Стоа Пойкиле
Стоа Пойкиле (на гръцки: ἡ ποικίλη στοά – Шареният портик, Шарената колонада) е стоа (покрита колонада) от 5 век пр.н.е., намирала се в северната част на атинската агора[1]. На нея е имало фрески от Полигнот Тасоски и Микон.
Известна е и с това, че тук Зенон от Китион през 300 пр.н.е. е събирал последователите си. Философската школа стоицизъм, която той основава, взема названието си от сградата.
Археологически разкопки, проведени през 2003 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (American School of Classical Studies at Athens) разкриват останки от стоата[2] и дават възможност за вероятна реконструкция, като се използва описанието на Павзаний в неговото „Описание на Елада“[3].
Стоата е изпълнявала няколко обществени функции: картинна галерия, музей за военни трофеи, място за социални контакти. Била е изработена между 470 и 460 г. пр.н.е. от мрамор и варовик и колоните отвън са били в дорийски стил, а вътре – в йонийски стил[2].
Павзаний, който посещава Атина около 150 г., все още може да види четири от картините, изобразяващи военни победи на Атина, както митологични, така и исторически. Той ги описва (без да споменава авторите им) като:
- Битката при Ойное в Аргос (Oenoe)[4][5] с неизвестен автор
- Амазономахия (битката на Тезей с амазонките) от Микон
- Превземането на Троя от Полигнот Тасоски
- Битката при Маратон, от Панен (или Панайнос, Panaenus), но вероятно с участието на Полигнот и Микон[6]
Според Плутарх Полигнот е рисувал безплатно, воден от желание да допринесе за благото на града.[7]
През 267 г. Атина е нападната и разграбена от херулите, но не е била разрушена. Към 396 г. картините вече ги няма, като вероятно са свалени по нареждане на римски проконсул.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 375.
- ↑ а б Agora Monument: Stoa Poikile. // Посетен на 20 март 2018. (на английски)
- ↑ Павзаний. Описание на Елада. // 1.15.3. ...В края на картината са показани воювалите при Маратон: беотийците, които държат Платея и атическата част, водеща ръкопашно сражение с варварите. В нея битката е показана равностойна – в центъра на сражението варварите отстъпват, при блатото – как се блъскат взаимно, а в края на картината как финикийските и варварските кораби нахлуват в този участък и избиват елините. Там е изобразен и херосът Маратон, на когото е наречена равнината, и Тезей, уподобен на мъж, изникващ от земята, а също Атина и Херакъл. Защото както те самите твърдят, Херакъл за пръв път е бил почетен като бог от маратонците. От сражаващите се на картината очевидно най-изпъкват Калимах, който бил избран от атиняните за военачалник, от стратезите Милтиад, има и един така наречен херос Ехетлос, за когото ще спомена и по-късно.
- ↑ E. D. Francis and Michael Vickers, Oenoe Painting in the Stoa Poikile, and Herodotus' Account of Marathon. The Annual of the British School at Athens Vol. 80, (1985), pp. 99 – 113
- ↑ През 460 г. пр.н.е. Аргос въстава срещу Спарта, а Атина се притича на помощ на Аргос и Тесалия. Спартанският отряд, изпратен да потуши въстанието в Аргос, е победен в битката при Ойное.
- ↑ Francesco de Angelis, „La battaglia di Maratona nella Stoa poikile“, ASNP 1996 Ser. 4a 1 (1) 119 – 71.
- ↑ Плутарх. Успоредни животописи. Кимон, 4.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stoa Poikile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |