Лоара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лоара
(на френски: Loire)
Loire River Blois.jpg
France map with Loire highlighted.jpg
Течението на река Лоара във Франция
Общи сведения
Местоположение Флаг на Франция Франция
Дължина 1012 km
Водосб. басейн 117 480 km²
Отток 843 m³/s
Начало
Място план. Вивера (ЦФМ)
Координати 44°51′39.96″ с. ш. 4°11′44.16″ и. д. / 44.8611° с. ш. 4.1956° и. д.
Надм. височина 1377 m
Устие
Място Атлантически океан
Координати 47°15′46.44″ с. ш. 2°11′24.72″ з. д. / 47.2629° с. ш. 2.1902° з. д.
Надм. височина 0 m
Лоара в Общомедия
Лоара при Сен Назер.
Карта на водосборния басейн на Лоара

Лоа̀ра (на френски: Loire, Лоар) е най-голямата река във Франция (департаменти Ардеш, Горна Лоара, Лоар, Сона и Лоара, Алие, Ниевър, Шер, Лоаре, Лоар и Шер, Ендър и Лоара, Мен и Лоара и Атлантическа Лоара)[1], вливаща се в Атлантическия океан. Дължина 1012 km, площ на водосборния басейн 117 480 km².[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното име на Лоара произлиза от латинското ѝ име Liger, което от своя страна е транскрипция на галското (келтското) име на реката. Галите използвали думата liga, което означавало „нанос“, „утайка“ и произлизало от праиндоевропейския корен *legh- (лежа).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Лоара води началото си на 1377 m н.в. от югоизточните склонове на планината Вивера (югоизточната част на Централния Френски масив (ЦФМ) в западната част на департамента Ардеш. В горното си течение (456 km) до устието на река Алие Лоара е типична планинска река с дълбока и тясна долина, като пресича от юг на север източната част на ЦФМ. В този участък тя получава 10 притока с дължина над 50 km, 4 от които са с дължина над 100 km – Ару, Бебър, Арон и Алие.

След устието на Алие Лоара навлиза в Лоарската долина, като постепенно завива на северозапад и запад. Нейното средно течение (409 km) се простира между устията на реките Алие и Мен. В този участък Лоара става голяма река с типичен равнинен характер – много широка и плитка долина и бавно и спокойно течение. Тук реката получава своите най-пълноводни притоци, пет от които са дълги над 100 km – Беврон, Шер, Ендър, Виен и Туе.

Долното течение на Лоара с дължина 147 km се простира от устието на река Мен при град Анже до океана. В този участък Лоара става много голяма и пълноводна река (ширина на коритото 300 – 500 m), достъпна в най-долното си течение за морски кораби. Най-големият ѝ приток в този участък е река Севър Нантьоз. Влива се в североизточната част на Бискайския залив на Атлантическия океан, чрез дълъг и широк естуар при град Сен Назер (департамент Атлантическа Лоара).[2]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Лоара обхваща площ от 117 480 km², което представлява над 21,53% от територията на Франция. Речната ѝ мрежа е едностранно развита с по-дълги леви притоци и по-къси десни, с изключение на речната система на късата (12 km) река Мен с нейните съставящи Сарт с Лоар и Майен. На север и североизток водосборният басейн на Лоара граничи с водосборните басейни на реките Вилен, Куенон, Селюн, Вир, Орн и Сена, вливащи се в Атлантическия океан, на изток и югоизток – с водосборния басейн на река Рона, а на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките Гарона, Дордон, Шарант, Севър Ньортез, Ле и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан.[2]

Лоара получава множество притоци, като 22 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 8 – над 100 km:

Притоците на Лоара са подредени от устието към извора ѝ, като е посочен километърът, на който се вливат, посоката от която се вливат → ляв приток, ← десен приток, дължината и площта на водосборния басейн

  • 64 → Севър Нантьоз (159 km, 2356 km²)
  • 65 ← Ердър (97 km, 836 km²)
  • 110 → Евър (92 km, 573 km²)
  • 147 ← Мен (12 km, 21 194 km²)
  • 135 → Лейон (90 km, 950 km²)
  • 152 ← Отьон (66 km, 1400 km²)
  • 192 → Туе (142 km, 3396 km²)
  • 208 → Виен (372 km, 21 161 km²)
  • 217 → Ендър (279 km, 3280 km²)
  • 244 → Шер (368 km, 13 920 km²)
  • 269 ← Сис (81 km, 1295 km²)
  • 307 → Беврон (115 km, 2195 km²)
  • 504 ← Вовиз (67 km, 392 km²)
  • 556 → Алие (421 km, 14 321 km²)
  • 589 → Аколен (62 km, 384 km²)
  • 597 ← Орон (104 km, 1600 km²)
  • 649 → Бебър (106 km, 762 km²)
  • 676 ← Ару (132 km, 3174 km²)
  • 686 ← Арконс (99 km, 599 km²)
  • 743 ← Рен (60 km, 427 km²)
  • 872 → Анс (69 km, 410 km²)
  • 880 ← Линьон (85 km, 651 km²)

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Лоара има предимно дъждовно подхранване, като оттокът на реката рязко се изменя през сезоните. Максималният отток е през февруари и март в резултат от застъпването на снеготопенето в Централния Френски масив (ЦФМ) и обилните дъждове през сезона, когато често явление са внезапните прииждания, причиняващи големи наводнения в миналото (1856, 1866 и 1911 г. катастрофални), а минималният – през август и септември. Среден годишен отток в долното течение 843 m³/sec, максимален 6000 – 8000 m³/sec. От устието ѝ до град Нант влияние върху оттока ѝ оказват и морските приливи, които навлизат нагоре по течението ѝ[2]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Лоара има важно транспортно и иригационно значение. В най-долното течение (до град Нант, 53 km) е плавателна за морски кораби без шлюзове. Следващите 84 km (до град Анже), също без шлюзове е плавателна за дълбоко газещи речни кораби. От там до град Бриар (департамента Лоаре), отново без шлюзове е плавателна за плиткогазещи речни съдове. Покрай следващите 196 km от течението ѝ (между Бриар и Дигуен) е изграден успоредно на нея плавателен канал с 36 шлюза, а последните 56 km, до град Роан са плавателни също чраз успореден на нея канал с 10 шлюза. Чрез система от плавателни канали Лоара е съединена с речните системи на реките Сена, Сона и Рейн. В долното течение част от водите ѝ се отклоняват за напояване.[2]

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: Ле Пюи ан Веле (департамент Горна Лоара), Роан (департамент Лоар), Невер (департамент Ниевър), Орлеан (департамент Лоаре), Блоа (департамент Лоар и Шер), Тур (департамент Ендър и Лоара), Анже (департамент Мен и Лоара).[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средната част от течението ѝ е известна под името Долината на Лоара и е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Тук се издигат множество късноготически и ренесансови замъци от ХV и ХVІ век (Амбоаз, Езе льо Ридо, Блоа, Шамбор, Шенонсо и др.), отличаващи се със сложна, но рационална композиция, строга разчлененост на фасадните декори, филигранност и изисканост на отделните архитектурни форми.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]