Древна Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейски цивилизации
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладски период
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаична Гърция (VIII—VI)
Класическа Гърция (V—IV)
Елинистична Гърция (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Република (1822—1829)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историческото развитие на източното Средиземноморие, който обхваща периода след края на микенската цивилизация до смъртта на Александър Македонски (323 г. пр.н.е.) и чиито политически, философски и научни постижения оказват значително влияние в развитието на западната цивилизация.[1],родина на демокрацията[2] и Олимпийските игри. Мнозинството историци разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура[3][4][5] (на западната философия[6], основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията[7]).

Древните гърци обитавали не само територията на днешна Гърция, но също така – малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.

Терминология[редактиране | редактиране на кода]

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. През по-ранните исторически епохи местните жители наричат себе си ахейци и данайци. Едва по-късно, но не по-рано от 8 – 7 в. пр.н.е. те започват да наричат себе си елини, а страната си Елада, но в Древна Гърция има множество племена. Етногенезисът на гърците е предмет на спорове, в който има основно две хипотези: автохтонна (местно население) и миграционна, според която елините се появяват към 4-то хилядолетие пр.н.е. и бавно и постепенно вземат надмощие над останалите племена и всички започват да се наричат елини[8]. [notes 1]. Според Якоб Буркхард сплотяването на нацията става едва около 8 век пр.н.е. [9]. Според някои учени основното събитие, допринесло за това, са Олимпийските игри от 776 г. пр.н.е., когато елинизмът е критерий за участие.[10] Омир и Хезиод творят по това време и творбите им стават основа за национална религия, история и митология.

Периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Древна Гърция трае от края на микенската цивилизация през 1200 пр.н.е. до 323 пр.н.е. и има под-периоди гръцки тъмни векове, архаична Гърция и класическа Гърция. След това, до покоряването ѝ от Древен Рим през 146 пр.н.е. историците говорят за елинистична Гърция, но тъй като тогава гръцката култура се е разпространила в много по-голям регион, тя е само част от от елинистичния свят.

Гръцките тъмни векове (прибл. 1200 – 800 г. пр.н.е.), наричани също Омирова епоха или желязна епоха се характеризират с археологически находки от протогеометричния и геометричния стил в изкуството, предимно парчета от керамични съдове. Архаичният период започва около 8 в. пр.н.е. и по това време се основават първите древногръцки полиси, които се разрастват към средата на века. Най-известният, класически период, обхваща около двеста години през 5 и 4 в. пр.н.е. и трае до смъртта на Александър Велики през 343 г. пр.н.е. Класическа Гърция се счита за образец, положил основите на големи постижения във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура[11] В политическо отношение в нея първоначално доминират Древна Атина и Делоският морски съюз през 5 в. пр.н.е., последвани от хегемонията на Древна Спарта в началото на 4 в. пр.н.е. След това надмощието се измества към Беотийския съюз начело с Тива и Коринтския съюз, обуславяйки засилването на македоните.

През елинистичния период (323 – 146 г. пр.н.е.) гръцката доминация и култура се разпростират към Близкия и Средния Изток. Периодът започва със смъртта на Александър и приключва с римското завладяване.

Според друга периодизация Древна Гърция включва и критско-микенския период [notes 2]. Димитър Попов посочва следните периоди[12]:

  • 3 – 2 хилядолетие пр.н.е. – критско-микенска Гърция (егейска Гърция)
  • 11 – 9 век пр.н.е. – Омирова Гърция (дополисен период)
  • 8 – 6 век пр.н.е. – архаична Гърция (колонизационен период или полисна Гърция)
  • 5 – 4 век пр.н.е. – класически период
  • втората половина на 4 век пр.н.е. до средата на 1 век пр.н.е. – елинистичен период

Историография[редактиране | редактиране на кода]

Периодът на Древна Гърция е уникален за историографията с това, че е първият, директно описан от историци, докато от по-ранни периоди (протоистория) до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи като списъци и анали или прагматични епиграфски паметници, които дават само откъслечни или индиректни свидетелства за живота.

Най-известен от древногръцките историци е Херодот, наричан „баща на историята“: неговата История е дала наименованието на науката. Написана между 450 и 420 г. пр.н.е., тя разкрива събития, станали около век преди това, давайки сведения за исторически фигури от 6 в. пр.н.е. като Дарий I, Камбис II и Псамтик III, както и за някои от 8 в. пр.н.е. като Кандавъл.

Примера на Херодот следват автори като Тукидид, Ксенофон, Демостен, Платон и Аристотел. Повечето от тях са атиняни или симпатизиращи на Атина и това обяснява защо за атинската история и политика е писано много повече, отколкото за останалите полиси. Друго ограничение на техните трудове е, че те засягат основно политическата, военната и дипломатическата история, игнорирайки икономиката и социалния живот.[13]

География[редактиране | редактиране на кода]

Древна Гърция в 6-ти век пр.н.е

Териториалното ядро е южната част на Балканския полуостров, а също и прилежащите към него острови и западното крайбрежие на Мала Азия.

На северозапад континентална Гърция граничи с Илирия и Античен Епир, на североизток – с Древна Македония, на запад е Йонийско море, на изток – Егейско и Тракийско море. Включва три региона – Северна Гърция, Средна Гърция и Пелопонес. На север е (Антична Тесалия). Средна Гърция е отделена от Северна с планините Тимфрест и Ета и се състои от 10 области (от запад на изток): Акарнания, Етолия, Локрида Озолска, Дорида, Фокида, Локрида Епикнемидска, Локрида Опунтска, Беотия, Мегарида и Атика. Пелопонес се съединява с останалата част на Гърция с тесния (до 6 км) Коринтски провлак.

Централната област на Пелопонес е древна Аркадия, която граничи на запад с Елида, на юг с Месения и Лакония, на север с Ахая, на изток с Арголида, Флиунт и Сикион; в крайния североизточен ъгъл на полуострова се намира Коринтия. Островна Гърция има няколкостотин острова (сред най-големите са Крит и Евбея), образуващи три големи архипелага – Цикладите на югозапад в Егейско море, Спорадите в източната и северна негови части и Йонийските острови в източната част на Йонийско море. Балканска Гърция е основно планинска страна (от север на юг я пресичат две разклонения на Динарските Алпи) с необичайно изрязана брегова линия и многочислени заливи (най-големите са Амбракийски, Коринтски, Месенски, Лаконски, Арголидски, Саронически, Малийски и Пагасейски).

История[редактиране | редактиране на кода]

Архаична Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След залеза на микенската цивилизация нейната писменост е забравена, но гърците възприемат финикийската азбука, която постепенно се модифицира, за да се превърне в гръцка. Най-ранният образец на гръцко писмо е под формата на графити върху керамика от средата на 8 в. пр.н.е.[14] Селищата съществуват всяко за себе си, което се диктува и от географията: всеки остров, долина или равнина са откъснати от съседните или от морето, или от планини.[15] В този период се раждат полисите, възникнали с развитието на политически институции и наченки на урбанизация, макар че по-скорошни изследвания поставят акцент върху религията. Първите полиси в Древна Гърция са: Коринт, Аргос, Спарта и Атина. От тях най-добре е описана Атина, на която Аристотел посвещава труда си Атинска полития.

Споровете за надмощие водят и до конфликти. Макар Месенските войни да са известни на историците, Лелантинската война (ок. 710 – 650 г. пр.н.е.) е най-ранната документирана война от този период. В нея гръцките полиси Халкида и Еретрия си оспорват плодородната Лелантска равнина на остров Евбея. Макар че Халкида излиза победител, и двата полиса западат след войната.

Развива се търговията и започва сеченето на монети (втората половина на 7 в. пр.н.е.).[16] Растящото население и ограничената обработваема земя създават необходимост от завладяването на нови територии и към 8 – 7 в. пр.н.е. много гърци напускат родните си места, за да основат колонии по бреговете на Мала Азия, Егейско и Черно море и Южна Италия. Така към 6 в. пр.н.е. гръцкото културно и лингвистично влияние обхваща много по-голям район от този на днешна Гърция. Гръцките колонии са свързани с полисите-майки с религиозни и търговски традиции, но не са политически контролирани от тях.

Политическа география на Древна Гърция от архаичния и класическия период

В процеса на колонизация възникват и конфликти, по-значим от които е този с картагенците за контрол на Сицилия, довел до продължилите няколко века Сицилийски войни.

Класически период[редактиране | редактиране на кода]

Класическият период е времето на най-голям разцвет на древногръцките общество и култура около 5 – 6 век пр.н.е. Най-влиятелният политически и културен център след победата в гръко-персийските войни става древна Атина. Максималното си могъщество и културно развитие Атина достига когато начело на държавата застава видният политик, военен лидер, поддръжник на демокрацията Перикъл, който е избиран 15 пъти за стратег. Този период е известен на историците като „Златният век на Перикъл“, въпреки че е сравнително кратък.

Икономическа борба възниква между Атина и Коринт в търговията, а между Атина и Спарта – за надмощие в Гърция. В 431 г. пр.н.е. започва най-масовата война в историята на древна Гърция – Пелопонеската война, която завършва с поражение на Атина, загуба на владения и привилегии, и Спарта установява своята хегемония. В периода на слабост на полисите започва издигането на Древна Македония. Цар Филип II Македонски последователно завоюва Тесалия, Фокида, Халкида и Тракия. Анти-македонската коалиция от гръцки полиси претърпява съкрушително поражение в битката при Херонея през 338 г. пр.н.е.

Политическа структура[редактиране | редактиране на кода]

Древна Гърция се състои от няколкостотин относително независими градове-държави (полиси). Безспорно географията на Гърция –е разделена и подразделена от хълмове, планини и реки, допринесли за фрагментарен характер на древна Гърция. От една страна, древните гърци нямат никакво съмнение, че те са „един народ“, те имат една и съща религия, една и съща основна култура и един и същ език. Нещо повече, гърците са много наясно с родствените им връзки; Херодот обширно категоризира полисите от племето. Независимостта на полисите е яростно защитавана; обединението е нещо рядко наблюдавано от древните гърци. Дори когато, по време на втората Персийската инвазия на Гърция, една група от полиси се съюзява да защитава Гърция, по-голямата част от полисите остава неутрална, и след Персийското поражение, съюзниците бързо се връща към вътрешните борби. 

Правителство и закон[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално много гръцки полиси изглежда биват дребни царства. Там често градът официално провежда някои остатъчни, церемониални функции на цар (василевс ), например на василевса архонт в Атина.Въпреки това, от архаичния период и първото историческо съзнание, най-вече стават аристократични олигархии . Не е ясно как точно се осъществява тази промяна. 

Неизбежно, доминирането на политиката и съпътстващата агрегация на богатство от малки групи на семейства е в състояние да предизвика социално напрежение в много полиси . В много градове на тирания (не в съвременния смисъл на репресивни автокрации), в някакъв момент се възползват от контрола и управляват в съответствие с тяхната собствена воля, често популистки дневен ред им помага да поддържат тази сила. 

Атина пада под тирания през втората половина на 6 век. Когато тази тирания приключва, гърците основават първата в света демокрация, като радикално решение за предотвратяване на аристократизма и въдворяване на властта.

Социална структура[редактиране | редактиране на кода]

Само свободните, които притежават земя, местни мъже могат да бъдат граждани. Те имат право на пълна защита от закона в полисите (по-късно Перикъл въвежда изключения за местните ограничения). В повечето полиси, за разлика от ситуацията в Рим , социалната значимост не позволява специални права. Понякога семействата контролират публичните религиозни функции, но това обикновено не дава никаква допълнителна мощност в правителството. В Атина, населението е разделено на четири социални класи, основаващи се на богатството. Хората могат да променят класовете, ако правят повече пари. В Спарта, всички граждани от мъжки пол имат равенство, ако завършат образованието си. Въпреки това, спартанските царе, които служат на полисите и като военни и религиозни лидери идват от две семейства.

Робство

Робите нямат власт или статус. Те нямат правото да имат семейство и собствен имот, ​​нямат политически права, нямат дори имена, а са наричани на областта от която са взети за роби или на дейността, с която се занимават като роби. В Спарта са наричани илоти и са само обществена собственост.[17] От 600 г. пр.н.е. робството се разпростира в Гърция.

Повечето семейства притежават роби като домашна прислуга и работници, и дори бедните семейства могат да имат няколко роби. На собствениците не е позволено да бият или убиват своите роби. Собствениците често обещават да освободят робите, за да ги насърчат да работят усилено. За разлика от Рим, освободените роби не стават граждани. Вместо това, те се смесват в населението на метеките , които включват хора от чужди страни или други полиси, които имат официално право да живеят в държавата.

Полиси[редактиране | редактиране на кода]

Древна Гърция била съставена от стотици отделни градове-държави полиси. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като например Спарта и Атина. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водели и войни помежду си въпреки общия си гръцки произход. Заради нуждата от земи някои полиси колонизирали бреговете на Средиземноморието между VIII и VI век пр.н.е., като не толкова разширявали територията на Древна Гърция, а разпространявали древногръцката култура и цивилизация сред всички народи, живели там.

Спарта[редактиране | редактиране на кода]

Животът в Спарта бил подчинен на строга дисциплина и изпълнен с лишения. Момчетата и момичетата се обучавали в боеве, издръжливост и спорт, а всички младежи били длъжни да постъпят във войската. След като помогнали на Атина да победи персите през 480 г.пр.е., спартанците я завладели в Пелопонеската война (431 – 404 г.пр.н.е.) и наложили господството си над цяла Гърция. Спарта притежавала и най-могъщата войска в Европа. Животът на спартанците изцяло бил свързан с войната затова те са умели пълководци. Гръцките градове са опасани с крепостни стени, само Спарта не е оградена. Това показва колко много спартанците разчитат на армията си.

Атина[редактиране | редактиране на кода]

Древна монета с изображение на Атина от едната страна и нейната сова от другата

От VI в. пр.н.е. Атина била управлявана от демократична система (от народа), в която всички граждани имали право на глас. През V в.пр.е. благодарение на силния си флот, Атина владеела морска империя в Егейско море и 250-хилядното ѝ население се радвало на златен век на изкуството и културата. Атиняните ознаменували победата си над персите, като построили огромна крепост – Акропола. Партенонът (447 – 432 г.пр. Хр.), посветен на богинята Атина, е най-значимият храм в Акропола. Също така в града се развивало театралното изкуство и поезията. Атина имала и множество търговски колонии, затова се радвала на голямо богатство.

Преди да бъде основана Александрия, Атина била столицата на науката в гръцкия свят.

Ойкос[редактиране | редактиране на кода]

В древна Гърция ойкосът (гр. οίκος) била домашната общност. Един вид селска къща, обхващаща фамилията собственика и робите, работещи там. За голяма част от гръцкото население ойкосът бил център на живота им. Аристотел описва ойкоса като най-малката част на гръцкия полис – с други думи най-малките единици на държавата.

Религия и митология[редактиране | редактиране на кода]

Зевс

Древногръцката митология играе съществена роля в културата на Древна Гърция и е отразена предимно в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщат към митовете и свързваните с тях произведения на изкуството, за да хвърлят светлина върху култовите практики и ритуалните традиции.

Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина – снежният Олимп. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеона имало определени задължения. Посейдон бил бог на морето, Атина – на мъдростта и изкуствата, Аполон – на музиката, поезията, медицината, Деметра – на посевите, Хадес – на подземното царство. Върховният бог бил Зевс – бог на небето и земята, а неговата жена – Хера. Хестия е богинята на домашното огнище, богът на войната Арес, считаният за най-умен сред боговете – Хермес, закрилник на търговците и пътешествениците, Артемида – богиня на плодородието и Афродита – богинята на любовта и красотата. От античните изображения на Афродита най известни са Афродита Книдска и Венера Милоска. Според легендите Олимп е населяван от дванадесет върховни богове. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.

Най-ранните сведения за съществуваща митология са от микенския период. От съюза на Гея и Уран се появяват титаните. Най-големият е Океан, а най-малкият Кронос. Децата на Кронос по-късно стават боговете начело със Зевс, те водят битки с титаните и си поделят господството на света.

Паралелно с митологията се развива и култовата практика – жертвоприношения и молитви, които се провеждат в храмовете. Мястото на основното светилище на Аполон е в Делфи, където е известният Делфийски оракул (един от най-известните оракули на древността, той дава отговори на въпроси, прави прорицания, гадае и т.н.). Гърците считат, че тук е маркиран на специален камък центъра на Земята.

Древногръцката митология оказва съществено влияние на формирането на древноримската митология и религия. И до ден днешен интересът към нея не пресъхва.

Битката на титаните и боговете олимпийци[редактиране | редактиране на кода]

Гърците вярват, че светът е населяван от великани, наречени титани. Техният владетел Кронос сваля баща си Уран от трона по заръка на майка си Гея. Така Кронос става владетел на титаните. Той поглъща децата си живи, за да не го свалят от трона както той сторил с баща си. Синът му Зевс обаче се спасява, като майка му Рея дава на Кронос да погълне камък вместо детето. Зевс израства скрит от Кронос на остров Крит. Когато възмъжава, той се опълчва срещу баща си и го сваля от трона. Тогава Кронос освобождава и братята и сестрите на Зевс. Така започва и битката между боговете и титаните. Титаните са доста по-едри и силни от боговете, но на страната на боговете застанали циклопите – митични създания с едно око. Зевс освобождава „хекантохейрите“ – „сторъките“ от място, наречено Тартар (разстоянието от земята до тартара е колкото от земята до небето). Те изковават гръмотевици на Зевс и така боговете спечелват битката. След 10-годишна война титаните са заточени в дълбините на Земното ядро и Зевс поставя сторъките за пазачи. На Земята господстват вече боговете олимпийци. Гея много се ядосала на Зевс за това че постъпва така лошо с победените ѝ деца. Омъжва се за мрачния Тартар и ражда Трифон. Той е стоглаво чудовище. Когато изревава за пръв път се чува лай на куче, човешки говор, рев на мечка. Зевс му се нахвърля пръв. Разгаря се битка докато накрая Зевс успява да изгори всичките му сто глави. Той вдига тялото на Трифон и го захвурля от там от където е дошъл – мрачния Тартар.

Старогръцка литература[редактиране | редактиране на кода]

Омир

Старогръцката литература е сред най-древните в Европа. От архаичния период до нас са останали поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир. Сред най-значимите представители на античната драма са Есхил, Еврипид и Софокъл. Философските учения от този период са важен етап от развитието на човешкото знание. Много велики творби на гръцката литература са стигнали до нас, в това число на автори като Хезиод и Аполоний (поети), Тукидид (историк) и Платон (философ).

Древногръцкото общество поставя сериозен акцент върху литературата. Много автори смятат, че западните литературни традиции са започнали с епични поеми на Илиада и на Одисея, които остават гиганти в литературния канон за техните сръчни и ярки изображения на война и мир, на чест и позор, на любов и омраза. Забележителен сред по-късните гръцки поети е Сафо, който твори в много отношения лирика, поезия като жанр.

Старогръцката литература от архаическата епоха[редактиране | редактиране на кода]

През архаическия период се появява древногръцката лирическа поезия, чрез която навлизат нови форми – елегия, ямб, същинска лирика (китаристика), хорова лирика, епиграми.

Елегия[редактиране | редактиране на кода]

Елегиите са лирични стихотворения с поучително съдържание, които може да включват подканвания и апели към важно и сериозно действие, размишления, афоризми. Всяка строфа се състои от два стиха (елегически дистихон) – хекзаметър и пентаметър (стих състоящ се от пет стъпки), с което се доближава до хекзаметричният стил на епоса. Възникването на елегията се свързва с Малоазийска Йония. Елегиите се изпълняват най-често по време на празненства и пиршества, под акомпанимент на флейта (при епическите песни под акомпанимента на лира). Първият поет, от които са запазени елегически фрагменти е Калин от Ефес (в Мала Азия), който живее през първата половина на VII в. пр.е. Той пише войнствени стихове, призоваващи към борба. От него е запазено само едно стихотворение – зов към защита на родината от нападението на враговете. Тиртей и Теогнид, от които също има запазене фрагменти, пишат на подобни теми. Елегиите на Тиртей съдържат и възхвала на доблестта, правила на строевия устав и изложение на основите на спартанското държавно „доброзаконие“. Дидактически елегии, които се свързват със Солон, представляват първите размишления и мъдри поучения за живота, държавата, обществото, законите. Мимнерм прави първите опити в любовната елегия, а Ксенофан създава първите философски елегии. Други по-известни елегиици са Симонид, Йон и Фолкилид.

Ямбическа поезия[редактиране | редактиране на кода]

Почти по едно и също време с елегичната поезия се оформя и ямбическата – холиямбът, ямбическия диметър и ямбическия триметър. Архилох, а понякога и Хипонакт от Ефес, са двете имена смятани за откриватели на тази форма. Ямбическа поезия се използва като фолклорно средство за обществено порицание, за изобличения и сатира, но често се декламира и при религиозните церемонии на празниците на плодородието. Ямбическата поезия излиза от фолклорните рамки, когато става оръдие за изразяване на лични чувства и настроения, средство за лична полемика по обществени и частни въпроси.

Мелическа поезия[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на гръцката лирика през средата на VII век пр. Хр, достига до възникването на мелическа или същинска лирическа поезия. От гр. ”мелос“ – песен, мелическата поезия най-често е под съпровод на китара, за това понякога се нарича и китаристика. За първи мелически основател се смята поетът Терпандър – създател на китарата. Характерно за този стил е неопределеният размер на стиха и голямото разнообразие от стъпки. Най-известна е сапфическата строфа. Един от известните лирически поети е Алкей, при когото се срещат мотивите на гражданската война, а стиховете му са музикални и се отличават с богатството на своите размери. Най-често употребяваната от Алкей строфа е наречена в античността „алкеева“. Други лирически поети прочули се с тази поезия са Сафо, Анакреонт, Стезихор, Ибик, Симонид, а по-късно – Пиндар и Бакхилид.

Паралелно със словата в гръцката лирика се появява хоровата мелическа песен, свързана с култа и обреда. В произведенията на хоровата лирика обикновено са налице три елемента. Съставна част на култовия химн е митът. В свободно редуване с мита се поднася дидактичният елемент – поучителни размишления на религиозни и нравствени теми. Тъй като химнът е молитва, която изразява пожеланията на молещия се, хоровата песен съдържа и лични изказвания от името на поета или на неговия хор.

Един от първите хорови лирици е Алкман от Спарта. Той създава партении – песни, изпълнявани в съпровод с девически хорове. На него се дължи и разделянето на песента на строфи и антистрофи. Строфа е куплетът, който хорът пее обърнат на една страна, а антистрофа – куплетът, при който хорът се обръща на противоположна страна. Кратката трета част на песента след строфата и антистрофата се нарича епод и е въведена от Стезихор. Впоследствие възникват най-различни видове хорова песен:

  • Пеани – Култови химни, които се посвещават на боговете или на големи герои, изпълняват се от девически или мъжки хор.
  • Прозодии – Култови химни, изпълнявани по време на процесии и посветени на боговете или на големи герои.
  • Хипорхеми – Хорови песни, съпроводени от танц и пантомима.
  • Дитирамби – Хорови песни за дионисовите празници в чест на бог Дионис.
  • Епиникии – Храмови песни посветени на победителите в атлетическите състезания и във войните.
  • Сколии – Храмови песни, които се изпълняват на пиршества.
  • Енкомии – Хвалебствени, похвални хорови песни в чест на определено лице.
  • Трени – Траурни храмови песни, предназначени за погребалните ритуали.

Епиграма[редактиране | редактиране на кода]

В началото на VII век пр. Хр. се заражда епиграмата, основаваща се на надписите върху паметниците, олтарите и даровете при жертвоприношенията. Характерна черта е краткостта и изразителността, метрическата и форма е елегически дистихон. Тя засяга най-различни теми – посвещения на богове, герои, победители, както и обикновени хора, житейска мъдрост, съвет, любовно обръщение, иронична закачка и др.

Сколий[редактиране | редактиране на кода]

От епиграмата се ражда сколий, който се състои от четири стиха. Той се характеризира с краткост, изразителност и многообразие на темите. От този период най-известни са епиграмите и сколиите на Симонид.

Философия

Древногръцката философия се фокусира върху ролята на причината и любопитството към новото. В много отношения, това е имало значително влияние върху съвременната философия, както и съвременната наука. Ясно се очертават непрекъснати линии на влияние от древните гръцки и елинистически философи, до средновековни мюсюлмански философи и ислямските учени, до Европейския ренесанс и просвещение, към светските науки на съвременния ден.

Развиването на науката не започва с гърците. Определянето на разликата между гръцките изследвания и най-големите изследвания на по-големите цивилизации, като древните египтяни и вавилонци, отдавна е тема на проучване от теоретиците на цивилизацията.

Някои от най-известните философи на древна Гърция са Платон и Сократ. Те взаимстват и получават информация за древна Гръцкия чрез писания на Платон.

Изкуство и култура[редактиране | редактиране на кода]

Техниката на червените фигури измества рисуването на черни фигури през 530 г. пр. Хр. Повечето вази (амфори) от този стил са изваяни от атинска глина. Изображенията са главно на мъже, които пируват или спортуват.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцките скулптури са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. Статуите отразяват всички аспекти на живота, вкл. религиозни вярвания и спорт. Скулптурите на божества, като тази на Церера, били познати на земеделците и били почитани в храмове, за да осигурят добра реколта.

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Древните гърци научават и взаимстват много от египтяните за използването на камъка в архитектурата, но театрите са изцяло гръцко постижение. През златната ера на Атина (400 г.пр.н.е.), драматурзи като Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии, които се играят на сцената и до днес.

В архитектурно отношение атинският театър служи като модел за други гръцки градове. Театрите са построени най-вече на хълмовете с цел намаляване на разходите. Театърът има следните части: пространство за публиката, което се издига амфитеатрално от центъра към краищата на сградата във формата на полукръг, кръгла или полукръгла площадка за оркестра, и специално място – удължено с правоъгълна форма, което наричат сцена, където играят актьорите заедно с хора.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Партенонът в реставрация, 2008 г.

Древногръцката архитектура е известна най-вече със своите храмове, много от които се намират повсеместно, най-вече като руини, но някои от тях са много добре запазени и практически непокътнати. Вторият важен вид сграда, който също така е оцелял в цяла Гърция е откритият театър, който датира от около 350 г. пр.н.е. Други архитектурни форми, които са съществували са парадните порти, наречени пропилеи (propylon), градският площад (агора), заобиколен от двуетажна колонада (stoa), сградата на градския съвет ( bouleuterion), монументалната гробница (мавзолей) и стадион.

Древногръцката архитектура се отличава със силно формализирани характеристики, както на структурата, така и на декорацията. Това е така особено в случаите на храмове, където всяка сграда изглежда е замислена да се впише в рамките на ландшафта, най-често повдигната на високо място, така че елегантността на нейните пропорции и ефектите на светлината върху повърхността да могат да се разглеждат от всички ъгли. [18] Николаус Певснер говори за пластичната форма на гръцкия храм, който е представен пред нас с физическо си присъствие, по-интензивно и по-живо от която и да е друга сграда, построена след него.

Официалният речник на древногръцката архитектура, по-специално раздела за архитектурен стил дефинира три определени стила: дорийски стил, йонийски стил и коринтски стил. Те имат дълбок ефект върху Западната архитектура като цяло в по-късни периоди. Древната римска архитектура е с определени корени в старогръцката архтектура и запазва влиянието си в Италия до наши дни. От епохата на Ренесанса, съживена от класицизма са се запазили живи не само точните форми и подредените подробности на гръцката архитектура, но също така концепцията за архитектурната красота на базата на баланс и пропорции. Последвалите стилове на неокласическата архитектура и гръцка възрожденска архитектура следват и адаптират отблизо древногръцките стилове.

Музика и танци[редактиране | редактиране на кода]

Музика присъства почти навсякъде в гръцкото общество, от браковете и погребенията на религиозни церемонии, театър, народна музика и балада, подобни на рецитирането на епическата поезия. Има значителни фрагменти от действителните гръцки музикални ноти, както и много литературни препратки към древногръцката музика. Гръцкото изкуство изобразява музикални инструменти и танци. Думата музика произлиза от името на музите, дъщери на Зевс, които са покровителни богини на изкуствата.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

За повечето от гръцката история, образованието е лично, освен в Спарта. През елинистическата епоха, някои полиси, създават държавни училища . Само заможните семейства могат да си позволят един учител. Момчетата се научават как да четат, пишат и цитират литература. Те също се научават да пеят и играят на един музикален инструмент и се обучават като спортисти за военна служба. Те не се учат на работа, но се превръщат в ефективни граждани.Момичетата също се учат да четат, пишат и да правят проста аритметика, така че те биха могли да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството.

Древногръцкият мислител Аристотел често е наричан баща на философията. Питагор и Архимед са направили забележителни открития областта на математиката и физиката.

Математика и Науки[редактиране | редактиране на кода]

Mеханизмът от Антикитира (част)

Гръцките математици създават математиката като дисциплина, изяснявайки основните ѝ положения и очертавайки логиката на доказателствата.[19] Питагор, Евклид и Архимед са трима от най-имените представители, при все че постиженията на Питагор са по-скоро исторически приписвани, отколкото реални, а Евклид систематизира натрупаното от множество други математици. Архимед постига сближаване на природната наука и математиката.

Гърците разработили геометричната трактовка на астрономия, която е алтернатива на аритметически-числения подход известен във Вавилон. Това позволява и разработването на квази физически или механически модели, с които да се обясняват наблюдаваните небесни движения. Първите модели са предложени в 4-ти в. пр. н.е. от Евдокс от Книд и Калип от Кизик . Техният по-млад съвременник Хераклид Понтийски, предложил, че Земята се върти около оста си. В 3-ти век пр.н.е. Аристарх Самоски е първият, който предложил хелиоцентрична система. Архимед в своя трактат пясъчни изчисления съживява хипотезата Аристарх ", че " неподвижните звезди и Слънцето остават равнодушни, докато Земята се върти около Слънцето по периферията на кръга" . В противен случай, само откъслечни описания на идеята Аристарх "оцеляват. Ератостен, измервайки на отдалечени места разлика в ъглите на сенките по време на слънцестоене оценява обиколката на Земята с голяма точност. През 2 век пр.н.е. Хипарх от Никея направил множество приноси, установявайки прецесирането на земната ос и съставяйки първия звезден каталог, в който той предложил системата на видима звездна величина. Механизмът от Антикитира, е механично стройство представящо движението на планетите. Изработката му датира от 2ри в. пр.н.е. като доказва, че гърците са имали инженерни постижения, които ще останат ненадмити през следващото хилядолетие Древните гърци също са имали практически развита медицина, която също била съпровождана от теретизране. Хипократ е бил лекар от класическия период, и се смята за една от най-ярките фигури в историята на медицината, като бива наречен "бащата на медицината“.

Войни[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Гръцко-персийските войни.

Гръцко-персийски войни[редактиране | редактиране на кода]

След 443 г. пр. Хр. Перикъл (ок. 495 – 429 г. пр. Хр.) е най-важният политик и стратег в Атина. Велик оратор и борец за демокрация, той укрепва и разширява Атинската империя след победата над персите. Превръща Атина в най-великолепния град на Гърция като построява Партенона и други сгради на Акропола – скалист хълм, гледащ към града.

След 545 пр.н.е. могъщата Персийска империя превзема гръцките градове в Йония – най-източните гръцки територии. Когато Атина се опитала да помогне на градовете (499 – 494 г. пр. Хр.), персите нахлуват в континентална Гърция, но са отблъснати при Маратон. 10 г. по-късно съюз между Атина, Спарта и др.гръцки градове спира друго персийско нашествие по вода и суша при град Саламин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 3 януари 2018.
  2. Лейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13.
  3. Richard Tarnas, The Passion of the Western Mind (New York: Ballantine Books, 1991).
  4. Colin Hynson, Ancient Greece (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.
  5. Carol G. Thomas, Paths from Ancient Greece (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988).
  6. Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней.
  7. Ancient Greek Theater Discovered – Discovery Channel
  8. Попов 2009, с. 73.
  9. Burckhardt 1999.
  10. Roberts 2007.
  11. Osborne, Robin. Greece in the Making: 1200 – 479 C. London, Routledge, 2009. с. xvii.
  12. Попов 2009, с. 12 – 13.
  13. Grant, Michael. Greek and Roman historians: information and misinformation. Routledge, 1995, 1995. ISBN 978-0-415-11770-8.
  14. Osborne, Robin. Greece in the Making: 1200 – 479 BC. 2. London, Routledge, 2009. с. 101.
  15. Sealey, Raphael. A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.. University of California Press, 1976. ISBN 978-0-631-22667-3. с. 10 – 11.
  16. Slavoj Žižek. Living in the End Times. Verso, 18 April 2011. ISBN 978-1-84467-702-3. с. 218. Посетен на 12 June 2011.
  17. Категории население в Древна Гърция
  18. Helen Gardner, pp. 126 – 132
  19. История на математиката, ред. А. Юшкевич, София: Наука и Изкуство, 1975, т.1. с.70 – 183

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Затова Древна Гърция и Древна Елада са синоними
  2. по-съвременната интерпретация е егейски цивилизации

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancient Greece“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.