Интарзия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интарзия

Интарзията е вид приложно изкуство. Представлява изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана. Възниква преди 6 века в Италия. Двама братя монаси от Флоренция се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи.

Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600-1100 г. пр.н.е. ) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.

Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.

През Ренесанса древният метод intarsio, използван от римляните и изразяващ се в реализирането на картини чрез използването на дърво, се възражда във Флоренция. Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии.

През 17 век интарзията става изключително модна в Холандия и Франция. Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво. В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.

В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII век.

В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията. Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия.

През XV век интарзията разширява своя обхват и приложение.

В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на XVI век Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.

В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели. Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.