Рона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рона
(на френски: Rhône)
Leman img 0573.jpg
Устието на Рона в Женевското езеро
Rhone bassin versant.png
Карта на водосборния басейн на река Рона
Общи сведения
Местоположение Флаг на Швейцария Швейцария
Флаг на Франция Франция
Дължина 812 km
Водосб. басейн 95 590 km²
Отток 1780 m³/s
Начало
Място Ронски ледник (Алпи)
Координати 46°34′28.2″ с. ш. 8°22′49.08″ и. д. / 46.5745° с. ш. 8.3803° и. д.
Надм. височина 1900 m
Устие
Място Средиземно море
Координати 43°20′00.24″ с. ш. 4°50′36.96″ и. д. / 43.3334° с. ш. 4.8436° и. д.
Надм. височина 0 m
Рона в Общомедия

Рона (на френски: Rhône, Рон) е река в Швейцария (кантони Вале, Во и Женева) и Франция (департаменти Ен, Горна Савоя, Изер, Рон, Ардеш, Дром, Гар, Воклюз и Буш дю Рон), вливаща се в Средиземно море. Дължина 812 km (267 km в Швейцария, 545 km във Франция), площ на водосборния басейн 95 590 km²[1]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Алегорическо изображение на Рон на постамента на паметника на крал Луи XIV на площад Белкур в Лионе. Автор Гийом Куст

Във френския език названието на реката звучи като „Рон“ (на френски: Rhone) и реката представлява митически мъж с име Рон толкова бърз, неистов, своенравен, стремителен, че е способен да увлече всеки човек, животно или всеки предмет. Названието произхожда от римската дума „Rhodanus“. Река Сона се влива в Рона в град Лион и се счита спокойна, тиха река. Тази река представлява митическа жена на име Сона. Рон и Сона, като мъж и жена, често се изобразяват от французите на скулптури и на паметници, мостове и сгради заедно (особено в Лион).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Рона води началото си на 1900 m н.в., от южния край на Ронския ледник, разположен в Урийските Алпи, в подножието на връх Дамащок, на 2 km североизточно от село Глеч, в крайната североизточна част на кантона Вале, в Южна Швейцария. В горното си течение тече на запад-югозапад в сравнително широка (2 – 3 km) трогова долина между Бернските Алпи на север и Пенинските и Лепонтинските Алпи на юг. При град Мартини завива на север и след 35 km се влива в югоизточната част на Женевското езеро. В центърът на град Женева изтича от езерото и след като на протежение от 7 km служи за граница между Швейцария и Франция и при френското село Ле Турне изцяло навлиза на френска територия. Ту в началото тече на юг, след устието на левия си приток Гиер – на северозапад, а след град Ланьо – на запад. В този участък долината на Рона е тясна и дълбока, преминаваща през крайните западни разклонения на Алпите. След устието на десния си приток Сона в град Лион, Рона завива на юг и запазва това си направление до устието. В началото долината ѝ продължава да е тясна и дълбока, заключена между крайните западни ниски алпийски хребети на изток и източните части на Централния Френски масив. В района на град Валанс излиза от планините и пресича от север на юг обширната Ронска низина. В град Арл Рона се разделя на два основни ръкава (ляв, пълноводен и десен, по-малък), като образува обширна делта с площ над 12 хил.km². Влива се в северната част на Лионския залив на Средиземно море, като по-големият и пълноводен ляв, източен ръкав се влива в залива на 6 km южно от град Пор Сен Луи дю Рон, в департамента Буш дю Рон[1].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Рона обхваща площ от 95 950 km², като 3/4 е планински и около 8% е на швейцарска територия. На югоизток и югозапад водосборния басейн на Рона граничи с водосборните басейни на реките Вар, Аржанс, Арк, Видурл, Еро и други по-малки, вливащи се в Средиземно море, на запад и северозапад – с водосборните басейни на реките Гарона, Лоара и Сена (от басейна на Атлантическия океан), на север и североизток – с водосборните басейни на реките Маас и Рейн (от басейна на Северно море, а на изток – с водосборния басейн на река По (от басейна на Адриатическо море[1].

Основни притоци:

  • леви – Фисп, Дранс (горен приток), Дранс (влива се в Женевското езеро), Арв (102 km, 2060 km²), Ис, Фиер (72 km, 1380 km²), Бурбор (72 km, 703 km²), Ривал, Изер (286 km, 11 890 km²), Дром (110 km, 1640 km²), Рубион, Лез, Ег, Неск, Дюранс (324 km, 14 225 km²);
  • десни – Венож (влива се в Женевското езеро), Валсерин, Ен (190 km, 3765 km²), Сона (473 km, 29 321 km²), Жие, Ерийо, Ардеш (125 km, 2430 km²), Сез, Гар[1].

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

В горното и средно течение подхранването на Рона е предимно снежно и ледниково, с ясно изразено лятно пълноводие и зимно маловодие. След вливането на Сона, пълноводието на реката рязко се увеличава (особено през зимата), обаче благодарение на левите си пълноводни алпийски притоци Изер, Дюранс и др., за разлика от десните, които са с преобладаващо дъждовно подхранване, Рона чак до устието си запазва своя алпийски воден режим, т.е. лятно пълноводие. Тя е най-пълноводната френска река със среден годишен отток в устието 1780 m³/sec[1].

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Река Рона има важно хидроенергийно, транспортно и иригационно значение. Около 70% от хидроенергийните мощности на Франция принадлежат на Рона и нейните алпийски притоци. На реката са изградени и действат 11 ВЕЦ-а, в т.ч. Женисия (390 Мвт), Андре Блондел (300 Мвт). Редица големи ВЕЦ-ове са построени на Изер, Дюранс и други нейни, предимно алпийски притоци. Реката е плавателна за плиткогазещи съдове до устието на река Ен. Чрез притока си Сона и многочислени плавателни канали е съединена с Рейн, Мозел, Маас, Сена и Лоара. За заобикаляне на делтата на реката и нейните пясъчни барове е изграден плавателен канал от град Арл до град Пор де Бук и по-нататък през лагуната Етан де Бер и тунела Ров до Марсилия. В долното течение водите на реката широко се използват за водоснабдяване на селищата по Лазурния бряг и за напояване.

По цялото си течение долината на Рона е гъсто заселена, като най-големите селища са: Бриг-Глис, Сион, Мартини и Женева в Швейцария; Лион, Валанс, Монтелимар, Авиньон и Арл във Франция[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]