съответно – производството на стомана), но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.

Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. Страната има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар. Износ: 7,6 млрд. щ.д. (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия). Внос: 10 млрд. щ.д. (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).

БВП е в размер на 18,2 млрд. щ.д. (2007): селско стопанство – 1%, промишленост – 30%, услуги – 69%. Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.

На 29 февруари 2020 г. Люксембург става първата държава, която направи обществения транспорт безплатен.[6]

Карта на Люксембург

Над 87% от населението на Люксембург са римокатолици. Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението. Най-многобройни сред жителите на Люксембург са представителите на следните народи:

Това е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски, който е и основно използваният за делови и административни цели език. И трите езика са официални.