Рококо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рококо (на френски: rococo, от френски: rocaille - раковина) е стил в изобразителното изкуство и архитектурата, възникнал в началото на 18 век във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. След Франция, най-широко приложение стилът намира в Германия. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Заменя тежкия барок. Рококото е логически резултат от неговото развитие, но в същото време е и негов антипод. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове - розово, синьо, зелено и бяло. Към средата на 18 век, рококото постепенно заглъхва, за да отстъпи място на неокласицизма.

Архитектура[редактиране | edit source]

Като архитектурни произведения в този стил могат да бъдат посочени Шарлотенбург в Потсдам, Швецинген (хотел „Златен лъв“ известен като любимо място на френската кралица Мария-Антоанета) в Германия, дворецът Шьонбрун в Австрия и други.

От архитектурата в стил Рококо са запазени примери на интериорна украса на дворците.

Изключителни образци на парковото строителство в стил рококо са Пейнсвик във Великобритания, градината Боболи към двореца Пити във Флоренция.

По отношение на архитектурата стилът рококо има и монументална насоченост.

Живопис[редактиране | edit source]

За живописта, са характерни митологичните, пасторални и еротични сюжети, изображенията на увеселения, балове и забави. Сред най-изявените представители на стила във Франция са Франсоа Буше, Жан-Антоан Вато, Оноре Фрагонар и Никола Ланкре. Майстор на рококото в Италия е Помпео Бочони.

Скулптура[редактиране | edit source]

Декоративна скулптура, чиято цел е не толкова да бъде самостоятелно изкуство, колкото да служи като украса на екстериора и интериора на дворците и алеите на парковете. Отличава си с причудливи форми. Често използвана е формата на раковината, откъдето произлиза и името на самия стил.

Порцелан[редактиране | edit source]

Характерни за рококото са луксозни порцеланови съдове, статуетки на хора, птици и животни, глазирани в бяло и оцветени с бои. Сред известните майстори на порцелана е Йоахим Кандлер.

Стилът рококо се проявява и в ювелирното изкуство бижутерията, художествено изработените мебели и модата.

Замъкът СанСуси в Потсдам