Жан Огюст Доминик Енгър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Огюст Доминик Енгър
Jean Auguste Dominique Ingres
френски художник
Автопортрет
Автопортрет

Роден
Починал
14 януари 1867 г. (86 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил неокласицизъм
Учители Жан Бриант
Гийом Жозеф Рок
Жак-Луи Давид
Направление живопис
Период Кралска академия за живопис, скулптура и архитектура в Тулуза
Повлиян Рафаело Санцио
Награди Орден на почетния легион
Подпис Ingres autograph.png
Жан Огюст Доминик Енгър в Общомедия

Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър [1][2] (на френски: Jean Auguste Dominique Ingres) е френски художник, график и цигулар, продължител на класицизма. Ученик на Жак-Луи Давид. Произведенията му се отличават с ясна композиция, светъл колорит, изящна и пластична линейна рисунка („Апотеоз на Омир“, 1827 г.). Майстор на женския образ („Голямата одалиска“, „Турска баня“, „Изворът“). Портрети („Мадам Ривиер“, 1805 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младият Жан Огюст Доминик Енгър усвоява твърде рано рисуването при своя баща, който е художник и ваятел. През 1791 г. е приет в Кралската академия за живопис, скулптура и архитектура в Тулуза. На 17-годишна възраст отива в Париж, където е приет в ателието на Жак-Луи Давид.

През 1801 г. спечелва наградата на Рим и получава първите си поръчки. Пет години по-късно заминава за Вечния град, вдъхновява се от стенописите на Рафаел в станците на Ватикана и сътворява голи тела и портрети, чиито анатомични деформации вече утвърждават първенството на рисунката. Картината му „Юпитер и Тетида“ (1811) е изпратена в Париж и предизвиква подигравки. Живописецът страда от неразбирането на произведенията си.

Най-после му възлагат платното „Обетът на Луи Осми“ – кралят се моли, сведен пред Мадоната с младенеца. На Салона от 1824 г. публиката посреща с възторг тази творба, която носи отпечатъка на спомена за мадоните на Рафаел и е връх на класицистичното изкуство.

Енгър се прибира в Париж и отваря ателие – създава „Апотеоз на Омир“ за таван на Лувъра, а през 1832 г. се връща към портрета с един шедьовър – Луи-Франсоа Бертен. Властният и внушителен образ на този патрон на пресата (основател на в. Журнал дьо деба) прераства в символ на възходящата либерална буржоазия.

През 1834 г. Енгър приема поста директор на вила „Медичи“ в Рим и остава там в продължение на 7 години.

Отново в Париж, той работи върху мащабни стенни пана за замъка в Дампиер и за залите на Отел дьо Вил, където избира да представи „Апотеоз на Наполеон Първи“. Влага цялото си въображение в една творба с голи тела – „Турска баня“, шедьовър от последните му години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия А-Я, първо издание, БАН, 1970.
  2. Енциклопедия А-Я, второ издание, БАН, 1999.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]