Жак-Луи Давид
|
Жак-Луи Давид Jacques-Louis David |
|
|---|---|
| френски художник | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Белгия |
|
|
|
| Националност |
 Франция |
| Образование | Парижки университет |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | неокласицизъм |
| Направление | живопис |
| Жак-Луи Давид в Общомедия | |
Жак-Луи Давид (на френски: Jacques-Louis David) е френски художник, значим представител на неокласицизма.[1]
През 1780-те години неговите исторически картини отбелязват промяна във вкусовете от фриволността на рококо към по-класическа сдържаност и строгост, съответстващи на обществената атмосфера през последните години на „Стария режим“.
По-късно Жак-Луи Давид става активен поддръжник на Френската революция и приятел на Максимилиан Робеспиер, като се превръща във фактически диктатор в сферата на изкуството по време на Първата република. Изпратен в затвора при падането от власт на Робеспиер, след своето освобождаване той се сближава с поредното правителство, това на Наполеон I. Давид има голям брой ученици, с което оказва силно влияние върху френското изкуство на 19 век. Един от тях е Жан Огюст Доминик Енгър.
Портрети на съвременници[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на химика Антоан Лавоазие и съпругата му, 1788
Смъртта на Марат, 1793
Портрет на Мадам Рекамие, 1800
Наполеон преминава Алпите, 1805 – 1807
Творби на антични теми[редактиране | редактиране на кода]
Тялото на мъртвия Хектор, 1778
Патрокъл, 1780
„Клетвата на Хорациите“, 1786
Смъртта на Сократ, 1787
Гневът на Ахил, 1825
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jacques-Louis David“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|