Флоренция

Флоренция Firenze
— град —
Флоренция 43.771389, 11.254167 Флоренция
Страна	Италия
Регион	Тоскана
Провинция	Флоренция
Площ	102,32 km²
Надм. височина	50 m
Население	362 353 души (2025) 3541 души/km²
Кмет	Сара Фунаро
Пощенски код	50100, 50121–50145
Телефонен код	055
МПС код	FI
Официален сайт	www.comune.fi.it
Флоренция в Общомедия

Флоренция (на италиански: Firenze [fiˈrɛntse] ; през Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с население от 362 353 души (към 1 януари 2025 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град. Това е най-голямата община в региона по население и център на Метрополен район Флоренция-Прато-Пистоя.

През Средновековието градът се утвърждава като важен художествен, културен, търговски, политически, икономически и финансов център. От 1569 до 1859 г. Флоренция е столица на Великото херцогство Тоскана, което под управлението на фамилиите Медичи и Лотаринги се превръща в една от най-богатите и модерни държави в Италия. Политическите промени, икономическата мощ и културното влияние на града го превръщат в ключов кръстопът на италианската и европейската история. През 1865 г. Флоренция става втората столица на Кралство Италия (алед Торино) и запазва този статут до 1871 г. – годината, която бележи края на Рисорджименто и превръщането на Рим в столица.

Флоренция е важен университетски център, а от 1982 г. историческия й център е включе в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът се счита за родно място на Ренесанса – епоха на културно и научно възраждане, поставила началото на модерната ера след Средновековието. Благодарение на използването на флорентинския народен език в литературата, Флоренция играе ключова роля и в развитието на съвременния италиански език. През 1986 г. градът е обявен за Европейска столица на културата.

Флоренция е призната като една от световните столици на изкуството и архитектурата, както и като като водеща международна туристическа дестинация, известна с множеството си паметници и музеи. С неоценима стойност са художествените, литературни и научни наследства на някои от най-изтъкнатите ѝ граждани – Данте, Петрарка и Бокачо в литературата, Джото, Брунелески, Донатело, Ботичели, Леонардо да Винчи и Микеланджело във визуалните изкуства, Лоренцо де Медичи и Николо Макиавели в политическата мисъл, Америго Веспучи и Галилео Галилей в географията, астрономията и физиката.

География

Флоренция е разположена на живописно място – в центъра на голям амфитеатрален басейн, намиращ се в югоизточния край на равнината Флоренция-Прато-Пистоя, в непосредствена близост до първите хълмове на Тоскано-Емилианските Апенини. Градът е обграден от характерните глинени възвишения на Черчина над квартал „Рифреди“ и болница „Кареджи“ на север, от хълмовете на Фиезоле на североизток, от Сетиняно на изток и от Арчетри, Поджо Империале и Белозгуардо – на юг.

Равнината, върху която се простира градът, е пресечена от река Арно, като самата Флоренция се намиира между долините Горно Валдарно и Долно Валдарно. Освен Арно, през територията ѝ преминават и по-малки водни пътища като Муньоне, Терцоле и река Греве.

Панорама на Флоренция

Метрополният район Флоренция-Прато-Пистоя, създаден от Регионалния съвет на Тоскана на 29 март 2000 г., обхваща изцяло трите провинции и има население от близо 2 млн. души. Равнинните части на района представляват силно антропизирана среда с обширни индустриални и търговски зони, в които естествените пространства са ограничени. Хълмистите територии запазват селскостопанското и жилищното си предназначение от векове, като първоначалните гори са значително намалени, особено в районите южно и източно от града. В равнината все още съществуват неурбанизирани влажни зони – главно в областта западно от Флоренция по поречието на река Арно.

Символи

Традиционната маска на Флоренция е Стентерело. Известна като единствената маска на флорентинския карнавал и театър, според свидетелствата на Пелегрино Артузи и Пиро Мария Габриели, тя е и последната маска на древната Комедия дел арте.

Символът на герба и на знамето на Флоенция е флорентинската лилия – емблема на града още от XI век. Днес тя е изобразена в червен цвят на бял фон, въпреки че в миналото цветовете са били обърнати, вдъхновени от белия цвят на ириса Iris florentina. Настоящата цветова схема датира от 1251 г., когато прогонените от града гибелини продължават да използват с традиционния символ на Флоренция. В отговор гвелфите – тогавашните управници – променят цветовете, за да се разграничат, и именно тази версия се запазва до наши дни.

През 1809 г. Наполеон Бонапарт издава декрет, с който се опитва да наложи нов символ за Флоренция: цъфтяща лилия върху зелена морава на сребърен фон, увенчан с червена лента и три златни пчели – отличителен знак на големите градове в Наполеоновата империя. Флорентинците обаче не приемат промяната и указът остава без последствия.

В традицията на Комедия дел арте маската, която олицетворява Флоренция, е Стентерело – единствената автентична флорентинска маска, свързана с местния театър и карнавал.

Административно деление

Историческо деление

Исторически флорентински футбол

Смята се, че през Средновековието кварталите на Флоренция получават имената си от градските порти, които ги ограничават: Дуомо, Санта Мария, Сан Пиеро и Сан Панкрацио. С изграждането на новите стени през XII век градът е разделен на следните квартали: Олтрарно, Сан Пиеро ин Скераджо, Борго дей Санти Апостоли, Сан Панкрацио, Порта дел Дуомо и Сан Пиеро.

Съвременно делене

След 1343 г. градът отново е разделен на историческите квартали, чието разпределение се запазва и до днес. Флоренция продължава да поддържа традиционното деление на четирите квартала, които участват ежегодно в турнира по Исторически флорентински футбол, провеждан на площад „Санта Кроче“: Санта Мария Новела, Сан Джовани, Санта Кроче и Санто Спирито.

Историческите квартали носят имената си от основните религиозни сгради в града: базиликата „Санта Мария Новела“, базиликата „Санто Спирито“, базиликата „Санта Кроче“ и баптистерия „Сан Джовани“. Те формират историческия център на Флоренция и съответстват на днешния Квартал 1.

Съвременно деление

Община Флоренция е официално разделена на пет административни квартала:

• Квартал 1: Исторически център (Чентро Сторико)
• Квартал 2: Кампо ди Марте
• Квартал 3: Гавинана-Галуцо
• Квартал 4: Изолото-Леняя
• Квартал 5: Рифреди

Те от своя страна включват градоустройствени зони и по-малки квартали.

Флорентински квартали

Квартал	Площ (km²)	Подразделения
1.	11 396	Исторически център (Centro storico), Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато (Il Prato), Ла Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Виали (Viali), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio)
2.	23 406	Кампо ди Марте (Campo di Marte), Ле Куре (Le Cure), Виали (Viali), Беларива (Bellariva), Коверчано (Coverciano), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord)
3.	22 312	Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Гавинана (Gavinana), Соргане (Sorgane), Бандино (Bandino), Парадизо (Paradiso), Сан Марчелино (San Marcellino)
4.	16 991	Изолото (Isolotto), Леняя (Legnaia), Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ла Казела (La Casella), Ле Тори (Le Torri), Мартиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано (Soffiano), Сан Куирико (San Quirico), Торчола (Torcicoda), Уняно (Ugnano)
5.	28 171	Статуто (Statuto), Ромито (Romito), Виали (Viali), Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Рифреди (Rifredi), Кареджи (Careggi), Кастело (Castello), Колина север (Collina nord), Новоли (Novoli), Фиренце Нова (Firenze Nova), Броци (Brozzi), Ле Пиадже (Le Piagge), Перетола (Peretola), Куараки (Quaracchi), Понте ди медзо (Ponte di mezzo)
Общо всичко	102,276

Паметници и забележителности

Старият град на Флоренция
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала
В регистъра	Historic Centre of Florence
Регион	Европа
Местоположение	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iii, iv, vi
Вписване	1982  (6-а сесия)
Старият град на Флоренция в Общомедия

Флоренция е всеобщо призната като град на изкуството, с безценно наследство от архитектура, живопис, скулптура, история и наука, които оформят тъканта на града като своеобразен музей под открито небе.

Историческият център на Флоренция, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1982 г., е обграден от кръг от алеи, проследяващи очертанията на старите средновековни стени. Ограничен от маршрута на градските укрепления от XIV век – изградени благодарение на търговската и икономическа мощ на града – този център достига своя културен и архитектурен апогей през следващите два века.

Панорамата на историческия център може да бъде наблюдавана от околните хълмове – особено от Форт „Белведере“, Пиацале „Микеланджело“ с романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, както и от хълма на Фиезоле, който предлага една от най-впечатляващите гледки към долината на река Арно.

Сърцето на града е Площад „Синьория“ с величествения Палацо Векио, галерията от скулптурни шедьоври в Лоджия „Ланци“ и близката Галерия „Уфици“ – един от най-известните музеи на изкуството в света. Недалеч се издига катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ с нейния монументален купол – най-голямата куполна зидария, строена някога. По времето на Великото херцогство се е казвало, че сянката му покрива цяла Тоскана. Катедралата е съпроводена от Камбанарията на Джото – една от най-красивите в Италия – и от баптистерия „Сан Джовани“ с прочутите бронзови врати, сред които се откроява златната Врата на Рая.

Река Арно, която преминава през града, е неразделна част от флорентинската история. Местните поддържат сложни отношения с нея – тя носи както търговски ползи, така и разрушителни наводнения. Сред мостовете, които я пресичат, Понте Векио е уникален със своите бижутерски магазини, разположени в малки къщи върху самия мост. Пресечен от благородническия коридор на Вазари, той е единственият мост в града, оцелял невредим през Втората световна война.

Освен Уфици, Флоренция разполага и с множество други значими музеи: Галерия на Академията, музеят Барджело, дворецът Пити с неговите осем подмузея, включително Палатинската галерия. Флорентинците с гордост твърдят, че притежават най-добрите образци за красота – женска (Венера на Ботичели) и мъжка (Давид на Микеланджело).

Левият бряг на Арно – Олтрарно – е район, богат на паметници и атмосфера от миналото, запазена сред вековните занаятчийски работилници.

Из целия град се срещат литературни препратки: от кварталите с къщи-кули, където надгробни плочи припомнят стихове, вдъхновили Данте Алигиери, до спокойствието на вилите на Медичите – някогашно средище на Неоплатоническата академия на Лоренцо Великолепни; от Театър „Пергола“ до Градина „Боболи“, където за първи път са поставени мелодрамите – предшественици на операта.

Като люлка на Ренесанса, Флоренция пази шедьоври на Филипо Брунелески (Болница на невинните, базиликите „Сан Лоренцо“ и „Санто Спирито“) и Леон Батиста Алберти (фасадата на „Санта Мария Новела“, Палацо Ручелай). Други художествени периоди също са оставили своя отпечатък: от романската базилика „Сан Миниато ал Монте“, през готическата църква „Санта Кроче“ (с гробниците на много видни италианци), до екстравагантността на маниеризма на Джамболоня и Бернардо Буонталенти (Фонтанът на Нептун, Градина „Боболи“), както и до шедьоврите на великите италиански архитекти от XX век – гарата „Санта Мария Новела“ на Джовани Микелучи и стадионът „Артемио Франки“ на Пиер Луиджи Нерви.

Центърът на Флоренция, с многобройните си магазини, е рай за пазаруване и развлечения – от елегантни бутици за висша мода и ретро кафенета до оживени исторически пазари на открито.

Галерия „Уфици“, един от най-известните музеи в Италия, е построена от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I де Медичи. Първоначално служи като административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърната в галерия и днес е сред най-престижните музеи в света, съхраняваща платна на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и много други велики художници.

Култура

Националната централна библиотека на Флоренция

Библиотека Лауренциана

Библиотеки

• Националната централна библиотека на Флоренция – една от най-важните европейски библиотеки
• Библиотека Лауренциана (Лаврентийска библиотека)
• Библиотека Маручелиана
• Библиотека Рикардиана
• Библиотека Морениана
• Библиотека на Академия дела Круска – най-голямата италианска библиотека по езикознание и история на италианския език
• Библиотека на Микелоцо
• Библиотека на Кабинет „Вийосо“
• Библиотека и архив на Рисорджименто
• Библиотека с педагогическа документация (BDP – INDIRE)
• Библиотека „Уфици“ (бивша библиотека Малябекиана)
• Библиотека на Академията за изящни изкуства
• Исторически архив на Европейския съюз
• Библиотека на Военно-географския институт (IGM)
• Национален образователен център и музей
• Библиотека на Фондация „Спадолини Нуова Антолоджия“
• Документационен център „Матео Ланцони“ (Библиотека „Полимода“)

Общински библиотеки

• Библиотека „Паладжо ди Парте Гуелфа“
• Библиотека „Пиетро Туар“
• Библиотека „Фабрицио де Андрè“
• Облатна библиотека
• Детска библиотека
• Библиотека „Дино Пиерачони“
• Библиотека „Галуцо“
• Библиотека „Изолото“
• Библиотека „Марио Луци“
• Библиотека по градинарство
• Библиотека „Филипо Буонароти“
• Библиотека „Вила Бандини“
• Исторически архив на община Флоренция (Палацо Бастоджи)

Образование

Училища

• 76 начални училища (6 – 11 г.)
• 38 средни училища от 1-ва степен (11 – 13 г.)
• 82 средни училища от 2-ра степен (13 – 18 г.): 49 лицея, 21 технически института и 12 професионални института
• Международно флорентинско училище (International School of Florence) (в Баньо а Риполи)

Университети

Логото на Флорентинския университет

Флоренция е един от най-старите университетски центрове в Италия и дом на престижни образователни и научноизследователски институции. Градът има дългогодишна академична традиция, особено в областта на историята, изкуствата и литературата. Във Флоренция се намират седалища на около 30 международни университета – американски, немски, френски, английски и японски.

Държавни

• Флорентински университет: основан през 1321 г., той е един от най-престижните италиански университети. Той предлага широк спектър от програми, включително двойни дипломи и около 30 международни курса Двойните курсове са: бакалавърска степен по езици, литература и междукултурни изследвания, за учебната програма Италианско-унгарски двустранни изследвания в Университет Debreceni Egyetem; Магистърска степен по архитектура, за учебната програма по архитектурен дизайн в университета Тонгджи в Шанхай; Магистърската степен по финанси и управление на риска има две двойни пътеки за квалификация: една с Националното висше училище по информатика за индустрията и бизнеса (ENSIIE) в Еври-Куркурон и една с Икономическия университет в Катовице. Университетът има клонове и на много други места в Тоскана: Прато, Емполи, Пистоя, Сесто Фиорентино, Сан Кашано ин Вал ди Пеза, Винчи, Каленцано, Филине Валдарно, Сан Джовани Валдарно и Лагонегро (CdL Nursing).
• Клон на Европейския университетски институт (European University Institute) – международен орган за обучение за курсове за следдипломна квалифиикация, насочени към притежатели на докторска степен (Via della Badia dei Roccettini, 9, Сан Доменико ди Фиезоле), с множество седалища във Флоренция и провинцията
• Клон на Държавния университет „Кент“ (Palazzo dei Cerchi, Vicolo dei Cerchi 1)
• Клон на Калифорнийския държавен университет (Via Giacomo Leopardi, 12)
• Клон на Държавния университет на Флорида (Borgo degli Albizi, 15)
• Клон на Университет „Джеймс Медисън“ (Via dei Michelozzi, 2)
• ISI Florence (Държавен университет на Пенсилвания, Университет на Кънектикът, Университет на Вирджиния, Държавен университет на Аризона) (Палацо Ручелай – Via della Vigna Nuova, 18) – за американски студенти
• Клон на Мичиганския универститет и на Уисконсинския университет (Via Gramsci, 460, Сесто Фиорентино)

Частни

• Клон на Европейската школа по икономика (European School of Economics, Palazzo Rosselli Del Turco, Borgo SS. Apostoli 19). Предлага тригодишни курсове за бакалавърска степен по бизнес администрация (BScHons), следдипломни програми и курсове за специализация, включително MBA (на английски) и богат избор от магистърска степен (MSc) със стажове.
• Клон на Харвардския университет (Villa I Tatti, Via di Vincigliata, 26)
• Клон на Нюйоркския университет (Villa La Pietra - Via Bolognese, 120)
• Клон на Стандфордския университет (Piazza Santa Maria sopr’Arno, 1)
• Клон на Сиракузкия университет (Piazza Savonarola, 15)
• Клон на Университет „Дрейк“ (c/o Centro Lorenzo de’ Medici, Via Ricasoli, 9)
• Клон на Университет Тюлейн – SACI: Studio Art Centers International (Via Sant’Antonino, 11)
• Клон на Университет „Гонзага“ (Piazza Antinori, 3) – йезуитски университет
• Клон на Университет „Феърфийлд“ (Via del Giglio, 15) – йезуитски университет
• Клон на Университет „Пепърдайн“ (Viale Milton, 41) – християнски калифорнийски университет
• Клон на Джорджтаунския университет (Villa Le Balze, Via Vecchia Fiesolana, 26, Фиезоле) – католически университет

Други

• Организация CAPA – Global Education Network (Palazzo Galli-Tassi) – работи рамо до рамо от години с най-важните университети по света, предлагайки учебни програми в чужбина в основните университетски градове по света: Барселона, Лондон, Дъблин, Сидни и Флоренция.
• CEA Cultural Experience Abroad – за американски студенти

Школи и академии

Във Флоренция има множество училища и професионални институти на всички нива.

Изкуства

• Академия за изящни изкуства
• Международен художествен университет (Universtà Internazionale d'Arte)
• Академия за рисувални изкуства (Accademia delle arti del disegno)
• Художествена академия АД'A (Accademia d'Arte AD'A)
• Италианска академия (Accademia Italiana)
• Художествен институт „Лоренцо де Медичи“ (Lorenzo de' Medici Art Institute)
• Художествена школа „Център Фиоренца“ (Centro Fiorenza The Art School)
• Художествена школа за свещено изкуство (Sacred Art School Firenze)
• Художествена школа „Леонардо да Винчи“ (Leonardo da Vinci Art School)
• Школа за бижутерско изкуство „Персео“ (Scuola d'Arte Orafa Perseo)
• Международна школа за комикси (Scuola Internazionale di Comics)
• Национално независимо училище за кино (Scuola Nazionale Cinema Indipendente)
• Киношкола „Имаджина“ (Scuola di Cinema Immagina)
• Академия „Немо“ (Nemo Academy) – дигитални изкуства
• Школа Mohole (Scuola Mohole) – кино, музика, визуални изкуства, комуникация и сторителинг
• Театрална академия на Флоренция (Accademia teatrale di Firenze)
• Аркетипо (Archètipo) – към Общински театър „Антела“
• Международна театрална компания на Флоренция (Florence International Theatre Company)
• Театрална школа „Геният на лампата“ (Il Genio della Lapmada APS)
• Театрална школа „Възможни театри“ (Teatri Possibili)
• Асоциация за театрална култура Stanzone delle Apparizioni
• Школа за театър и импровизация Алмавива (Scuola di teatro Almaviva)
• Международен хореографски център Opus Ballet (Opus Ballet - Centro Internazionale Danza e Spettacolo)
• Консерватория „Луиджи Керубини“ (Conservatorio Luigi Cherubini)
• Клон на Модния технологичен институт (Fashion Institute of Technology) (Via Curtatone, 1)
• Клон на Европейския институт по дизайн (Istituto Europeo di Design) (Via M. Bufalini 6/r и Via De' Pucci 6)

Други

• Авиационна военна школа „Джулио Дуе“ (Scuola militare aeronautica Giulio Douhet)
• Академия на георгофилите (Accademia dei Georgofili) – историческа институция, която в продължение на 250 години насърчава изучаването на агрономия, горско стопанство, икономика и селскостопанска география сред учени и собственици на земя.

Изследователски центрове

• Изследователска зона на Националния съвет за научни изследвания (CNR) – в научния център в Сесто Фиорентино, където се намират множество институти за върхови постижения, сред които Институтът по комплексни системи (Istituto dei sistemi complessi), Европейска лаборатория по нелинейна спектроскопия (Laboratorio europeo di spettroscopia non lineare), Центърът за магнитен резонанс (Centro di Risonanze Magnetiche)
• Национален институт за документация, иновация и образователно изследване (INDIRE) – най-старият изследователски орган на Министерството на просветата, висшето образование и изследванията (MIUR).
• Художествено-исторически институт във Флоренция (Kunsthistorisches Institut di Firenze) – една от най-дългогодишните изследователски институции, посветени на историята на изкуството и архитектурата в Италия. Основан през 1897 г. по частна инициатива на група независими учени, той е част от Институти „Макс Планк“ от 2002 г. Предпочитаните теми за обучение са изкуството и визуалната култура на Италия, Европа и Средиземноморието в глобални перспективи.

Културни институции

Флоренция е домакин на престижни културни институции, които допълнително обогатяват културното наследство на града:

• Академия дела Круска – италианска институция (юридическо лице), обединяваща учени и експерти по лингвистика и филология на италианския език. Тя е сред най-престижните лингвистични институции в Италия и в света;
• Академия на георгофилите – институция, активна в сферата на агрономическите и енологичните изследвания;
• Държавен архив на Флоренция – огромен депозит от книжа и документи от всички епохи, свързани с Флоренция, от фундаментално значение за исторически, историко-художествени, лингвистични и дипломатически изследвания;
• Кабинет „Вийосо“ – пресечна точка между италианската и европейската култура ;
• Фабрика за твърди камъни (Опифичо деле пиетре дуре) – централен институт, зависим от Министерството на културното наследство и дейности, на международно ниво, активен в областта на реставрацията и консервацията на произведения на изкуството;
• Италианско общество на Данте – има за цел да насърчава всички инициативи, насочени към повишаване на познанията за фигурата и работата на Данте Алигиери.

Музеи

Флоренция, световната столица на изкуството, притежава изключително богато културно наследство. Градът е дом на множество значими музеи и художествени галерии, които съхраняват едни от най-ценните и известни произведения на изкуството в света. Сред най-емблематичните музеи във Флоренция се открояват:

Галерия „Уфици“

• Галерия „Уфици“ – една от най-известните и значими художествени галерии в света. Притежава несравнима колекция от ренесансово изкуство – както флорентинско, така и от други школи – включително най-голямата колекция от произведения на Сандро Ботичели. Експозицията е организирана в зали, подредени по школи и стилове в приблизително хронологичен ред. Произлиза от художествените колекции, натрупани през вековете от фамилията Медичи, и включва забележителна колекция от антични скулптури и експонати. Сред безбройните шедьоври се открояват творби на Джото, Чимабуе, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Караваджо, Албрехт Дюрер и много други други.
• Палацо Векио – политическото сърце на Флоренция в продължение на близо два века, преди да се превърне в резиденция на херцог Козимо I де Медичи. Историята на сградата е отразена в изключителната декорация на интериора и в богатите художествени колекции. Архитектурата съчетава пластове от Средновековието, Ренесанса и Късния ренесанс. Особено впечатляващи са интериорите, проектирани от Джорджо Вазари за Козимо I и съпругата му Елеонора ди Толедо, по който работи и Аньоло Брондзино (Параклисът на Елеонора). В изложбения маршрут са включени шедьоври на Донатело, Андреа дел Верокио и Микеланджело. ЕЕдна от най-интересните възможности за посетителите е обиколката с екскурзовод, която включва тайните проходи и труднодостъпни помещения като Кабинета на Франческо I.
• Коридор на Вазари – издигнат архитектурен проход, създаден през 1565 г. по поръчка на Великия херцог Козимо I де Медичи. Той свързва Палацо Векио с Палацо Пити, преминавайки през Галерия „Уфици“ и над Понте Векио.

Давид на Микеланджело – един от най-емблематичните шедьоври на Ренесанса и символ на Флоренция. Оригиналната мраморна статуя (1501–1504) се съхранява в Галерията на Академията, докато на Пиаца „Синьория“ е поставено нейно копие. „Давид“ олицетворява идеалите на гражданската доблест и свободата, които флорентинците свързват със своята републиканска традиция.

• Галерия на Академията – световноизвестна със своята колекция от скултури на Микеланджело Буонароти, включително прочутия „Давид“. Създадена първоначално като помощно средство за обучението на студенти от близката Академия за изящни изкуства, тя е обогатена с шедьоври, пренесени от закрити църкви и манастири във Флорентинската област. Днес тя предлага разнообразен изложбен маршрут – тоскански примитиви (художници на златен фон от XIII век), шедьоври на Ренесанса и Маниеризма, галерия с гипсови отливки на Лоренцо Бартолини, лотарингска колекция от руски икони, колекции на съседния Музей на музикалните инструменти.
• Палацо Пити – най-големият монументален комплекс в града. Включва осем музея:
  • Палатинска галерия – разположена в някои от най-красивите зали на двореца, украсени с фрески на Пиетро да Кортона и други майстори. Представя изключителна колекция от живопис, подредена според декоративните принципи, характерни за епохата до XIX век. С изключение на няколко престижни изключения (Ботичели, Филипо Липи), колекцията отразява вкуса на Медичите от XVI век нататък, включителна една от най-забележителните групи творби на Рафаело, както и шедьоври на Тициан, Рубенс, Караваджо и други. Галерията е обогатена и с ценни експонати от Наполеоновия период, като банята на Елиза Бачоки и скулптурата „Италийската Венера“ от Антонио Канова.
  • Монументални апартаменти – обхваща 14 зали, използвани от Медичите и техните наследници. Първоначално служат като резиденция на Великия херцог на Тоскана, а по-късно – на краля на Италия, когато Флоренция е столица на страната (1865–1871).
  • Галерия за модерно изкуство – огромната колекция предлага пълна италианска панорама на италианското изкуство от края на XVIII век (Неокласическата епоха) до първите десетилетия на XX век. Съдържа творби на Антонио Канова, Франческо Айец, Джовани Дюпре, Джовани Фатори, Телемако Синьорини, Силвестро Лега, Джовани Болдини и други, както и произведения на Макиайолите и на футуристи като Джакомо Бала и Филипо Томазо Маринети.
  • Хазна на великите херцози, известна още като Съкровищницата на Медичите – съдържа огромна колекция от безценни златарски предмети, сребърни прибори, камеи, кристали, произведения от слонова кост и полускъпоценни камъни, често в зали с фрески.
  • Музей на модата и на облеклото –разполага с над 6000 артефакта – дрехи, аксесоари, театрални и филмови костюми с голямо документално значение. Това е единственият италиански музей, който проследява подробно историята на модата, включително чрез произведения на водещи италиански и международни дизайнери.
  • Музей на порцелана – съдържа една от най-старите колекции от порцелан в Европа, включваща предмети, подарени на великите херцози от други европейски владетели или поръчани от тях.
  • Музей на каретите – излага карети и други транспортни средства, принадлежащи на великия херцогски двор, предимно от края на XVIII и XIX век.
  • Градина „Боболи“ – свързана и с Форт „Белведере“, тя е един от най-важните примери за италианска градина в света. Представлява истински музей на открито поради своята архитектурно-ландшафтна композиция и колекция от скулптури – от римски антики до произведения от XIX век. Сред забележителностите са Кафехаус от XVIII век (рядък пример за Рококо) и лимоновата градина.
• Национален музей „Барджело“ – съхранява най-важната колекция от скулптури във Флоренция с ренесансови шедьоври на Микеланджело, Донатело (като Давид на Донатело), Бенвенуто Челини, Верокио, Джамболоня, Аманати, Лоренцо Гиберти, Микелоцо, Лука дела Робия и Брунелески. Музеят притежава и изключителни колекции от приложни изкуства – бижута, оръжия, керамика, слонова кост.
• Музей „Сан Марко“ – разположен в древния манастир „Сан Марко“, той пази най-добрата колекция в света от произведения на Беато Анджелико, живял и работил тук. Самият манастир е шедьовър на Ранния ренесанс, проектиран от Микелоцо за Козимо де Медичи. Изложени са и други произведения на ренесансовото сакрално изкуство, както и лапидарият от района на Стария пазар, разрушен около 1895г. за изграждането на Пиаца дела Република.

Параклиси на Медичите

• Параклиси на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“ – монументалната гробница на Медичите от XV век. Особено впечатляващи са Новата сакристия на Микеланджело и монументалната Капела на принцовете.
• Музей на фабриката за твърди камъни (Opificio delle pietre dure) – една от гордостите на Флоренция и на Италия в световен мащаб. Музеят е свързан с едноименния институт – световен лидер в реставрацията на произведения на изкуството и в научните изследвания в областта на консервацията. Експозицията представя техниката commesso fiorentino – флорентинската мозайка от твърди камъни.
• Природонаучен музей – управляван от Флорентинския университет, това е един от най-големите и важни италиански научни музеи. Разделен е на шест големи секции, разположени шест района на града: Секция по зоология „Ла Спекола“, Антропология и етнология, Секция по ботаника, Секция по геология и палеонтология, Секция по минералогия и литология и Секция на ботаническата градина (Джардино дей Семпличи) .
• Музей „Галилей“ – съхранява една от най-важните научни колекции в Италия и света. Сред експонатите се открояват оригинални инструменти на Галилео Галилей, както и богата колекция от научни уреди от XVI–XIX век.
• Национален археологически музей – разположен на пл. „Сантисима Анунциата“ в дворец от XVII век, някога резиденция на принцеса Мария Мадалена де Медичи. Състои се от Етруска секция, Римска секция, Древногръцка секция и Египетски музей – най-важният в Италия след този в Торино.
• Музей „Опера дел Дуомо“– произлиза от колекцията от произведения от комплекса на Пиаца дел Дуомо; той е реорганизиран и модернизиран през 1990-те г. Съхранява шедьоври на Микеланджело (вкл. Пиетà Бандини), Донатело, Лука дела Робия, Лоренцо Гиберти, Андреа Пизано, Нани ди Банко и много други. Тук се пазят и оригиналните панели от Райските двери на Флорентинския баптистерий.
• Музей на XX век – разположен в старата Болница на Леополдинките на пл. „Санта Мария Новела“. Посветен е на италианското изкуство от XX век и представя около 300 произведения, разпределени в 15 зали – от футуризма до следвоенните течения.
• Национален фотографски музей „Алинари“ (MNAF) – също разположен в Болницата на Леополдинките, той е посветен на историята на фотографията и на богатия архив на братя Алинари – една от най-старите фотографски фирми в света.

Кино

Много флорентински актьори и режисьори са известни на национално и международно ниво, сред които Масимо Чекерини, Паоло Ендел, Роберто Бенини, Алесандро Пачи, Джорджо Панариело, Леонардо Пиерачони, Витория Пучини, Елена София Ричи. В града се провеждат множество филмови събития, включително фестивалът „50 дни на международното кино“, а Флоренция разполага и със собствена филмотека.

От 1979 до 1991 г. легендарният актьор Виторио Гасман основава и ръководи Театралната работилница на улица „Санта Мария“, превръщайки я в културен магнит за града. Работилницата се утвърждава като средище на театрална иновация и обучение, привличайки някои от най-значимите имена в италианския и световния театър и кино: Джорджо Албертаци (дългогодишен неин заместник-директор), Орацио Коста – режисьор и педагог, Антонела Давизо – актриса и преподавателка, Еторе Скола – режисьор и сценарист, Йовс Льо Бретон – театрален теоретик, Сиро Фероне – историк на театъра.

Музика

Флоренция има дълбоки корени в музикалната история, като първото значимо проявление се свързва с Флорентинската камерата (Camerata de’ Bardi) – група благородници от XVI век, които се събирали, за да обсъждат музика, литература, наука и изкуства. В средата на века те представят древногръцки басни, съпроводени с музика, което води до създаването на първите опери и вдъхновява развитието на симфониите през следващите векове. Именно тук се ражда мелодрамата – предшественикът на операта – с изпълнението на „Приказката за Дафнe“ (La favola di Dafne) на Отавио Ринучини през 1594 г. в Палацо Корси-Торнабуони.

Флоренция е дом на Консерваторията„Луиджи Керубини“, разположена в същата сграда като Академията за изящни изкуства, Галерията на Академията и Фабриката за твърди камъни. Към нея принадлежи Музеят на старинните музикални инструменти, който съхранява главно инструменти от XVIII век – цигулки, виоли и виолончели, включително инструменти на Антонио Страдивариус. Сред най-ценните експонати е клавесинът на Бартоломео Кристофори, изобретателят на пианото.

Градът се гордее с един от най-престижните оркестри в света – световноизвестният Маджо Музикале Фиорентино, както и с един от най-важните изследователски и продуцентски центрове за изследване и продукция на съвременната музика и звук – Темпо Реале, основан от композитора Лучано Берио.

Флоренция е родно място на редица утвърдени музиканти. В съвременната класическа музика се откроява Силвано Бусоти. В естрадната сцена от 30-те години на XX век насам се отличават Одоардо Спадаро, Карло Бути, Отело Бокачини, тенорът Марио Дел Монако, Нарчизо Париджи, Рикардо Дел Турко и певецът на флорентински диалект Рикардо Мараско. Сред по-новите изпълнители, постигнали успех в поп и рок музиката, са Пупо, Паоло Валези, Марко Мазини, Ирене Гранди, Джиневра Ди Марко, Пиеро Пелу, Майк Франсис, Саверио Ланца, Алесандро Балди, Алесандро Канино, групите Дирота су Куба, Бандабардо, Домине и О.Р.О.

През първата половина на 80-те години на XX век Флоренция се превръща в столица на италианската младежка култура. Градът преживява творческа експлозия, която обхваща музика, театър, изкуство, нощен живот, мода и комуникации. Появяват се списания, които стават основополагащи за т.нар. „изследователски списания“ и за независимата музика на италианската сцена, като Westuff. Дотогава малко известни клубове – Banana Moon, Casablanca, Manila, Cinema Universale и най-вече Tenax – се превръщат в центрове на ъндърграунд културата, наследявайки духа на дискотеката Space Electronic от 70-те се раждат групи, които бързо постигат популярност – Литфиба, Дафрама, Неон, Pankow, Модà, Ъндърграунд Лайф, Ринф и Саботаж.

В този период се появяват и първите независими радиостанции – Controradio и Radio Cento Fiori, както и лейбъли като Materiali Sonori, I.R.A. и Contempo. Експерименталният театър също процъфтява с компании като Kripton и Magazzini Criminali, които допринасят за интелектуалния и артистичен подем на града.

Гастрономия

Тоскански хляб

Флорентинската кухня се характеризира с пет основни елемента: тоскански хляб – плосък, безсолен, добре изпечен, с хрупкава коричка и лека вътрешност; двойно пресован зехтин от хълмовете; месо, приготвяно най-често на скара – включително телешки стек по флорентински, както и печено или задушено с вино дивечово месо като глиганско, заешко или еленско; бобови култури – боб и нахут; вино Кианти.

Икономика

Индустрия и услуги

Флоренция разполага със значима и диверсифицирана икономика, особено активна в третичния сектор.

Градът е важен транспортен възел – през него минават две ключови автомагистрали: Автомагистралата на Слънцето (А1) и Автомагистрала А11 (Фиренце Маре).

Градът също е дом на редица специализирани индустриални дейности:

• Работилници „Галилео“ (Officine Gallileo) – производители на научни инструменти със седалище в Кампи Бизенцио;
• Нуово Пиньоне (Nuovo Pignone)– бутални компресори, газови турбини, центробежни компресори, парни турбини и др., за движение на въглеводороди и газовe;
• архитектурно осветление – Тарджети Санки (Targetti Sankey), третата най-важна от този тип в Европа;

• химическа и козметична промишленост – Proraso, Neutro Roberts;

• химико-фармацевтична индустрия – Eli Lilly (най-големият биотехнологичен център в Италия) и Menarini;

• интернет – Dada Group;
• обработка на кожи – Braccialini;
• мода и текстил, включително марки от висшата мода като Roberto Cavalli, Salvatore Ferragamo, Gucci, Enrico Coveri;
• хранително-вкусова промишленост – Mukki (Тосканска млечна централа), Acqua Panna;
• фотография, изображения и комуникация – Fratelli Alinari, най-старото фотографско предприятие в света (основано през 1852 г.);
• часовникарство – Officine Panerai;
• порцелан – световноизвестната Richard-Ginori (от 2020 г. Ginori 1735);
• мебелна промишленост.

В града функционират и множество печатни и издателски предприятия с дълга история. Компанията, отговаряща за управлението, събирането и обезвреждането на отпадъците, е Quadrifoglio.

В миналото Флоренция е имала значителна автомобилна индустрия с марки като Florentia, Adami и Officine Ermini Firenze. Градът е бил активен и в мотоциклетната индустрия с компании като Sansvenero и Motopiana, а в метрополния район – Beta Motor и Ancilotti.

Флорентинска сламена шапка

Флорентинското занаятчийство има древна традиция и се отличава с голямо разнообразие. Особено силно е развито производството на мебели – изработка на дървени фигури, мебели и дърворезба – както и декорираната хартия, бронзолеенето, златарството и бижутерията, като бижутерите от Понте Векио са сред най-известните в Италия. Един от емблематичните занаяти на града – производството на флорентинската сламена шапка – води началото си от XVI век, когато съществуват специализирани гилдии. Макар днес тази традиция почти да е изчезнала, тя остава важна част от културната памет на Флоренция.

В сектора на услугите значима роля играят банковият и кредитният сектор – например Findomestic, както и вече несъществуващите Banca Toscana и Banca CR Firenze – както и застрахователният сектор, представен в миналото от компанията Fondiaria.

Търговия

Флоренция е утвърден търговски център с високо специализирани и разнообразни икономически дейности. Централната градска зона, освен че е основен фокус на туризма и гостоприемството, представлява оживено средище на търговията – както традиционна, включваща занаятчийски магазини и местни продукти, така и свързана с историческото наследство на града. В нея се намират множество магазини и исторически заведения, често управлявани от семейства, които поддържат дейността си в различни сектори от поколения.

Бижутерни магазини на Понте Векио

Магазини на ул. „де Торнабуони“

През последните десетилетия на XX век Флоренция преживява значителна трансформация в своята търговска структура. Пространствата, заети от исторически местни бизнеси, постепенно отстъпват място на големи международни вериги, особено в модния сектор. Това води до оформянето на луксозен търговски район в югозападната част на историческия център – по улиците Виа де Торнабуони, Виа дела Виня Нуова и Виа дели Строци.

Въпреки тази модернизация, историческият център на Флоренция остава автентично средище за пазаруване, където съжителстват: бутици за висша мода и бижутерия, особено по Понте Векио; занаятчийски магазини, предлагащи кожени изделия, ръчно изработени аксесоари и традиционни флорентински продукти; открити пазари, на които местни производители предлагат изделия с културна и художествена стойност.

Извън центъра мащабната търговия на дребно е най-активна в покрайнините, особено в бизнес и индустриалната зона на Озманоро, където се намира и летище „Флоренция–Перетола“ (Америго Веспучи).

Мода

Флоренция е един от най-важните модни центрове в Италия и света, с дълбоки традиции, които обхващат както занаятчийството, така и индустрията на висшата мода.

Занаятчийски и луксозни бутици

Градът е известен със своите занаятчийски магазини, особено за кожени изделия, съсредоточени между Пиаца „Санта Кроче“ и Борго де Гречи.

Луксозният търговски район по Виа де Торнабуони и Виа дела Виня Нуова е дом на бутици на световноизвестни модни къщи като Gucci, Roberto Cavalli, Salvatore Ferragamo, Enrico Coveri, Ermanno Scervino, Patrizia Pepe, Emilio Pucci, Roy Roger’s и Conte of Florence.

Музеи и институции

• Музей на модата и облеклото (в Палацо Пити) – единственият по рода си в Италия, с колекция от над 6000 артефакта: дрехи, аксесоари, театрални и филмови костюми.
• Музей „Салваторе Ферагамо“ – разположен в Палацо Спини Ферони на Виа де Торнабуони, проследява живота и творчеството на легендарния дизайнер.

Събития и инициативи

• Първото италианско шоу за висша мода се провежда във Флоренция през 1953 г. на Виа де Серали.
• Градът е домакин на Pitti Immagine – серия от престижни модни събития, включващи вернисажи, гала вечери, ревюта, презентации и партита. Те се провеждат в Палацо Пити, Фортеца да Басо, Кино „Одеон“, Пиаца „Санта Кроче“, Палацо Векио и други емблематични места.
• Percorsi di Moda a Firenze – екскурзоводски обиколки, представящи местата, където се създават емблематични флорентински модни продукти. Част от проекта Mestieri della Moda, организиран от Община Флоренция.

Oбразование и професионално развитие

• Polimoda – водеща школа по моден дизайн и бизнес, с Документационен център „Матео Ланцони“
• Accademia Italiana – предлага курсове по мода, графика, визуална комуникация и дизайн на тъкани
• Scuola del Cuoio – школа за кожарство, разположена на Пиаца Санта Кроче
• IED Moda Lab – част от Европейския институт по дизайн, предлага курсове по моден дизайн и маркетинг

Oрганизации

• Centro di Firenze per la Moda Italiana – асоциация с нестопанска цел, която популяризира и интернационализира италианската модна система
• EMI – Ente Moda Italia – партньор в организирането на търговски панаири и промоционални политики

Пазари

Лоджията на Новия пазар

В историческия център на града, но не само, има различни пазари на открито или такива, разположени под лоджии или в специални конструкции.

• Централен пазар (Меркато Чентрале)
• Пазар „Сан Лоренцо“ (Меркато ди Сан Лоренцо)
• Нов пазар (Меркато Нуово) или Пазар на прасенцето (Меркато дел Порчелино)
• Пазар „Сант Амброджо“ (Меркато ди Сант'Амброджо)
• Пазар за плодове и зеленчуци „Новили“ (Mercato ortofrutticolo di Novoli)
• Меркато деле Куре
• Пазар „Кашине“ (Меркато Кашине)
• Пазар „Санто Спирито“ (Меркато Санто Спирито)
• Пазар на пл. „Пучини“ (Меркато ди пиаца Пучини)
• Битпазар на Пиаца Гиберти
  Други местни пазари са свързани с някои периферни квартали.

По време на коледния период на площад „Санта Кроче“ се провежда коледният пазар „Хайделберг“ – един от най-старите пазари в Германия, с над 500-годишна история. През цялата година във Флоренция се организират и други временни пазари, включително редовни битпазари и малки пазари за антики. Те се провеждат веднъж месечно на различни места в града: на пл. „Санто Спирито“ (първата неделя), пл. „Савонарола“ (втората неделя), пл. „Индипенденца“ (третия уикенд), пл. „Далмация“ (четвъртата неделя) и пл. „Гиберти“ (последната неделя на месеца).

Туризъм

Флоренция и нейната територия са туристическа дестинация с международно значение. Градът привлича посетители със своето изкуство и култура, с историческия център – обект на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – с над 70 музея, множество монументални църкви, исторически градини и паркове, както и с вили, разположени сред живописни тоскански пейзажи. Занаятчийската традиция, фолклорът, както и богатата кулинарна и винена култура допълват туристическата привлекателност на града. Feel Florence.it е официалният туристически уебсайт и приложение на Община Флоренция и на Метрополния град, предоставящо насоки за посещения и свободно време.

Флоренция има най-голямата концентрация на произведения на изкуството в света пропорционално на площта си, което обуславя изключително интензивен културен туризъм. Галерия „Уфици“ е най-посещаваният художествен музей в Италия, най-големият градски музей и един от най-известните в света, наред с останалите водещи музеи на града.

Туристическият сектор, свързан с конференции и търговски панаири, също има важно значение. Флорентинският панаир се провежда във Фортеца да Басо, Палацо дей Конгреси и Палацо дели Алфиери, разположени в непосредствена близост един до друг. С обновяването на конферентния център в началото на 90-те години на XX век секторът отбелязва значителен ръст. Днес там се организират изложби, конференции, срещи, социални форуми, концерти и международни събития през цялата година.

Инфраструктура и транспорт

Флоренция се намира на главния път на връзките между Северна и Южна Италия, така че е докосната от основната инфраструктура и транспортни мрежи.

Побратимени градове

Флоренция е побратимен град с:

Асмара, Еритрея. Атина, Гърция. Бейрут, Ливан. Будапеща, Унгария Валядолид, Испания. Вождовац, Сърбия. Газиантеп, Турция. Гемлик, Турция. Гранада, Испания. Дрезден, Германия. Единбург, Шотландия. Ел Аюн, Мароко.

Ереван, Армения. Истанбул, Турция. Исфахан, Иран. Касел, Германия. Киев, Украйна. Киото, Япония. Краков, Полша. Кувейт, Кувейт. Малмьо, Швеция. Наблус, Палестинска автономия Назарет, Израел.

Нанкин, Китай. Поцало, Италия Пуебла, Мексико Провидънс, Род Айлънд, САЩ. Реймс, Франция. Рига, Латвия. Салвадор, Баия, Бразилия. Санкт Петербург, Русия. Сидни, Австралия. Тирана, Албания. Турку, Финландия от 1992 г. Фес, Мароко. Филаделфия, Пенсилвания, САЩ.

Вижте също

• Известни личности, свързани с Флоренция
• Флорентински ренесанс
• Медичи

Външни препратки

• Официален уебсайт на град Флоренция
• Feel Florence – официален туристически сайт
• Флоренция, виртуална разходка
• Флоренция, виртуална разходка
• „Материали по история“ – исторически обекти във Флоренция (на български език)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Firenze в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​