Жан Огюст Доминик Енгър
Жан Огюст Доминик Енгър Jean Auguste Dominique Ingres |
|
---|---|
френски художник | |
![]() Автопортрет |
|
|
|
Роден | |
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
|
|
Националност |
![]() |
Кариера в изкуството | |
Стил | неокласицизъм |
Учители |
Жан Бриант Гийом Жозеф Рок Жак-Луи Давид |
Направление | живопис |
Период | Кралска академия за живопис, скулптура и архитектура в Тулуза |
Повлиян | Рафаело Санцио |
Награди | Орден на почетния легион |
Подпис |
![]() |
Жан Огюст Доминик Енгър в Общомедия |
Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър [1][2] (на френски: Jean Auguste Dominique Ingres) е френски художник, график и цигулар, продължител на класицизма. Ученик на Жак-Луи Давид. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка („Апотеоз на Омир“, 1827 г.). Майстор на женския образ („Голямата одалиска“, „Турска баня“, „Изворът“). Портрети („Мадам Ривиер“, 1805 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младият Жан Огюст Доминик Енгър усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник и ваятел. През 1791 г. е приет в Кралската академия за живопис, скулптура и архитектура в Тулуза. На 17-годишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак-Луи Давид.
През 1801 г. спечелва наградата на Рим и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на Ватикана и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му „Юпитер и Тетида“ (1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си.
Най-после му възлагат платното „Обетът на Луи Осми“ – кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за мадоните на Рафаел и е връх на класицистичното изкуство.
Енгър се прибира в Париж и отваря ателие – създава „Апотеоз на Омир“ за таван на Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър – Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия.
През 1834 г. Енгър приема поста директор на вила „Медичи“ в Рим и остава там в продължение на 7 години.
Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи „Апотеоз на Наполеон Първи“. Влага цялото си въображение в една творба с голи тела – „Турска баня“, шедьовър от последните му години.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Жан Огюст Доминик Енгър в Artcyclopedia
- ((ru)) Галерия на Енгър в Oldmuseum.ru
- ((en)) Жан Огюст Доминик Енгър. Снимки и биография
|