Жан Огюст Доминик Енгър
| ||||||||||
Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър [1] (на френски Jean Auguste Dominique Ingres) е френски художник, график и цигулар, продължител на класицизма. Ученик на Жак-Луи Давид. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка ("Апотеоз на Омир", 1827 г.). Майстор на женския образ ("Голямата одалиска", "Турска баня", "Изворът"). Портрети ("Мадам Ривиер", 1805 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младият Жан Огюст Доминик Енгър усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник и ваятел. През 1791 г. влиза в кралската академия в Тулуза. На 17-годишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак-Луи Давид. През 1801 г. спечелва наградата на Рим и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на Ватикана и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му "Юпитер и Тетида" "(1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си. Най-после му възлагат платното "Обетът на Луи Осми" - кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за маданите на Рафаел и се явява връх класицистичното изкуство. Енгър се прибира в Париж и отваря ателие - създава "Апотеоз на Омир" за таван на Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър - Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия. През 1834 г. Енгър приема поста директор на вила "Медичи" в Рим и остава там в продължение на 7 години. Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи "Апотеоз на Наполеон Първи". Влага цялото си въображение в една творба с голи тела - "Турска баня", шедьовър от последните му години.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 1. Енциклопедия А-Я, първо издание, 1970 г., БАН
2.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН
Източници на част от информацията[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия А-Я, първо издание, 1970 г., БАН
- Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН
