Рококо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рококо (на френски: rococo, от френски: rocaille – раковина) е стил в изобразителното изкуство и архитектурата, възникнал в началото на 18 век във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. След Франция, най-широко приложение стилът намира в Германия. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Заменя тежкия барок. Рококото е логически резултат от неговото развитие, но в същото време е и негов антипод. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове – розово, синьо, зелено и бяло. Към средата на 18 век, рококото постепенно заглъхва, за да отстъпи място на неокласицизма.

Замъкът СанСуси в Потсдам

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Като архитектурни произведения в този стил могат да бъдат посочени Шарлотенбург в Потсдам, Швецинген (хотел „Златен лъв“ известен като любимо място на френската кралица Мария-Антоанета) в Германия, дворецът Шьонбрун в Австрия и други.

От архитектурата в стил Рококо са запазени примери на интериорна украса на дворците.

Изключителни образци на парковото строителство в стил рококо са Пейнсвик във Великобритания, градината Боболи към двореца Пити във Флоренция.

По отношение на архитектурата стилът рококо има и монументална насоченост.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

За живописта, са характерни митологичните, пасторални и еротични сюжети, изображенията на увеселения, балове и забави.

Идейна основа на стила е вечната младост и красота, галантното и меланхолично изящество, стремеж за бягство от реалността към природната идилия и селските радости. На мястото на представителността на барока идва камерност, изискана декоративност, причудлива игра на формите. Най-ярко живопистта на рококо се проявява във Франция и Италия. Вместо контрастите и ярките цветове в живописта появява друга гама на цветове, леки пастелни тонове, розови, сини, охра.

За първи път черти на този стил се проявяват в творчеството на Жан-Антоан Вато, у когото главната тема са галантните общества.[1]

Сред най-изявените представители на стила във Франция са Франсоа Буше, Оноре Фрагонар и Никола Ланкре.

Майстор на рококото в Италия е Помпео Бочони ,но най-крупният представител там е Джовани Батиста Тиеполо. Джовани отделя голямо внимание на фреските, изписването на сводове и стени.

През периода има художници с особена специализация, наречени „квадратуристи“. Те изобразяват илюзорни архитектурни форми, служещи за обрамчване. В този случай, нарисуваното на плоскост, от разстояние изглежда като скулптура.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Декоративна скулптура, чиято цел е не толкова да бъде самостоятелно изкуство, колкото да служи като украса на екстериора и интериора на дворците и алеите на парковете. Отличава си с причудливи форми. Често използвана е формата на раковината, откъдето произлиза и името на самия стил.

Порцелан[редактиране | редактиране на кода]

Майсенски порцелан

.

Двойка влюбени от Нимфенбургски порцелан, ок. 1760, моделиран от Франц Антон Бюстели

Характерни за рококото са луксозни порцеланови съдове, статуетки на хора, птици и животни, глазирани в бяло и оцветени с бои. Сред известните майстори на порцелана е Йоахим Кандлер.

Стилът рококо се проявява и в ювелирното изкуство бижутерията, художествено изработените мебели и модата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михаил Алпатов - История на изкуството, изд. Български художник-1977 г. том 4, стр.5 – 9