Направо към съдържанието

Зрял ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Микеланджело, Сътворението на Адам (ок. 1512 г.), Сикстинската капела, Ватикана

В историята на изкуството под Зрял ренесанс (наричан още Висок ренесанс и Развит ренесанс) се разбира периодът на апогей на визуалните изкуства по времето на Италианския ренесанс. Традиционно за начало на Зрелия ренесанс се приемат 90-те години на XV век, когато Леонардо да Винчи създава „Тайната вечеря“ в Милано, а във Флоренция умира Лоренцо де Медичи. Край на периода поставя разграбването на Рим (1527 г.) от войските на Карл V. Терминът е използван за първи път в Германия (Hochrenaissance) в началото на XIX век и в основата му е „високият стил“ на картините и скулптурите, описани от Йохан Винкелман.[1] През последните 20 години употребата на термина е критикувана в академичните среди поради прекаленото опростяване на артистичното развитие, като се игнорира историческия контекст, а фокусът се поставя само върху няколко емблематични творби.

Наименованието „Висок ренесанс“ (на немски: Hochrenaissance) се появява за първи път на немски език в началото на XIX век като производно на понятието „висок стил“ в живописта и и скулптурата, въведено от Йохан Винкелман[2].

В италианското изкуствознание отсъства подобен термин, вместо него се използва хронологичното определение: чинкуеченто (на италиански: cinquecento – годините от 1500 до 1600).

От края на XIX век се приема, че Зрелият ренесанс обхваща сравнително кратък период (около 30 години), в който са създадени изключителни произведения в италианските държави, основно в Рим по времето на папа Юлий II. Разбиранията за това кога и къде е започнал периодът варират, но като цяло най-добрите творби на Зрелия ренесанс включват картините на Леонардо да Винчи, Рафаело и ранния Микеланджело. Изобразителните изкуства на Зрелия ренесанс се отличават с акцента си върху класическата традиция, разпространението на меценатството и повишеното внимание към фигурите, довели до стил, наречен по-късно Маниеризъм.

Според някои учени като Стивън Фридберг фреските на Микеланджело и Рафаело във Ватикана представляват кулминацията на периода в живописта заради мащаба на тези творби, съчетан със сложността на композициите, детайлните човешки фигури, подчертаната иконография и орнаменталните препратки към Класическата античност.[3] В последните години историците характеризират Зрелия ренесанс не като период, а като художествено движение, едно от многото през края на XV и началото на XVI век. Това движение като цяло се определя ту като консервативно;[4] ту като отразяващо ново отношение към красивото;[5] ту като целенасочен процес на синтезиране на еклектични модели, свързани с модата в литературата;[6] ту като отразяващо новите задачи на интерпретацията и значението на изкуството.[7]

Темпието (в превод Малък храм) в църквата „Сан Пиетро ин Монторио“ в Рим, проектиран от Донато Браманте през 1502 г.

Стилът на Зрелия ренесанс в архитектурата започва през 1510 г. с началото на строежа на Темпието в църквата „Сан Пиетро ин Монторио“ в Рим, проектиран от Донато Браманте. Темпието е израз на възраждането на древноримската възпоменателна архитектура. Дейвид Уоткин пише, че Темпието, също като творбите на Рафаело във Ватикана, „е опит за съвместяване на християнските и хуманистичните идеали“.

Джорджоне, Бурята (ок. 1507).

Зрелият ренесанс традиционно е смятан за връх на творческия гений, следвайки модел в историята на изкуството, предложен за първи път от Джорджо Вазари. Дори сравнително малки художници от този период като Фра Бартоломео и Мариото Албертинели създават творби, които и до днес са възхвалявани заради хармонията и техниката си. Издължените пропорции и неестествените пози в късните творби на Микеланджело, Андреа дел Сарто и Антонио да Кореджо стават предвестници на Маниеризма.

Ведрото настроение и ясните цветове в картините на Джорджоне и на ранния Тициан представят Зрелия ренесанс в най-чист вид. Други отличителни творби са леонардовата „Мона Лиза“ и „Атинската школа" от Рафаело. Фреските на Рафаело, разположени под арки, са виртуозни творби на перспективата, композицията и рисунката.

Микеланджело, Пиета (1498 – 99), Базилика „Св. Петър“, Ватикана

Скулптурата на Зрелия ренесанс, представена най-добре от „Пиета“ и „Давид“ на Микеланджело, се характеризира с идеалния баланс между покоя и движението. Скулптурите често се използват за декориране на сгради, обикновено дворцови. Така зрителите могат да им се възхищават и ги изучават. По-заможните, като кардиналите, владетелите и банкерите, стават частни патрони; папа Юлий II също покровителства много творци.

През Зрелия ренесанс се развиват малките статуетки за патроните, бюстовете и гробниците. Темата на скулптурата е предимно религиозна, но се срещат и класически герои.

  1. Jill Burke, "Inventing the High Renaissance from Winckelmann to Wikipedia: an introductory essay", in: Id., Rethinking the High Renaissance: Culture and the Visual Arts in Early Sixteenth-century Rome, Ashgate, 2012
  2. Burke J. Inventing the High Renaissance, from Winckelmann to Wikipedia: An Introductory Essay Архивирано копие // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2018-05-17.", in: Rethinking the High Renaissance: Culture and the Visual Arts in Early Sixteenth-century Rome Архивированная копия // Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 2018-05-17., Ashgate, 2012
  3. Stephen Freedberg, _Painting of the High Renaissance in Rome and Florence, 2 vols., Cambridge MA; Harvard University Press
  4. Alexander NAgel, „Experiments in Art and Reform in Italy in the Early Sixteenth Century“, in Kenneth Gouwens and Sheryl E. Reiss eds., The Pontificate of Clement VII: History, Politics, Culture, Ashgate 2005, 385 – 409
  5. Elizabeth Cropper, „The Place of Beauty in the High Renaissance and its Displacement in the History of Art“, in Alvin Vos ed., Place and Displacement in the Renaissance, 1995, 159 – 205
  6. David Hemsoll, 'The conception and design of Michelangelo's Sistine Chapel ceiling: 'wishing to shed a little light upon the whole rather than mentioning the parts', in Jill Burke ed., Rethinking the High Renaissance, Ashgate, 2012
  7. Jill Burke, 'Meaning and Crisis in the Early Sixteenth Century: Interpreting Leonardo's Lion', Oxford Art Journal, 29, 2006, 77 – 91
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата High Renaissance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​