Мозел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Западна Европа. За департамента във Франция вижте Мозел (департамент).

Мозел
(на френски: Moselle; на немски: Mosel)
080110 wolf mosel.JPG
Река Мозел в района на село Волф, Германия
Relief Map of Germany.svg
47.8895° с. ш. 6.8918° и. д.
50.3658° с. ш. 7.6066° и. д.
Карта на извора и устието на река Мозел във Франция, Люксембург и Германия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Франция Франция
Люксембург
Германия
Дължина 544 km
Водосборен басейн 28 153 km²
Отток 290 m³/s
Начало
Място план. Вогези
Координати 47°53′22.2″ с. ш. 6°53′30.48″ и. д. / 47.8895° с. ш. 6.8918° и. д.
Надм. височина 693 m
Устие
Място РейнСеверно море
Координати 50°21′56.88″ с. ш. 7°36′23.76″ и. д. / 50.3658° с. ш. 7.6066° и. д.
Надм. височина 61 m
Мозел в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Мозел

Мозел (на френски: Moselle; на немски: Mosel; на люксембургски език Musel; на нидерландски: Moezel) е голяма река в Западна Европа, протичаща по територията на Франция (департаменти Вогези, Мьорт и Мозел и Мозел), Люксембург (окръг Гревенмахер) и Германия (провинция Рейнланд-Пфалц), ляв приток на Рейн. Дължина 544 km, площ на водосборния басейн 28 153 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Мозел води началото си на 693 m н.в., от западния склон на масива Балон д’Елзас, в планината Вогези, на 3 km източно от град Бусан, в югоизточната част на департамента Вогези. На френска територия тече предимно в северна посока в сравнително широка долина между хълмистите западни разклонения на Вогезите и източните склонове на платото Мьоз. При люксембургското село Шенген напуска територията на Франция и на протежение от 36 km служи за граница между Германия и Люксембург. На 8 km югозападно от град Трир завива на североизток и изцяло навлиза на германска територия. Оттук до устието си Мозел тече в дълбока и тясна долина (т.н. Мозелска долина) с множество меандри между нископланинските масиви Айфел на северозапад и Хунсрюк на югоизток (части от Рейнските шистови планини). Влива се отляво в река Рейн, при нейния 592 km, на 61 m н.в., в центъра на град Кобленц.[1]

Водосборният басейн на Мозел обхваща площ от 28 153 km², което представлява 15,19% от водосборния басейн на Рейн. Речната мрежа на реката е двустранно развита, с повече, но по-къси леви и по-малко, но по-дълги десни притоци. На изток и север водосборният басейн на Мозел граничи с водосборните басейни на реките Нае, Зелц, Шпаер, Лаутер, Сар, Модер, Ил, Ар и други по-малки, леви притоци на Рейн, на юг – с водосборния басейн на река Рона (от басейна на Средиземно море), а на запад – с водосборния басейн на река Маас (от басейна на Северно море).

Основни притоци:

  • леви – Мадон (97 km, 1032 km²), Рю дьо Ма (55 km, 385 km²), Орн (86 km, 1268 km²), Зауер (Сюр, 173 km, 4259 km²), Кил (142 km, 834 km²), Залм (63 km, 299 km²), Лизер (74 km, 402 km²), Алф (53 km, 351 km²), Елц (59 km, 221 km²);
  • десни – Волон (50 km, 369 km²), Мьорт (160 km, 3085 km²), Сей (138 km, 1348 km²), Саар (235 km, 7431 km²).[1]

Мозел има предимно дъждовно подхранване с пълноводие от ноември до март и сравнително слабо изразено лятно маловодие. Среден годишен отток в долното течение (при град Кохем) 290 m³/sec.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Реката е плавателна за плитко газещи речни съдове почти по цялото си протежение, до град Епинал. В района на град Нанси се пресича от плавателния канал „Марна-Рейн“, а на юг (от град Епинал) чрез „Източния канал“ се свързва с река Сона от басейна на Рона. Долината на реката както във Франция така и в Германия се слави със своето лозарство и винарство.

На 14 юни 1985 г. представителите на Белгия, Люксембург, Нидерландия, Франция и ФРГ на бордо на туристическото корабче „Принцеса Мари-Астрид“ на средата на реката, на мястото където се събират френската, люксембургската и германската граници, до люксембургското село Шенген, позписват идточиското Шенгенско споразумение[2].

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]