Гали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за жреческата колегия на Кибела. За племенната група вижте Келти.

Галите (на гръцки: γάλλοι, на латински: galli) са евнуси - свещеници на фригийската богиня Кибела (Magna Mater в Рим) и нейния съпруг Атис, чийто култ е включен в държавните религиозни практики на Древен Рим. Според Стефан Византийски, името им произлиза от цар Галус, докато според Овидий те носят името по река Галус във Фригия.

Същата лексема е използвана от римляните за обозначаване на келтите и на петлите, което предизвиква много каламбури.

Култът към Кибела според някои произхожда от Месопотамия, и взаимстван, пристига в Древна Гърция около 300 г. пр.н.е. Свещеният символ олицетворяващ култа е черен метеорит, съхраняван в храма Мегалезион в Песинус, съвременна Турция.

Култът към Magna Mater пристига в Рим някъде през III век пр.н.е., към края на Втората пуническа война срещу Пунически Картаген.[1] По-късни литературни източници описват взаимстването на култа от Рим, като официален отговор на метеоритни дъждове, провал на реколтата и глад през 205 г. пр.н.е. Сенатът и сибилските книги идентифицират тези събития като чудеса, признаци на божествен гняв срещу Рим и предупреждения за предстоящото унищожение на Рим, което трябва да бъде изкупено чрез официалното внасяне в Рим на Magna Mater с нейния култ и жреци.

С богинята Кибела като съюзник Рим идва края на глада и победата над Картаген.[2] През 204 г. пр.н.е. Римският сенат официално приема Кибела като държавна богиня. Нейният култов образ е пренесен от нейното светилище в Мала Азия в Рим с много церемонии.[3] Според Ливий той е донесен в Храма на победата на Палатинския хълм в деня преди Априлските иди[4] и оттогава нататък годишнината се чества като Мегалензия на 4–10 април с публични игри, жертвоприношения и музика, изпълнявана от Колегията на галите.[5] Повече от век по-късно (според Плутарх), когато римският генерал Марий планира да се бие с германските племена, жрец на галите на име Батак пророкува победата на Рим и впоследствие Сенатът гласува да се построи Храма на победата на богинята.[6]

Дионисий Халикарнаски твърди, че римските граждани не участват в ритуалите на култа към Magna Mater. Литературните източници наричат ​​галите „полухора“, което кара част от учените да заключат, че римските мъже са гледали отвисоко на галите. Но римското неодобрение на чуждия култ може да е по-скоро съждение на съвременните учени, отколкото социална реалност в Рим, тъй като археолозите разкриват доста оброчни статуи на Атис на хълма Палатин, което означава, че римските граждани са участвали на някакво ниво в почитането на Magna Mater и нейните съпруг. Предмет на научен дебат е нивото и интензитета на участие на римски граждани в култовите церемонии, т.к. галите са по дефиниция евнуси, а на всички граждани на Рим е забранена кастрацията, което предполага, че първоначално галите са или азиатци, или роби. Император Клавдий отменя забраната за кастрация, но впоследствие император Домициан я потвърждава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заб. Келтите (галите) са съюзници на Картаген във Втората пуническа война.
  2. Burns, Krishni Schaefgen. The Magna Mater Romana: A sociocultural study of the cult of the Magna Mater in Republican Rome. ISBN 978-1-321-56911-7. OCLC 1257962341.
  3. Scholz, Piotr O.. Eunuchs and Castrati: A Cultural History. Markus Wiener, 2001. ISBN 1558762019. с. 96.
  4. Livy. 29.14.10ff. // The History of Rome from Its Foundation.
  5. Luther H. Martin, Hellenistic Religions: An Introduction, Oxford University Press, 1987, ISBN 019504391X p. 83
  6. Plutarch. Life of Marius, 17.5 (The Parallel Lives, Vol IX), published circa 100 CE. // Посетен на 20 септември 2022.