Неокласицизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Неокласицизъм е име, давано на различни течения в декоративното изкуство, визуалните изкуства, литература, театър, музика и архитектура от средата на 18 век до края на 19 век. При неокласицизма се извличат тенденции от Западното класическо изкуство и култура, обикновено от Древна Гърция и Древен Рим.

Неокласицизмът се отличава от своя предшественик Барока с някои специфични особености. Художниците се вдъхновяват от идеите на Просвещението и определящи за тях са разумът, общественото начало и рационализмът на новото време. Те черпят сюжети от гръцката и римската история като примери за граждански добродетели и за стремежа на изкуството да облагородява човешкия дух. В картината на един от най-видните представители на неокласицизма Жак-Луи Давид – „Клетва на Хорациите“, създадена пет години преди Френската революция, изразът е ясен, отчетлив, фигурите са скулптурно моделирани, телата – детайлизирани. Друг негов шедьовър е „Смъртта на Марат“. На 13 юли 1793 г. вестта за убийството на Марат, водач на френската революция, разтърсва цял Париж.

Неокласицизъм през 21 век[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен център Шермерхорн, 2006 г.

След затишие в периода на съвременните архитектурни влияния (приблизително след Втората световна война до средата на 1980-те год.) неокласицизмът се възражда в някаква степен. В САЩ някои обществени сгради са построени в неокласически стил. Пример за това е Симфоничният център Шермерхорн (Schermerhorn Symphony Center) в Нашвил.

Във Великобритания редица архитекти работят в неокласическия стил. Примери за това са две университетски библиотеки: Библиотека Мейтланд Робинсън (Maitland Robinson Library) към Колежа Даунинг в Кембридж – на Куинлан Тери и Библиотека Саклер (Sackler Library) в Оксфорд – на Робърт Адам. По-голямата част от новите неокласически сгради във Великобритания са частни къщи.

Към 2000 г. неокласическата архитектура обикновено се класифицира като събирателно понятие на „традиционната архитектура“[1]. Освен това някои образци на постмодерната архитектура черпят вдъхновение от и включват изрични препратки към неокласицизма, като напр. Народният театър на Каталония в Барселона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neoclassicism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.