Флоренция

Старият град на Флоренция
	Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала
В регистъра	Historic Centre of Florence
Регион	Европа
Местоположение	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iii, iv, vi
Вписване	1982 (6-а сесия)
	Старият град на Флоренция в Общомедия

Флоренция Firenze
	— град —
	Флоренция Координати: 43°46′17″ с. ш. 11°15′15″ и. д. / 43.771389° с. ш. 11.254167° и. д. Флоренция
Страна	Италия
Регион	Тоскана
Провинция	Флоренция
Площ	102,32 km²
Надм. височина	50 m
Население	380 948 души (2018); 3723 души/km²
Кмет	Дарио Нардела
Пощенски код	50100, 50121–50145
Телефонен код	055
МПС код	FI
Официален сайт	www.comune.fi.it
	Флоренция в Общомедия

Флоренция (на италиански: Firenze^[1][fiˈrɛntse] или със стара ортография Fiorenza^[2]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. През 1865 – 1870 г. е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 km² с население около 356 000 души (2004 г.^[3]). Смята се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 59 пр.н.е. под латинското име Florentia (чете се Флорентия и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

Възраждането на града започва през 10 в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 13 в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета – флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 души работят в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града. През 1382 – 1434 г. Флоренция попада под властта на фамилията Албици – най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо. Лоренцо „Великолепни“ е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.

След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,

Замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 г. на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния – Пиемонт през 1859 г. и Тоскана става провинция на Обединеното италианско кралство през 1861 г.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през 19 век, през 20 век то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под германска окупация в течение на една година (1943 – 1944). Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 km южно от града^[4], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно^[5].

През ноември 1966 г. река Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът във Флоренция
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	10,1	12,0	15,0	18,8	23,4	27,3	31,1	30,6	26,6	21,1	14,9	10,4	20,10
Средни температури (°C)	5,75	7,4	9,95	13,25	17,35	21	24,15	23,8	20,4	15,55	10,2	6,4	14,59
Средни минимални температури (°C)	1,4	2,8	4,9	7,7	11,3	14,7	17,2	17,0	14,2	10,0	5,5	2,4	9,09
Средни месечни валежи (mm)	73,1	69,2	80,1	77,5	72,6	54,7	39,6	76,1	77,5	87,8	111,2	91,3	910,7
Брой на дните с валежи	9,4	8,4	8,6	9,1	8,6	6,3	3,5	5,9	5,7	7,4	10,0	8,8	91,7
Източник: worldweather.org

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, които от своя страна са разделени на по-малки части. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са:

Санта Мария Новела
Сан Джовани
Санта Кроче
Санто Спирито

Таблица на кварталите във Флоренция
Квартали	Площ (km²)	Население (5/06)	Плътност (д/km²)	Подразделение
1 Исторически център	11 396	67 170	5894	Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio)
2 Кампо ди Марте	23 406	88 588	3784	Кампо ди Марте-Ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana)
3 Гавинана/ Галуцо	22 312	40 907	1833	Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema)
4 Изолото/ Леняя	16 991	66 636	3921	Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела(La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори(Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано(Soffiano), Сан Куйрико(San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно(Ugnano)
5 Рифреди	28 171	103 761	3683	Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти(Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali)
Общо всичко	140,9	367 062	2605

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи, първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
Палацо Векио (1298 – 1314) е построен в готически стил. В периода (1550 – 1565) той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ от Микеланджело. Музеят на скулптурата се намира там, в т.нар. Лоджия деи Ланци (1376 – 1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал“, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.
Палацо Пити. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и барока.
Градини Боболи (Giardino di Boboli), прилежащи към Палацо Пити.
Катедралата Санта Мария дел Фиоре, четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.
Санта Мария Новела – църква на францисканците, строена след 1278 г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456 – 1470).
Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности.
Базилика Сан Лоренцо, която се намира близо до Галерия Уфици. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница параклис на Медичите при „Сан Лоренцо“ е дело на Микеланджело (1521 – 1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.
Баптистерий „Сан Джовани Батиста“ (12 в.), чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Особено прочути са позлатените „Врати на Рая“.
Църквата „Санта Мария дел Кармине“, в която се намира капела Бранкачи с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.
„Фонтанът на Нептун“ – богато украсен със скулптури. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.
Понте Векио (Старият мост/Ponte Vecchio) – на мястото на мост от римско време, в сегашния си вид е от 16. век.
Национален музей Барджело, съхраняващ богата скулптурна колекция.
Палацо Медичи-Рикарди – дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.
Галерия на Академията – сред експонатите, изложени в нея, е оригиналът на „Давид“ на Микеланджело.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града се нарича Фиорентина.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Във Флоренция е сниман филмът „Ханибал“.

Побратимявания[редактиране | редактиране на кода]

Флоренция е побратимен град с:^[6]^[7]

Демографска статистика[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението

Възрастова структура

0 – 14: 11,0%
15 – 64: 63,2%
65+: 25,8%

Национална принадлежност

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Флоренция

Америго Веспучи (1454 – 1512) – мореплавател, на чието име е наречен континентът Америка
Андреа Верокио (1435 – 1488) – скулптор и живописец
Арнолдо Дзоки (1862 – 1940) – скулптор
Артемио Франки (1922 – ?) – спортен мениджър
Бенвенуто Челини (1500 – 1571) – скулптор и бижутер
Винченцо Вивиани (1622 – 1703) – математик, физик и астроном
Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
Данте Алигиери (1265 – 1321) – поет
Джовани Бокачо (1313 – 1375) – писател и поет
Джото (1276 – 1337) – скулптор и архитект
Джордж Косматос (1941 – 2005) – режисьор
Доменико Гирландайо (1449 – 1494) – художник
Донатело (1386 – 1466) – скулптор
Йохан Австрийски (1782 – 1859) – австрийски ерцхерцог
Карло Колоди (1826 – 1890) – писател
Климент XII (1652 – 1740) – папа
Лоренцо Гиберти (1381 – 1455) – скулптор
Лъв X (1475 – 1521) – папа
Николо Макиавели (1469 – 1527) – поет и философ
Ричард Роджърс (1933 – 2021) – английски архитект
Роберто I Бурбон-Пармски (1848 – 1907) – херцог на Парма и Пиаченца
Сандро Ботичели (1445 – 1510) – художник
Филипо Липи (1406 – 1469) – художник
Флорънс Найтингейл (1820 – 1910) – медицинска сестра и обществена деятелка
Якопо Сансовино (1486 – 1568) – архитект и скулптор