Зрял ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В историята на изкуството, под Зрял ренесанс (наричан още Висок ренесанс и Развит ренесанс) се разбира периода на апогей на визуалните изкуства по времето на Италианския ренесанс. Традиционно за начало на Зрелия ренесанс се приемат 90-те години на 15 век, когато Леонардо да Винчи създава своята "Тайната вечеря" в Милано, а във Флоренция умира Лоренцо де Медичи. Край на периода поставя опожаряването на Рим (1527) от Карл V. Терминът е използван за първи път в Германия (Hochrenaissance) в началото на 19 век и в основата му е "високия стил" на картините и скулптурите описани от Йохан Йоаким Винкелман. През последните двадесет години употребата на термина е критикувана в академичните среди поради прекаленото опростяване на артистичното развитие, като се игнорира историческия контекст, а фокуса се поставя само върху няколко емблематични творби.

Преглед[редактиране | редактиране на кода]

От края на 19 век се приема, че Зрелия ренесанс обхваща сравнително кратък период (ок. 30 години), в който са създадени изключителни произведения в италианските държави, основно в Рим по времето на Юлий II. Разбиранията за това кога и къде е започнал периода варират, но като цяло най-добрите експонати на Зрелия ренесанс включват картините на Леонардо да Винчи, Рафаело и ранния Микеланджело. Изобразителните изкуства на Зрелия ренесанс се отличават с акцента си върху класическата традиция, разпространение на патронажа и повишено внимание към фигурите, довели до стил, наречен по-късно Маниеризъм.

Темпието (в превод Малкия храм), в църквата Сан Пиетро ин Монторио, Рим, проектиран от Донато Браманте през 1502.

Рисунките на Микеланджело и Рафаело във Ватикана, според някои учени, като Стивън Фредберг, представляват кулминацията на периода в живописта, заради мащаба на тези творби, съчетан със сложността на композициите, детайлните човешки фигури, подчертаната иконография и орнаменталните препратки към класическата античност. В последните години, историците характеризират като Зрелия ренесанс като движение, а не като период, което е едно от многото през късния 15-ти и ранния 16 век. Това движение като цяло се определя като консервативно; като отразяващо ново отношение към красивото; като целенасочен процес на синтезиране на еклектични модели, свързани с модата в литературата; и като отразяващо новите задачи на интерпретацията и значението.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия "Ренесансова архитектура" Стилът на Зрелия ренесанс в архитектурата започва през 1510 г., с началото на строежа на Темпието в църквата Сан Пиетро ин Монторио (Рим), проектирано от Донато Браманте. Темпието е израз на възраждането на древноримската възпоменателна архитектура. Дейвид Уоткин пише, че Темпието, също като творбите на Рафаело във Ватикана, "е опит за съвместяване на християнските и хуманистичните идеали".

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Зрелият ренесанс традиционно е смятан за връх на творческия гений, следвайки модел в историята на изкуството, предложен за първи път от Джорджо Вазари. Дори сравнително малки художници от този период, като Фра Бартоломео и Мариото Албертинели, създават творби, които и до днес са възхвалявани заради хармонията и техниката си. Издължените пропорции и неестествените пози в късните творби на Микеланджело, Андреа дел Сарто и Антонио да Кореджо стават предвестници на Маниеризма.

Ведрото настроение и ясните цветове в картините на Джорджоне и ранния Тициан представят Зрелия ренесанс в най-чист вид. Други отличителни творби са леонардовата "Мона Лиза" и "Атинската школа" от Рафаело. Фреските на Рафаело, разположени под арки, са виртуозни творби на перспективата, композицията и рисунката.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата на Зрелия ренесанс, представена най-добре от "Пиета" и "Давид" на Микеланджело, се характеризира с идеалния баланс между покоя и движението. Скулптурите често се използват за декориране на сгради, обикновено дворцови. Така зрителите могат да им се възхищават и изучават. По-заможните, като кардиналите, владетелите и банкерите, стават частни патрони; папа Юлий II също покровителства много творци. През Зрелия ренесанс се развиват малките статуетки за патроните, бюстовете и гробниците. Темата на скулптурата е предимно религиозна, но се срещат и класически герои.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „High Renaissance“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.