Архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
С изграждането на купола на „Санта Мария дел ФиореФилипо Брунелески преобразява не само катедралата и силуета на Флоренция, но и обществената роля и статус на архитекта.

Архитектурата (от старогръцки: ἀρχιτέκτων, „пръв/главен строител“) е техническа наука и изкуство за изграждане на сгради и други строителни конструкции. Професията на архитекта обхваща различни дейности, свързани с проектирането и строителството на сгради или групи от сгради, както и на окръжаващото ги пространство, предназначено за обитаване или използване от хората.[1]

В широк смисъл архитектурата включва не само проектирането и изграждането на сгради, но разнородни дейности от най-едромащабните - планиране на цели области и държави (териториално устройствено планиране), проектиране на населени места и открити пространства, като улици, площади, градини, паркове (градоустройство и ландшафтна архитектура) - до най-дребномащабните, като конструиране на детайли или обзавеждане.

Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, включително срокове за изпълнение и себестойност. Документацията, създавана от архитекта (архитектурен проект) и включваща обикновено чертежи и технически спецификации, обикновено определя конструкцията и общото поведение на проектираната сграда.

История и стилове[редактиране | edit source]

Традиционна архитектура в Близкия Изток[редактиране | edit source]

Орнаменти по тавана и колоните на зала от древноегипетския храм Мединет Хабу, 12 век пр.н.е.

Сред най-древните архитектурни паметници, запазени до днес, са тези от Древен Египет. Там, както и в останалите ранни култури, хората вярват във всемогъществото на боговете и много страни на ежедневието са съобразени с идеята за божественото и свръхестественото и начините, по които те се проявяват в света. По тази причина основаването и подредбата на градовете и основните обществени сгради, като дворци и храмове, е поверено на жреците или на самия владетел, а самото строителство е съпътствано от специални ритуали. Сред най-внушителните древноегипетски строежи са некрополът в Гиза и храмовите комплекси в Карнак и Луксор.

Сведенията за архитектурата в Месопотамия също са главно за монументални строежи, като храмове, дворци и градски стени.[2] Най-значимите примери са храмовите комплекси в Урук (4 хилядолетие пр.н.е.), храмовете и дворците от долината на Дияла (3 хилядолетие пр.н.е.), развалините на Нипур и Ур (21-20 век пр.н.е.), среднобронзовите селища в Ебла, Мари, Алалах, Халеб и Кюлтепе (началото на 2 хилядолетие пр.н.е.), къснобронзовите дворци в Хатуша, Угарит, Ашур и Нази (средата на 2 хилядолетие пр.н.е.), асирийските, вавилонски, урартски и новохетски дворци от желязната епоха.

В средата на 1 хилядолетие пр.н.е. с възхода на царството на Ахеменидите в целия регион се разпространява монументална архитектура в специфичния персийски стил, прототипът на която е столицата на Кир Велики Пасаргада. Най-значителният паметник от тази епоха е по-късната столица Персеполис. След продължителен период на европейско влияние през Елинистичната епоха и последвалата хегемония на Рим и Партското царство, при Сасанидите се наблюдава възраждане на местните ирански елементи в културата. Ктезифон, столицата на партите и Сасанидите в Месопотамия, е най-внушителният пример за архитектурата от последните столетия на предислямската епоха в Близкия Изток.

Традиционна архитектура в Южна Азия[редактиране | edit source]

Индуисткият храм Кешава в Саманатапура, 13 век

Градската цивилизация на Индийския субконтинент може да бъде проследена до древните градове Мохенджо-Даро и Харапа, възникнали в средата на 3 хилядолетие пр.н.е. През следващите векове в региона се формира архитектурна традиция, проявяваща се в множество запазени до днес храмове, дворци и укрепления. През първите столетия на новата ера, когато империите Кушан и Мауря достигат своя разцвет, индийската архитектура се разпространява на северозапад към днешните Белуджистан и Афганистан. Този процес е съпътстван с разпространението на будизма в тези области и с изграждането на монументални паметници, като комплекса в Бамян. Заедно с будизма и смесен с гръцки влияния индийският стил достига и до Централна Азия.

През вековете индийската архитектура претърпява значително развитие, а съществуват и множество регионални особености, на които се дължи нейното стилистично разнообразие - от индуистката храмова архитектура през ислямските стилове до колониалната викторианска архитектура на 19 век.

Традиционна архитектура в Източна Азия[редактиране | edit source]

Най-старите запазени архитектурни паметници в Източна Азия са останките от земни укрепления с дървен скелет от неолитната култура Луншан и от културата от бронзовата епоха Арлитоу, а развалините на двореца на древната столица Инси датират от времето на династията Шан през втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. При династията Хан се появяват конструкции, зидани от камък или тухли, а от династията Тан насам каменните строежи са широко разпространение.

Характерно за традиционната китайска архитектура е акцентирането върху хоризонталните оси на представителните сгради, много от които са изградени върху солидна основа с широк покрив, плаващ над ниските и потънали навътре фасади. Макар и от по-рано да съществуват жилищни или наблюдателни кули, основното отклонение от преобладаващото хоризонтално развитие на сградите са пагодите, намерили разпространение в резултат на проникването на будизма от Индия. В Китай използването на някои архитектурни елементи са смятани за привилегия само на императора. Пример за това са жълтите керемиди, които могат да се видят върху повечето сгради на императорския Забранен град в Пекин.

Японската архитектура е силно повлияна от китайската, но има и множество особености. Архитектурна форма, възникнала в Япония в резултат на феодалните отношения, са характерните японски замъци (широ). По-късно сред висшите кръгове намира разпространение стилът шоин-дзукури, залегнал в основата на традиционната японска къща.

Традиционна архитектура в Америка[редактиране | edit source]

Традиционна архитектура в Африка[редактиране | edit source]

Традиционна архитектура в Европа[редактиране | edit source]

Покровски събор, на Червения площад в Москва, 1555–1561 г.

Средновековната архитектура в Европа показва, че основната ѝ функция е защитна. Замъците и крепостите са най-добре запазените примери на сгради от Средновековието ако не се считат религиозните катедрали.

По-късно ренесансовата архитектура показва различно чувство за пространство, концептуална чистота и сила на перспективата. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и други подобни от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Появяват се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

Съвременна архитектура[редактиране | edit source]

Теория на архитектурата[редактиране | edit source]

Архитектура като професия[редактиране | edit source]

Професията на архитекта в България е регулирана професия. Упражняването ѝ е регулирано от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). За упражняването на професията "архитект" е необходимо освен получаване на висше образование по специалността и придобиване на правоспособност по реда на ЗКАИИП. Такава правоспособност се признава от Камарата на архитектите в България (КАБ).


Работата на архитекта включва някои от следните дейности:

  • раждане на архитектурна идея
  • предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания;
  • изработване на инвестиционни проекти;
  • подготовка на тръжни книжа за избор на изпълнител на инвестиционни проекти;
  • съдействие на възложителя при реализация на проекти;
  • авторски надзор;
  • експертни дейности и консултации;
  • изготвяне на екзекутивна документация;
  • участие в процедури за въвеждане на обекти в експлоатация;
  • ангажименти в рамките на гаранционните срокове.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Architects Act. // Crown in right of Nova Scotia, 2006. Посетен на 26 октомври 2010.
  2. ((en)) Dunham, Sally. Ancient Near Eastern architecture. // A Companion to the Ancient Near East. Oxford, Blackwell, 2005. ISBN 0-631-23293-1. с. 266–280.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Архитектура в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)