Портик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Портик като параден вход

Портик (на латински: Porticus, на италиански: Portico) в архитектурата се нарича пристройка към вход в сграда, чийто покрив обикновено е подпиран с колони – колонада.

В Древна Гърция това е главната веранда във входа към храма. Има покрив и понякога липсват странични стени „анти“, а отпред е украсен с колони. Техният брой определя архитектурното име на храма – например с четири колони храмът е тетрастил, с шест (особено срещан) – хексатил[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коул, Емили, гл. редактор. Енциклопедия на архитектурата. София, ИК „Труд“, 2008. ISBN 978-954-528-833-3., стр.97

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]