Флоренция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флоренция
Firenze
Знаме    Герб
Collage Firenze.jpg
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Тоскана
Провинция Флоренция
Площ 102,41 km²
Надм. височина 50 m
Население (2007) 364 052[1] души
Кмет Дарио Нардела
Пощенски код 50100
Телефонен код 055
Официален сайт http://www.comune.firenze.it/
Флоренция в Общомедия

Флоренция (на италиански: Firenze Firenze[2] [fiˈrɛntse] или със стара ортография Fiorenza[3]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. През периода 1865 – 1870 г. е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 km² с население около 356 000 души (2004 г.). Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 59 пр.н.е. под латинското име Florentia (чете се Флоренция и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

Възраждането на града започва през 10 в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 13 в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета – флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 човека работят в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града. През 1382-1434 Флоренция попада под властта на фамилията Албизи – най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо. Лоренцо „Великолепни“ е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.

След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,

Замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 г. на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния – Пиемонт през 1859 г. и Тоскана става провинция на Обединеното италианско кралство през 1861 г.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през 19 век, през 20 век то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под немска окупация за една година (1943-1944). Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 km южно от града [1], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно [2]).

През ноември 1966 г. Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът във Флоренция
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 10,1 12,0 15,0 18,8 23,4 27,3 31,1 30,6 26,6 21,1 14,9 10,4 20,10
Средни температури (°C) 5,75 7,4 9,95 13,25 17,35 21 24,15 23,8 20,4 15,55 10,2 6,4 14,59
Средни минимални температури (°C) 1,4 2,8 4,9 7,7 11,3 14,7 17,2 17,0 14,2 10,0 5,5 2,4 9,09
Средни месечни валежи (mm) 73,1 69,2 80,1 77,5 72,6 54,7 39,6 76,1 77,5 87,8 111,2 91,3 910,7
Брой на дните с валежи 9,4 8,4 8,6 9,1 8,6 6,3 3,5 5,9 5,7 7,4 10,0 8,8 91,7
Източник: worldweather.org

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Quartieri di Firenze.gif

Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, които от своя страна са разделени на по-малки части. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са:

  • Санта Мария Новела
  • Сан Джовани
  • Санта Кроче
  • Санто Спирито
Таблица на кварталите във Флоренция
Квартали Площ
(km²)
Население
(5/06)
Плътност
(д/km²)
Подразделение
1 Исторически център 11,396 67 170 5 894 Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio)
2 Кампо ди Марте 23,406 88 588 3 784 Кампо ди Марте-Ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana)
3 Гавинана/ Галуцо 22,312 40 907 1 833 Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema)
4 Изолото/ Леняя 16,991 66 636 3 921 Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела(La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори(Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано(Soffiano), Сан Куйрико(San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно(Ugnano)
5 Рифреди 28,171 103 761 3 683 Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти(Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali)
Общо всичко 140,9 367 062 2 605

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Старият град на Флоренция
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Florentine Giotto's bell tower RB.jpg

Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала
Име в регистъра Historic Centre of Florence
Регион Европа
Държава Флаг на Италия Италия
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, iii, iv, vi
Вписване 1982  (6та сесия)
Старият град на Флоренция в Общомедия

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Във Флоренция е сниман филмът „Ханибал“.

Побратимявания[редактиране | редактиране на кода]

Флоренция е побратимен град с:[4] [5]

Демографска статистика[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението


Възрастова структура

  • 0-14: 11,0%
  • 15-64: 63,2%
  • 65+: 25,8%

Национална принадлежност

Личности, родени във Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Личности, починали във Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ISTAT.
  2. Фиренце
  3. Фиоренца
  4. Списък на побратимените градове
  5. Друг списък на побратимените градове

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]