Стоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за архитектурното съоръжение. За философската школа вижте Стоицизъм.

Реконструираната Стоа на Атал при агората в Атина – поглед от Акропола

Стоа (на гръцки: στοά) в древногръцката архитектура е покрита колонада (портик) в обществено пространство, най-често по страните на агората или в теменоса и се използва като обществена галерия и място за срещи[1]). Долепена е до сградата, едната ѝ стена е солидна, а другата с колонада, обикновено в дорийски стил. По своя замисъл стоата трябва да излъчва великолепие[2]. Известна в древността е Стоа Пойкиле (Шареният портик) при агората в Древна Атина, на която в средата на 5 в. пр.н.е. е имало фрески от Полигнот и Микон.

По-късни образци на стоа от елинистическата и римската епоха са изграждани и като самостоятелни сгради на два етажа, с вътрешна колонада в йонийски стил и в тях е имало и магазини и канцеларии. Това са обществени места, където търговците могат да предлагат стоките си, художниците да излагат произведенията си и гражданите да провеждат религиозни събрания. Разположени са обикновено около пазара или агората на големите градове[3].

В съвременна Атина е възстановена Стоата на Атал, дарена на Атина от пергамския цар Атал II през около 150 г. пр.н.е. Тя е на два етажа, като долният е в дорийски стил, а горният в йонийски.

Стоа на Атал – поглед отвътре

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. stoa. // Посетен на 2010-12-29.
  2. Коул, Емили, гл. редактор. Енциклопедия на архитектурата. София, ИК „Труд“, 2008. ISBN 978-954-528-833-3., стр.120
  3. Jeffrey Becker. Introduction to Greek architecture. //